Бъдещето й, за добро или за лошо, щеше да се реши тази вечер от мъжа, който ще плати най-много за нея. Келси предполагаше, че навярно няма да го хареса. Мей ясно й бе заявила, че сигурно отначало ще го презира, особено ако е стар и жесток. Младото момиче можеше само да се моли и да се надява да има късмет.
Лони я поведе надолу по стълбите. Трябваше да я стисне за ръката и да я дръпне, когато тя внезапно спря. До слуха й достигнаха шумни гласове и пиянски смях. Той не я въведе в салона, а отвори вратата на друга стая.
— Повечето от мъжете тук — изсъска й — не са дошли да наддават за теб. Дошли са да поиграят на карти или да търсят други удоволствия. Обаче аз съм установил, че колкото повече господа присъстват на наддаването, толкова по-високо се качва цената. Освен това джентълмените се забавляват, а това е добре за бизнеса.
И преди тя да разбере какво става, я вдигна, качи я върху една от масите и заплашително прошепна:
— Стой тук и се постарай да изглеждаш съблазнително.
Да изглежда съблазнително, когато бе почти парализирана от страх и унижение? Явно повечето от мъжете наистина не бяха дошли, за да наддават за нея и не разбираха какво прави тя върху масата. Затова Лони се изкашля и високо заяви:
— Мога ли за миг да ви отвлека от картите, джентълмени, за един необичаен търг?
Думата „търг“ веднага привлече вниманието им. Той изчака няколко секунди, докато разговорите стихнат.
— Тези от вас, които са доволни от настоящата си любовница, вероятно няма да проявят интерес. Ала на тези, които се оглеждат за нещо свежо и красиво, аз предлагам тази… срамежлива хубавица. — Разнесоха се сподавени смехове, тъй като лицето на Келси придоби пурпурния цвят на роклята й. — Девойката не е само за една нощ, а за толкова време, колкото пожелаете да й се наслаждавате. Затова да започнем от десет хиляди лири.
Разнесоха се силни подсвирквания и смаяни гласове.
— Никоя жена не струва толкова, дори и съпругата ми — заяви един мъж и думите му бяха последвани от шумен смях.
— Ще ми заемеш ли десет хиляди, Питър?
— Сигурно ги искаш в злато? — презрително изсумтя друг.
— Пет хиляди и нито лира повече — обади се пиянски глас.
Имаше и други подмятания, но собственикът на дома невъзмутимо продължи:
— Този, който плати най-висока цена, ще притежава това малко бижу колкото време си поиска — месец, година, две. Той ще реши кога да се освободи от момичето. Това изрично ще бъде записано в договора за продажбата. И така, джентълмени, кой иска да наддава, за да получи тази вкусна хапчица?
Келси бе толкова смаяна и шокирана, че не чу почти нищо.
Бяха й казали, че ще я представят на неколцина джентълмени, че ще поговори с тях, и тя предположи, че след това сделката ще се уреди насаме между тях и Лени, без тя да присъства.
Никога не си бе представяла, че всичко ще бъде толкова публично. Мили Боже, ако знаеше, че ще бъде предложена на търг, истински търг, в стая пълна с пияни мъже, щеше ли да се съгласи на всичко това?
— Давам десет хиляди. — Някакъв глас прекъсна ужасените й мисли.
Вдигна очи и видя умореното и сбръчкано лице на възрастен мъж. Погледът й се замъгли и тя си помисли, че всеки миг ще загуби съзнание.
ТРЕТА ГЛАВА
— Все още не разбирам какво правим тук — промърмори лорд Пърсивал Елдън. — Заведението на Анджела е чудесно, намира се съвсем наблизо до дома на Уайт, където ще вечеряме, а нейните момичета са привикнали на нормален разврат.
Дерек Малори се ухили и намигна на братовчед си Джеръми, докато двамата последваха приятеля си във фоайето.
— Нима има такова нещо като „нормален разврат“? Звучи ми абсурдно, не мислиш ли?
Пърси понякога говореше доста необичайни неща. но двамата с Никълъс Идън бяха най-близките му приятели още от училище и всички бяха свикнали с неуместните му забележки. Напоследък Ник по-рядко се виждаше с приятелите си, а откакто се бе оженил за Реджина, братовчедката на Дерек, не посещаваше подобни места. Дерек беше възхитен, че приятелят му вече е член на семейството, макар да смяташе, че бракът е нещо, което трябва да се обсъжда чак след като един мъж навърши тридесет години и следователно дотогава имаше пред себе си цели пет дълги години.
Тони и Джеймс, двамата му по-млади чичовци, бяха чудесно потвърждение на мнението му. Навремето те бяха едни от най-известните лондонски разгулници и добре си бяха поживели на младини. Едва към тридесетте и пет години улегнаха и създадоха семейства. Джеръми, осемнадесетгодишният син на Джеймс, за разлика от Дерек бе заченат без благословията на пастора и всъщност баща му до преди пет години изобщо не подозираше за съществуването му.
— Ами… не знам — съвсем сериозно отвърна Джеръми. — Аз обичам да развратнича и според мен го правя съвсем нормално.
— Много добре знаеш какво имах предвид — изсумтя Пърси и предпазливо огледа фоайето, сякаш очакваше всеки момент да се появи и самият дявол. — Чувал съм, че тук идват мъже с доста ексцентрични и извратени желания.
Дерек повдигна златисторусите си вежди и устните му се изкривиха в насмешка:
— Идвал съм тук няколко пъти, Пърси, за да поиграя на карти и да се възползвам от услугите на момичетата на втория етаж. Не съм забелязал нищо необичайно. Освен това познавам повечето от посетителите.
— Не съм казал, че всеки, който идва тук, е ексцентричен, стари приятелю. Ей Богу, в никакъв случай! Та нали и ние сме тук?
— Искаш да кажеш, че ние не сме ексцентрични? — не се стърпя Джеръми. — По дяволите, бих могъл да се закълна…
— По-тихо, негоднико — прекъсна го братовчед му, едва успявайки да сдържи смеха си. — Нашият приятел, изглежда, говори сериозно.
— Разбира се, че говоря сериозно — кимна той. — Разправят, че тук може да задоволят всичките ти желания и сексуални фантазии, независимо колко са ексцентрични и необичайни. И трябва да ви кажа, че вече съм напълно убеден в това, след като видях отвън кочияша на лорд Ашфорд. Страх ме е, че ще ме оковат във вериги още щом вляза в стаята на някое от момичетата — завърши и ужасено потръпна.
Споменаването на името на Ашфорд изтри усмивката от лицето на Дерек, а настроението на Джеръми помръква на. Преди няколко месеца тримата бяха имали сериозна разправия с лорда, предизвикана от писъците на една жена, идващи от една от стаите на горния етаж на една кръчма нагоре по реката.
— Не говориш ли за онзи негодник, когото неотдавна проснах в безсъзнание? — попита Джеръми.
— Не беше точно така, скъпо момче — отвърна Пърси. — Всъщност Дерек бе този, който го просна в безсъзнание. Ние дори не успяхме да се намесим. Толкова беше побеснял нашият приятел. Доколкото си спомням, се задоволихме с няколко ритника, след като мръсникът вече бе повален.
— Радвам се да го чуя — кимна младежът. — Сигурно съм бил доста пиян, защото не си спомням почти нищо. — Всички бяхме доста пийнали. И сигурно е било за добро, защото иначе можехме да убием този мръсен развратник.
— Тъкмо това заслужаваше — изръмжа Дерек. — Той е напълно откачен. Няма никакво извинение за подобна жестокост.
— О, напълно съм съгласен с теб — рече приятелят му и сетне добави шепнешком:
— Чувал съм, че ако няма кръв, той не можел… е, нали се сещате…
Винаги можеше да се разчита на Пърси, че ще повдигне настроението. Дерек едва не се задави от смях.
— За Бога, човече, та ние се намираме в един от най-посещаваните лондонски бордеи, прочут с лошата
