идваше по-рано, за да могат да вечерят заедно. И ако продължаваше в същия дух, може би ще бъде най- добре да се пренесе да живее при нея, за да прекарват цялото си време заедно.
Каква невероятно изкусителна мисъл! Да се събужда до нея всяка сутрин. Да закусва с нея. Да може веднага да сподели с нея всичко, което го вълнува, а не да чака с нетърпение да стане подходящо време, за да я види. Да я люби, когато я пожелае.
Отхвърли тази мисъл. Бе прекалено изкусителна. Какво, по дяволите, става с него? В началото дори не искаше любовница. Сигурно Келси го е променила. Той бе много доволен, че тя е негова, но все пак…
— Ти спомена, за някаква среща? — обади се младата жена, тъй като мълчанието бе продължило прекалено дълго.
— Баща ми ще се развежда.
— Не те разбрах.
— За това беше срещата — обясни младият мъж и леко се изчерви. — Затова ни извика, за да ни го съобщи.
Меките й сиви очи се изпълниха с искрено съчувствие, тя стана, приближи до него и го прегърна.
— Майка ти сигурно е съкрушена.
— Всъщност…
— Ти също.
Тя се опитваше да го успокои и това дяволски му харесваше. Искаше да се наслади на тези няколко мига, преди да й каже истината.
— Не, не е точно така. Тя е моя мащеха, разбираш ли, и аз я харесвам, макар че тя не е била достатъчно често с мен, за да я обикна. Освен това тя е тази, която иска развод.
— Тогава сигурно баща ти е…
— Не, не, скъпо момиче, никой не е съкрушен, наистина, освен може би чичо Едуард — добави и леко се намръщи. — Той се опита да убеди баща ми да не се развежда, но едва ли някой е в състояние да промени решението на Джейсън Малори, щом веднъж го е взел.
— А чичо ти защо е против?
— Вероятно защото разводът ще предизвика скандал.
— Но ти ми каза, че баща ти ненавижда скандалите.
— Така е, но в случая ще направи изключение, за да върне свободата на Франсис. Разбираш ли, бракът му никога не е бил нормален. Той се оженил само и само да осигури майка на Реджи и мен. Ала не се е получило. Както вече ти казах, мащехата ми рядко се задържа вкъщи.
— Защо?
— Ами тя непрекъснато боледува — обясни Дерек. — Така че по-голямата част от годината прекарва в Бат.
Келси въздъхна и облегна глава на гърдите му.
— Хората не бива да се женят, ако не се обичат.
— По принцип не бива, но доста го правят.
— Радвам се, че не си разстроен от новината.
— А ако бях?
— Щях да ти помогна да я преживееш.
— Защо? — меко попита той. Изненадано го погледна.
— Защото нали това се иска от една любовница?
Дерек едва не се засмя. Това по-скоро бе задължение на съпругата, не на любовницата. Една любовница можеше да се разтревожи, ако покровителя й не е доволен от нея, но едва ли щеше да се развълнува от семейните му неприятности, които нямат пряко отношение към нея.
— Би било много великодушно от твоя страна, скъпа моя. — Нежно погали бузата й. Бе възбуден от близостта й. — Може би все пак ще се възползвам от утешенията ти.
Младият мъж я вдигна на ръце и се запъти към вратата.
— Не отиваш в спалнята, нали?
— О, тъкмо натам съм се запътил.
— Но аз нямах предвид такова утешение — протестира Келси.
— Знам, но аз се нуждая тъкмо от него и изобщо не ме интересува, че още няма обяд.
Думите му прозвучаха толкова войнствено, че тя само примигна.
— Всъщност и мен — промълви.
— Наистина ли?
— Разбира се. А защо да ме интересува?
— Няма никаква причина, мила моя — широко се ухили той.
ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Този следобед Дерек трябваше да изпълни няколко поръчки и реши да вземе Келси със себе си. Желанието бе импулсивно и сигурно не биваше да му се поддава. Явно съвсем се бе размекнал и Келси бе виновна за това.
Тя се бе превърнала във великолепна любовница. Никога не бе изпитвал такова удоволствие с друга жена. Усещането бе близо до истински екстаз. А след невероятните часове, които прекараха току-що, никак не му се искаше да се разделя с нея.
Роклята, която облече, го изненада. Като се изключи ужасната червена рокля, която носеше, когато я видя за пръв път, дрехите и бяха много изискани и в тях тя приличаше на истинска лейди.
Но днес роклята и бе от кадифе в изненадващ светлооранжев цвят, украсена по краищата с бледожълта коприна.
— Не мога да те позная в тази рокля. Толкова е ослепителна.
Действително роклята се отличаваше от останалите й дрехи, които бяха подбрани с вкус, с фини нюанси на цветовете и изтънчена кройка, така че не биеха на очи и подчертаваха красотата й.
Забавно, каза си Дерек, като осъзна, че току-що я бе обидил, но Келси не изглеждаше оскърбена, по- скоро замислена, когато отвърна:
— И аз си помислих, че този цвят е ужасен, но той е подбран от госпожа Уестърбъри съгласно твоите инструкции.
Младият мъж се изчерви. Бе казал на шивачката, че тя е негова любовница и да я облече по подходящ начин. Вероятно жената смяташе, че всички любовници подражават на актрисите, които подбират дрехите си така, че да привличат вниманието върху себе си.
— Деколтето е доста неприлично — добави Келси и видя, че той любопитно погледна към гърдите й, но вече бе закопчала жакета си. — Не, няма да ти го покажа.
— Доста неприлично ли каза?
— Да, доста.
Младата жена въздъхна, когато пръстите му ловко разкопчаха жакета, но не го спря. Когато видя дълбоко изрязаното деколте, разкриващо прекрасните й гърди, Дерек възхитено подсвирна, забравил за отвратително яркия цвят на роклята.
Слабините му пламнаха от възбуда, но той стисна устни и закопча жакета й. Келси го гледаше, очаквайки коментара му, ала той само се усмихна смутено и я поведе към каретата.
Младият мъж заповяда на кочияша да спре пред модния магазин на госпожа Уестърбъри, като остави любовницата си в каретата.
— Направих някои промени в поръчките ти — обясни той, когато след малко се върна.
Не й беше нужно да пита какви са промените. Той не бе харесал цвета на дрехата, но очевидно дълбокото деколте бе грабнало сърцето му. Е, винаги можеше да го прикрие с парче дантела, помисли си и си отбеляза наум да не забрави да си купи на следващия ден.
Бяха на път за адвоката му, където Дерек трябваше да подпише някакви документи, когато той внезапно почука по покрива на каретата — знак за кочияша да спре — и изскочи навън. Келси видя през прозорчето, че той извика след една двойка на средна възраст.
Франсис спря веднага, а спътникът й отстъпи няколко крачки назад, сякаш не желаеше да го забележат,
