Гледаше право пред себе си.
Дерек се приближи изотзад.
— Възстанови ли се от болестта си?
Тя помълча малко.
— Все още се чувствам… доста зле.
Той се изсмя на тази смела лъжа.
— Може би си твърде зле, за да вечеряш с мен?
Шантел понечи да отклони поканата, но умираше от глад.
— Бих хапнала нещо — произнесе величествено тя.
Дерек я отведе до масичката. Тя се отпусна на една от дебелите възглавници и мълчаливо се зае с разнообразните ястия.
Господарят беше достатъчно умен да отложи разговорите за после. От опит знаеше, че пълният стомах се отразява благоприятно на настроението.
Когато най-после наля чая, Дерек попита предпазливо:
— Вкусно ли беше?
— Месото беше доста жилаво.
— Не можаха да приготвят нищо по-добро за толкова кратко време.
Без да отговаря, Шантел отпи от чая си и продължи да държи очите си сведени.
Дерек се почувства неловко от тази студенина и в сърцето му пропълзя яд. Предпочиташе гневните й изблици пред това ожесточено мълчание, но не знаеше какво да й каже, след като на всяка цена трябваше да скрие истината.
Затова рязко се изправи.
— Ела!
Без да обръща внимание на предложената й ръка, Шантел се надигна и бавно се отправи към дивана от възглавници. Погледна мястото на обезчестяването си и гневът от собствената глупост отново препълни сърцето й.
Дерек пристъпи зад нея, притегли я на възглавниците и я стисна в обятията си. Тя моментално се отдръпна и му обърна гръб. Той не се възпротиви, защото беше надникнал за миг в заплашително святкащите виолетово-сини очи.
— Няма смисъл, Жахар — произнесе след миг на нерешителност мъжът. — Мое право е да те прегръщам.
— А мое, дадено от Бога право е да ви отблъсна! И ви предупреждавам, че точно това ще направя.
Шантел седна на пети и стисна ръце в юмруци, очаквайки следващото нападение. Дерек въздъхна и я дари с усмивка, която много приличаше на извинение.
— Но няма да победиш, следователно е безсмислено да се опитваш. Само ще изхабиш силите си, които би могла да използваш много по-добре за нещо друго.
— Не! Никога вече! — изфуча Шантел.
— Никога! — Той поклати плана, сякаш беше чул някаква чужда дума. — Сърди се, но поне не губи връзка с действителността, Жахар. Знаеш много добре, че ще те имам, когато поискам.
— Но аз ще се отбранявам.
— Така казваш, но ей сега ще ти покажа как собственото ти тяло ще ти изиграе лош номер.
В очите й проблесна страх и гневът й избухна неудържимо.
— По дяволите, нима имате толкова малко гордост, та се натрапвате на жена, която ви презира!
— Наистина ли мислиш, че ще е необходима принуда?
Проклетата му самоувереност я накара да подскочи.
— Само се опитайте и аз…
— Точно това ще направя, англичанко, и то скоро. Ще се погрижа да замъркаш като котка от блаженство. Помниш ли…
— Престанете!
— Аха, спомняш си — продължи той с дяволската си усмивка — Аз също. Защо само си губим времето да…
— О, не!
Шантел скочи на крака и в същия миг ръката му обгърна глезените й и я събори. Тя се приземи наполовина върху него, наполовина върху възглавницата, но само след секунда той я просна по гръб и я покри с тялото си. Ръцете му сграбчиха нейните и ги извиха над главата. Много бързо попадна в капана и колкото и да се изпиваше, за да го отърси от себе си, това не й се удаде.
— Не преставай — шепнеше предрезгавелият му глас точно до ухото й. — Усещам движенията ти с всяка фибра на тялото си. — Шантел веднага спря и Дерек тихо се изсмя. — Лесно е да се справи човек с теб, англичанко. Помня, че вече сме играли тази игра.
— Пуснете ме — изсъска тя.
— Предпочитам да си под мен — измърмори той и отърка бедрата си о нейните. — Спомените са великолепно нещо.
— Мразя ви.
Дерек бавно поклати глава.
— Сърдита си. Не ме мразиш.
Сцената го забавляваше. Това личеше по очите, по усмихнатите устни. Не я вземаше на сериозно или вярваше, че ще я омае с близостта си. Не беше познал! Ала Шантел малко се боеше от гнева, който неминуемо щеше да последва забавлението.
— Не бъдете толкова дързък, ваше височество — промълви горчиво тя. — Не можете да заповядате над човешките чувства, както над всички останало.
— Може би, но онази нощ това доста добре ми се удаде.
Дъхът й секна при това безсрамно напомняне за преживяната наслада.
— Това беше, преди да ме излъжете.
Ето че смръщи чело.
— За какво говориш, момиче?
— Накарахте ме да повярвам, че не сте любили друга жена, след като сте ме видели за първи път. Но сега знам, че сте прекарали първата нощ с Шейла, а следващата…
— Достатъчно! — прекъсна я остро Дерек.
О, небеса! А той си мислеше, че трябва да намери някакво обяснение само за повикването на Джамила! Ала докато той беше сънувал Жахар в самотното си легло, брат му не е виждал причини да се въздържа. Нямаше как да се защити, без да й разкрие в каква игра е замесен. За да освободи мис Уудс, всеки, включително Омар, трябваше да повярва, че е спал с нея. По дяволите! Досега не я беше лъгал, но днес беше принуден да го стори.
— Обвиняваш ме в измама, а аз говорех от сърце. Желаех само теб. Още от първия миг те пожелах по- силно от всяка друга жена на света.
— Но това не ви попречи да…
— Ти не знаеше нищо за любовта, момиче. Беше физически и душевно невинна и не можех да те повикам веднага, колкото и да го желаех. Трябваше да те обучат поне малко, за да знаеш какво те очаква и да не се боиш от новата ни среща. Ти самата беше ли готова да споделиш леглото ми още първата нощ?
— Не — промълви сковано тя. — И ми е все едно коя е била там вместо мен. Вие ме излъгахте и аз ви повярвах. Ето къде е проблемът. — И горчиво прибави: — Нали това искахте да постигнете!
— Излъгах ли те? Или казах истината, че желая само теб и мисля единствено за теб? — Без да чака отговор, Дерек побърза да се възползва от искриците на съмнение, проблеснали в очите й. — Позволих ли да те обучават цели месеци? Послушах ли онези, които ми повтаряха, че още не си готова? Кой знае по- добре от теб, че с нетърпение очаквах да те видя пак? А ти ме отблъсна! Знаеш ли какво изпитах тогава?
— Аз…
Шантел замълча, защото беше смутена до дън душа. Не предполагаше, че ще трябва да се защитава.
