— Тогава защо?
— Дерек, това беше преди двадесет и пет години. Тогава бяха млада и необразована. Говорех на ужасен диалект. Бях толкова невежа и не мислех, че мога да се образовам. Когато баща ти реши да те обяви за свой законен наследник, аз бях ужасена, че следващият маркиз на Харвестън ще се срамува, ако всички узнаят, че майка му е била обикновена прислужница, която дори не може да чете и да пише. Моят син щеше да бъде благородник, член на висшето общество. Не исках той да се срамува от мен, което сигурно щеше да се случи.
— Значи си го направила, за да не нараниш чувствата ми? — С недоверие поклати глава и сетне хвърли обвиняващ поглед към баща си. — И ти си й позволил да те убеди?
Моли заговори, преди Джейсън да отвори уста.
— Аз мога да бъда много убедителна и непреклонна, както и сам знаеш. Но баща ти ме послуша, защото ме обича. Освен това, Дерек, ти трябваше да преживееш факта, че си незаконороден. Знаех, че това няма да е лесно и наистина не беше. Но поне всички предполагаха, че във вените ти тече благородническа кръв и по майчина и по бащина линия. Щеше да бъде много по-тежко за теб, ако се знаеше коя е майка ти.
— Но вие можехте да ми кажете. Можехте да го запазите в тайна от всички, но трябваше да кажете на мен. Освен това, Моли, не се срамувам, че си моя майка. Сбъркала си с предположенията си. Това, което ме вбесява, е, че си живяла в една и съща къща с мен, знаела си, че съм ти син, но си го крила от мен. Остави ме да си мисля, че си само една от слугите, че си никоя за мен. Остави ме да вярвам, че майка ми е мъртва!
Не можеше да продължи. Чувствата го задушаваха. Видя сълзите в очите на Моли и избяга от стаята, преди сам да се е разплакал.
Джейсън я прегърна и я притисна до гърдите си.
— О, Господи, какво направих? — изхлипа тя и даде воля на сълзите си.
Той си задаваше същия въпрос. Целуна я по косата и тихо рече:
— Всички правим грешки, когато сме млади, Моли. Дай му време да свикне е истината. Когато размисли добре, ще разбере, че ти винаги си била майка за него, че винаги си била тук, за да споделиш болките и мъките му, че ми помогна да го отгледаме и възпитаме и да се превърне в прекрасния мъж, който е сега.
ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
— Бих искала да съм там, за да го чуя — каза Розалин и му подаде Джудит. — Ето, твой ред е да я приспиш.
— Здравей, скъпа — нежно рече той и целуна детето по бузката. — Май не се чувстваш много добре, а? — Сетне се обърна към съпругата си: Радвай се, че не присъстваше. Беше доста неудобно.
— Неудобно? В семеен кръг? — презрително изсумтя жена му.
Той многозначително повдигна вежди.
— А ти какво щеше да кажеш? Беше й разказал за дискусията, последвала съобщението на Дерек, но Розалин още не можеше да повярва, че Келси Ленгтън не е истинска лейди.
— Щях да кажа на брат ти, че неговата забрана е старомодна отживелица.
Антъни се ухили.
— Не ми се иска да го споменавам, но Джейсън наистина е старомоден.
— Ами не го споменавай тогава — сопна му се тя. — Кое е по-важно любовта или общественото мнение?
— Изпитваш ли ме?
— Никак не е забавно, Тони — укорително го изгледа съпругата му. — Любовта е много по-важна и ти го знаеш. Да не би да искаш да ми кажеш, че нямаше да се ожениш за мен, ако нямах няколко графове в семейството си?
— Трябва ли да ти отговоря?
— Ще те ударя, ако продължаваш да се държиш несериозно — закани се Розалин, като мина на шотландски диалект. Той се засмя.
— Не и сега, когато държа Джудит. — Тя застрашително вдигна ръка и той се престори на уплашен. — О, много добре, да, нищо не би ме спряло да се оженя за теб, но за щастие пред нас не съществуваха подобни пречки. Освен това, ти забравяш, че момичето е било купено на търг в публичен дом. А това, скъпа моя, е нещо повече от едно обществено мнение.
— Само малцина знаят за това — изтъкна Розалин.
— Сигурно се шегуваш. Такава пикантна история? Няма да са учудя, ако вече всички си я шепнат на ухо.
Няколко врати по-нататък Джеймс и съпругата му също обсъждаха този въпрос в спалнята си. Двамата се бяха сгушили а леглото и той се опитваше да предразположи жена си да се любят, но Джорджина упорито настояваше да поговорят за Дерек и Келси.
— Не виждам какво общо има произходът с цялата работа. Ти се ожени за мен, нали? — напомни му тя. — А аз със сигурност нямам титулувани особи в рода си.
— Ти си американка, Джорджи. Има голяма разлика, защото си дошла от друга страна, но тя е англичанка. Наистина говори като херцогиня и се държи като такава, но това не е достатъчно. Освен това аз не съм този, който трябва да осигури следващия маркиз на Харвестън. Тази отговорност, скъпа моя, лежи на плещите на Дерек. Аз можех и въобще да не се женя, което и беше моето намерение… поне докато ти не се пъхна а леглото ми.
— Не съм направила такова нещо! — гневно възкликна съпругата му. — Доколкото си спомням, ти ме завлече в леглото си!
Той се ухили и лекичко захапа ухото й.
— Така ли съм направил? Много умно от моя страна, ако ме питаш.
— Хмм, да. Не ме закачай! Искам да си поговорим сериозно.
Джеймс въздъхна.
— Да, за съжаление забелязах.
— Искам да направиш нещо по този въпрос — настоя Джорджина.
— Чудесна идея, Джорджи — рече той и се намести върху нея.
Тя го отблъсна.
— Нямах предвид това… поне не веднага. Говоря за поведението на Джейсън. Можеш да поговориш с него и да му изтъкнеш колко глупаво постъпва.
— Аз? Да давам съвет на най-големия си брат? — Джеймс избухна а смях.
— Не е смешно.
— Разбира се, че е. По-големите братя не приемат съвети от никого, те само ги раздават. Освен това в случая Джейсън е прав. А и момичето няма да се омъжи за Дерек, Джорджи, така че няма какво да говорим.
— Ами, ако му е отказала, защото е знаела каква ще бъде реакцията на баща му?
— Значи е достатъчно умна, за да разбере, че нищо няма да излезе от един брак, който е против желанието на Джейсън. Нищо не можем да направим за тях двамата, освен ако не измислим нова самоличност на Келси, ала и това няма да помогне. Търгът е бил публичен и със сигурност ще я разпознаят, така че наистина е безсмислено.
Джорджина измърмори нещо и съпругът й се ухили.
— Не можеш да решиш проблемите на всички, скъпо мое момиче. Само някои от тях.
— Знам, но наистина ли не можеш да им помогнеш?
— Е, това не значи, че няма да опитам, нали?
ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
На следващия ден по-голяма част от семейство се бе събрала в салона за следобедния чай. Единствено младоженците Ейми и Уорън бяха толкова погълнати от себе си, че не забелязваха напрегнатата атмосфера
