Дори не мислеше, че ще се почувства виновна пред този мъж, но сърцето й преливаше от съчувствие. Прав беше, по дяволите! Не я беше излъгал, защото не беше казал, че не е викал жени в леглото си. Тя беше чула само онова, което искаше да чуе.
Дерек се успокои, макар и малко, защото разбра че е спечелил този рунд. Без да дава време на Жахар да издигне следващата бариера, той се довери на късмета си и прибягна към старото изпитано средство — целувката която трябваше да сломи и последната й съпротива. И чудото стана. Шантел посрещна устните му, ръцете й се отпуснаха и тялото й се устреми към неговото. Дерек почувства, че жената под него се предава, пусна ръцете й и пръстите й се заровиха в косата му. Внезапно обаче тя го блъсна с всичка сила.
— Олеле! Аллах…
— Предупредих ви — прекъсна го гневно тя. — Ако искате покорна партньорка в леглото, повикайте пак Джамила. Тя…
Дерек сложи ръка на устните й.
— Ако исках Джамила, сега тя щеше да лежи тук. Но аз искам теб, Жахар. Исках те и вчера, но бях достатъчно глупав да повярвам, че ще ми бъдеш благодарна за малка почивка, след като предишната нощ почти напълно изцедих силите ти.
Шантел отблъсна ръката му и възмутено извика:
— Нима се осмелявате да твърдите, че сте го направили само за мое добро?
— Мислех също, че си твърде горда, за да ревнуваш.
При тази нова атака очите й блеснаха още по-опасно.
— Да ревнувам? Никога! Но няма да се примиря, че съм попаднала в публичен дом и вие сте…
— Замълчи!
— Защо? Ако аз всяка нощ лягах в леглото с различен мъж, вие непременно щяхте да ме наречете курва. И не ми обяснявайте, че за мъжа е друго, че на него му е позволено, че на вас всичко ви е позволено. Във вашия свят може би мислят така, но не и в моя.
— Наистина ли?
Дерек се усмихна и това още повече я ядоса.
— Добре, ще се изразя другояче: аз не мисля така. А сега ме пуснете. Искам да стана. — И тя заудря с юмруци по гърба му, но той не се помръдна.
— Ще те пусна само при едно условие, Жахар: ако ми простиш, че ти причиних болка.
Шантел забеляза топлите искрици в очите му и естествено направи грешка. Погледът и топлият глас постигнаха своето.
— Не ми причинихте болка — проговори тихо тя и отмести глава настрани. — Просто за известно време отказвах да повярвам в някои очевидни истини. Но вече се върнах на пътеката на разума.
— Не говори така, Жахар — промърмори мъжът и устните му се плъзнаха по врата й. — То не означаваше нищо за мен. — Устата му се придвижи към ухото й и в следващия миг зъбите му нежно го захапаха — Въобще не помня какво съм правил или казал миналата нощ, толкова незначително ми се стори. — Топлият му дъх галеше слуха й. — Но помня всяка секунда, прекарана с теб.
Разумът й отлетя някъде надалеч и тя вече не можеше да се владее.
— Вие… не можете да бъдете верен. Дори не знаете какво означава това.
— Ако не искаш нищо друго, за да ми се отдадеш… — засмя се лекомислено той.
Шантел го отблъсна от себе си, слисана от думите му. За да се окопити, прибягна до подигравка:
— Май не говорите сериозно! Както ми казаха, полагате огромни усилия да задоволите всичките си жени. Нима не се радвате, че поне една от дамите ви не се чувства пренебрегната, като я изоставяте?
— Бих се почувствал ужасно, но това не е истина. Вече знаеш какво означава физическото блаженство и то много би ти липсвало. — Ръката му се мушна в елечето и обхвана гърдата й. — Ето и сега чувствам как зърното се втвърдява и моли за целувка.
— Престанете! — Викът се превърна в пронизителен писък, защото в същия миг зад Дерек изникна тъмна сянка В следващата секунда Шантел видя бляскащото острие на дълга кама, която разсече въздуха право към главата на владетеля.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА
Ако Дерек беше престанал да разсъждава, този удар щеше да означава сигурна смърт. Острието щеше да достигне целта си и през гърба да проникне право в сърцето му. Беше достатъчно дълго да прониже дори гърдите на Жахар.
Но мисълта му реагира светкавично. Писъкът на Шантел изразяваше смъртен страх, а не възмущение от дързостта му и инстинктът за самосъхранение се задейства веднага.
Сграбчи Жахар с една ръка и се претърколи срещу краката на нападателя. Мъжът загуби равновесие и падна върху тях. Камата се заби във възглавницата с такава сила, че острието й се пречупи в мраморния под.
Но и без връх оръжието на убиеца си оставаше опасно. То притежаваше смъртоносна сила, можеше да прониже плътта и костите, а мъжът скочи и се приготви отново да го пусне в употреба.
Дерек едва намери време да изблъска Жахар по-далеч, защото имаше насреща си силен противник. Засега не се знаеше дали убиецът има помощници, но най-вероятно действаше сам. Още в следващия миг Дерек болезнено усети физическата му сила. Сграбчи го за китката и вложи всичките си сили, за да го удържи, но мъжът въпреки това освободи юмрука си.
Дерек отклони второто нападение с долната част на ръката си и това му даде шанс да стовари силен юмручен удар в брадата на убиеца. Но не можеше да стане от пода и продължаваше да бъде в неизгодно положение. След секунди острието отново се насочи към шията му. Спасиха го само дългите му ръце и съобразителността му да затисне с длан лицето на нападателя.
Острието профуча на сантиметри от него и Дерек още веднъж успя да сграбчи китката на мъжа. Този път нямаше намерение да я изпуска. Всичко беше въпрос на физическа сила и в тази борба щеше да оживее само единият от двамата.
Шантел остана свита на пода. Притиснала ръце до устните си, тя наблюдаваше страшната сцена. Въобще не се сети да повика помощ, нито се учуди, че след дивия й писък не дотича някой слуга. Инстинктът й заповядваше да направи нещо, но крайниците й сякаш бяха изтръпнали и не можеше да ги помръдне. Нападателят беше същински великан, с мускулесто тяло, як кръст и огромни рамене. Как ли щеше да се справи с него Джамил, който беше доста по-строен?
Трябваше бързо да предприеме нещо, преди страхът напълно да я е вцепенил. Надигна се с усилие и очите й отчаяно затърсиха някакъв предмет, който да й послужи за оръжие. Погледът й спря на масата, където сред нераздигнатите чинии беше оставен ножът за разрязване на месо. Но как да го хване? Беше ли способна да убие човек? Какво щеше да стане, ако не го направи?
Естествено Джамил щеше да умре. При тази мисъл тя се стрелна към масата и сграбчи оставения там нож. Но като почувства в ръката си смъртоносното оръжие, сърцето й замръзна в смъртен страх. Не можеше да извърши убийство. Но и не можеше да изостави Джамил на произвола на съдбата. Нали не искаше той да умре! Или?
Отговорът изскочи някъде от подсъзнанието й и тя бавно се придвижи към диво вкопчилите се един в друг мъже. Още преди да разреши въпроса кое е справедливо и кое не, тя вдигна ножа и се приготви да го забие в гърба на нападателя. Но беше застанала твърде близо. Някакъв крак я препъна, тя се олюля и вместо да улучи едрия гръб на противника, острието на ножа се насочи към главата на Джамил.
Шантел се строполи върху нападателя и в последния миг забеляза как ножът закачи ухото на Джамил. После полетя към стената. Великанът беше загубил равновесие, Дерек се нахвърли върху него, а Шантел беше отблъсната в ъгъла.
Натрупаните възглавници смекчиха удара и младата жена почти не почувства болка. Ножът падна от ръката й и когато вдигна очи, видя, че двамата мъже не се помръдват. Не, о, Господи, не!
— Джамил!
