четиридесет и деветте си години. Лицето му носеше типичните белези на семейство Бърк: кестеняви коси и сини очи. И той, и всички останали членове на семейството му бяха облечени по най-новата мода. Лицата им излъчваха самочувствие и пренебрежение на новобогаташи.
Червенокосата съпруга на Чарлз, Алис, според сведенията на семейния адвокат била най-обикновена кръчмарска дъщеря, за която Чарлз се оженил, когато бил прислужник и заведението на баща й. Пристигнаха и двете им дъщери: четиринадесетгодишната Марша и деветнадесетгодишната Джейн, безличната външност на които не се променяше дори от червените коси и лешниковите очи, наследени от майка им.
Семейството имаше още една дъщеря, омъжена повторно, която според сведенията на адвоката беше останала в Америка. Синът на Чарлз, Аарон, беше довел със себе си съпругата си Ребека и двете си деца.
В салона на бащината й къща я посрещна още един човек, избран от Чарлз за неин бъдещ съпруг: Сайръс Уулридж, който беше толкова стар, че спокойно би могъл да й бъде дядо.
По време на целия разговор той я преследваше с похотливи погледи. Шантел го познаваше. Имаше имение на четвърт миля от тях и тя често го беше виждала в църква да спи по време на проповедта, а после да досажда на младите дами в църковния двор. Прислужничката й Еми винаги го наричаше стар мръсник.
А първите думи, с които я посрещна Чарлз, бяха:
— Шантел, мила моя Шантел, представям ти твоя годеник, мистър Уулридж. Венчавката е определена за утре сутринта.
Шантел неволно се засмя, толкова абсурдни й се сториха тези думи, но Сайръс Уулридж не се обиди. Усмихна се насреща й, напълно убеден, че утре ще посрещне младата си невеста пред олтара. От погледа му я побиха тръпки и усмивката й веднага изчезна.
Шантел се обърна към вуйчо си. Виолетовите й очи мятаха мълнии.
— Вие се шегувате, сър, но аз не ви позволявам подобни зли шеги.
— Уверявам те, че никога не бих си позволил да се шегувам с тайнството на брака — отговори сериозно той.
Шантел имаше нужда от цялото си добро възпитание, за да не изкрещи.
— В такъв случай ви заявявам, че не приемам предложението на мистър Уулридж.
— Невъзможно е, мила моя — промълви с принудена усмивка Чарлз. После извинително закима в посока към Сайръс Уулридж. — Аз вече дадох съгласие от твое име.
И той обясни, че не е необходимо личното й съгласие. Била още малка и трябвало да се подчини на волята на настойника си.
Това вече беше прекалено. Всички седяха там и наблюдаваха Шантел с коварни усмивки, само Аарон изглеждаше смутен — причината за това тя узна малко по-късно от Еми.
В началото Еми беше дошла с нея в Норфолк, но скоро се беше върнала в Дувър, защото майка й се беше разболяла. Къщата на Елън беше твърде малка за трима, така че Еми отново постъпи на служба в бащиния дом на Шантел и започна да обслужва новите господари.
Вечерта тя занесе в стаята на Шантел табла с ядене и обясни, че семейство Бърк най-сериозно възнамерява да омъжи младата жена още утре сутринта. Разказа й за буйния спор, възникнал по този повод между членовете на семейството. Според Чарлз най-добре било Аарон да се ожени за Шантел и той дори се опитал да го накара да се разведе. Оттогава Ребека и Аарон постоянно се карали.
Но Шантел не се заинтересува особено от тази новина И без това не възнамеряваше да се съобрази с намеренията на Чарлз относно женитбата й. Младата жена кипеше от гняв и изобщо не се опитваше да го крие. Ала нямаше полза от това. Тя беше заключена в стаята си и утре рано щяха да я отведат като жертвено агне пред олтара. Но онези господа много се лъжеха, ако си въобразяваха, че тя ще ги послуша. Утре сутринта нямаше да бъде тук.
Едва в полунощ младото момиче се успокои дотолкова, че успя да вземе твърдо решение за бягство. Минаха още няколко часа, преди да се приготви. Първо, трябваше да напусне незабелязано къщата и, второ, да се скрие някъде на сигурно място. Вече знаеше къде — в пещерите. Още като дете играеше там и беше отнесла най-различни неща, които сигурно бяха още по местата си: одеяла, кремък и прахан, съдове, сбирката си от миди. Най-важното бяха одеялата, защото Шантел възнамеряваше да прекара в пещерите остатъка от нощта и целия утрешен ден, през който Бъркови напразно щяха да я търсят.
На следващия ден щеше да напусне Дувър, макар че все още не знаеше къде да отиде. Може би в Лондон и оттам да се обади на леля Елън. Приятелите й непременно щяха да й намерят някаква работа.
По лицето й за пръв път от много часове насам грейна усмивка. Беше научила доста неща през времето, прекарано в къщата на леля си, и й беше благодарна за това. Само преди година щеше безропотно да се съгласи със съдбата, предопределена й от Чарлз — но не и сега.
Естествено имаше причини за тревога. Обожаваното и глезено от баща си младо момиче никога не се беше сблъсквало с трудностите на живота и не беше вземало решения за собствената си съдба Когато отиде да живее при леля си, трябваше да се откаже от обичайния лукс, но това не я притесняваше. По-скоро възприе като приключение, че трябваше да се научи да готви и да чисти, да се пазари с продавачите, когато купува храна, да не бъде заобиколена от куп прислужници. Но само защото до нея беше леля й Елън. Във всеки друг случай Шантел би се чувствала измамена. Ала Елън рязко се отличаваше от другите хора и племенницата й я обичаше от цялото си сърце. Леля й беше обиколила света; тя не беше жена, която избира винаги правия и лек път; тя отчиташе всички възможности — и добрите, и лошите.
Сега Шантел горчиво се упрекваше, че не е послушала леля си и не я е почакала, за да пристигнат двете в Дувър. Елън имаше опит и непременно щеше да намери разрешение на проблема. Но кой знае? Никой не можеше да се бори срещу Чарлз, който беше законен настойник на Шантел и имаше право да я омъжи дори за старик като Уулридж. Единственият изход беше Шантел да изчезне за две години и да се появи едва когато навърши пълнолетие.
Разбира се, трябваше да се примири с факти, че дотогава от наследството й, разпилявано с такава щедрост от семейство Бърк, едва ли щеше да остане нещо. В никакъв случай не можеше да допусне да я оженят насила за отвратителния Уулридж. Но още отсега се закле, че един ден Бъркови ще си платят за причиненото й зло. Ще им покаже тя! За пръв път в живота си Шантел изпитваше омраза. Това беше неприятно чувство и съвсем не отговаряше на същността й. Но справедливостта изискваше да си разчисти сметките с тези хора, които се разпореждаха с нея като с неодушевен предмет, който дори не им принадлежеше.
Тя събра няколко рокли, личните си вещи и остатъка от парите, дадени от леля й. Уви ги в един вързоп и го метна през прозореца. После се покатери на рамката и огледа градината. За щастие беше ранно лято и тя не мръзнеше в тънката памучна рокля, която щеше да улесни слизането й. Освен това лунният сърп пращаше мътна светлина към земята и подпомагаше намерението й да се измъкне незабелязано. Чудесно беше, че откри някакви, макар и малки, предимства в тази ужасна ситуация.
Но много скоро на пътя й се изпречи първото препятствие. Шантел не беше пресметнала колко са порасли дърветата през изминалите години. Дървото, което растеше пред прозореца й, все още си беше на мястото, но се беше изменило до неузнаваемост. Клонът, който докосваше къщата и по който се спускаше тя, вече беше високо над главата й. Не го достигаше дори ако се надигнеше на пръсти. По-ниските клони щяха да достигнат прозореца й едва след години. Най-близкият беше на половин метър под долната рамка. Трябваше да скочи върху него, за да се спусне надолу по дървото.
Преди десет години нямаше да се поколебае да го стори, защото децата рядко обмислят последствията от приключенията си. Но днес Шантел отлично разбираше, че може да си счупи врата или поне някое и друго ребро, ако при скока си не улучи клона. Ала колебанието й трая само няколко секунди. Тя се приведе напред и решително полетя надолу. Когато пръстите й се впиха в клона, той се прекърши под тежестта й и тя с все сила се удари в дебелото стъбло.
Веднага пусна счупения клон и полетя към земята, която беше на два и половина метра под нея. Падането беше болезнено и тя остана да лежи няколко дълги минути, молейки се в душата си да не е получила някое сериозно нараняване. Най-после се надигна с въздишка на облекчение. Нямаше нищо счупено. Беше се отървала само с няколко натъртвания и одрасквания по коленете и бедрата.
