— О, отскоро. Малко повече от шест месеца. Бях последната, която влезе в харема преди вашето пристигане. Тогава избухна ужасен скандал и всички бяха убедени, че вече няма да се купуват нови жени. Затова вашата поява ни изненада.
— Скандал ли?
— О, да — засмя се Джамила. — Сега ми е смешно, но тогава умирах от страх. Владетелят толкова се ядоса, че се разкрещя на майка си насред харема. Бях сигурна, че ще ме продадат другаде.
— Защо да ви продава пак, след като току-що ви е избрал? Защо се е ядосал толкова?
— Там е работата, че не ме купи той, а лала Рахин. — Джамила смръщи чело. — Мислех, че знаете. От пет години насам владетелят не е купувал нова жена — откакто е разбрал, че истински обича Шейла. Повече от половината харемски дами са му подарък или са закупени от майка му. Когато ме купиха, той заяви, че това вече е краят. — Тя отново се засмя. — Той не е като онези турци или араби, които държат да имат колкото се може повече жени. Изтощава се в усилията си да раздава благоволението си на всички нас и не пренебрегва никоя за по-дълго време. Нали разбирате сега защо се сърди, когато харемът му се увеличава?
Шантел едва успя да удържи надигналото се в гърдите й презрение. Какво търсеше тук, щом Джамил не искаше повече жени, които да пилеят мъжката му сила? Припомни си първата им среща и смразяващото му равнодушие. Ако си беше останал такъв, думите на англичанката биха били разбираеми за нея. Но сега вече имаше опит от последната седмица, от миналата нощ. Помнеше думите, в които беше повярвала и още вярваше — че не е докосвал друга жена след пристигането й.
Да, последната нощ Джамил я задържа чак до зазоряване и през тези дълги часове двамата почти не спаха. Вече не помнеше колко пъти се любиха, колко пъти гласът и милувките му разпалваха огъня в тялото й, което тръпнеше и досега. Върна се в жилището си и спа цяла сутрин, изтощена, но доволна, без да се опитва да анализира състоянието си. Не й се искаше да мисли, искаше да се наслади докрай на тези нови усещания, преди да ги разложи на съставните им части, за да установи защо лесната й капитулация не я смути и ни най-малко не я разочарова.
— Сигурно разбирате, че в харема се носят какви ли не слухове за купуването ви — продължи Джамила и разтърси буйните си тъмнокестеняви къдрици. — Жените се питат дали той просто не е успял да ви устои, или пък възнамерява да напълни харема с нови жени.
Шантел нямаше желание да се занимава с този въпрос, след като имаше други, много по-важни, които трябваше да зададе. Сметна, че е най-добре да промени темата.
— Липсва ли ви родината, Джамила?
— О, да. Не мога да се примиря с постоянното безделие в харема. Винаги съм имала какви ли не занимания. Денят не ми стигаше да се справя със задълженията си. Тук имаме твърде много време и не знаем с какво да го запълним. Струваше ми се, че ще полудея от скука, защото господарят имаше нужда от известно време, преди да преодолее гнева си и да ме забележи. — Тя се приведе към Шантел и доверително снижи глас: — Аз съм икбал само от един месец, но положението ми е много различно. Цяла седмица живея с очакването Джамил да ме повика, защото това е правилото при фаворитките. И всеки път си излизам от покоите му възхитена. Той е удивителен любовник, нали?
Вярно беше. Шантел не можеше да отрече този факт, но се ужаси от мисълта, че толкова много жени се наслаждават на любовното му изкуство.
Джамила не очакваше потвърждение на последната си забележка. Тя продължаваше да бъбри.
— Бедната Шейла не знае какво да мисли. Тя толкова го обича.
Шантел не можа да се сдържи и попита:
— А вие обичате ли го?
Брюнетката вдигна рамене.
— Наистина не знам. Всеки път, когато съм с него, решавам, че го обичам. Когато го видях за първи път, почувствах невероятно облекчение, че не е стар, дебел и грозен. Много малко от познатите ми в Англия могат да се мерят с него. Но… — Тя направи кратка пауза и зашепна: — Не бих имала нищо против, ако някой ме освободи. Владетелят е чудесен, мил и отличен любовник; имах късмет, че ме купиха за него, а не за някой друг, ала в крайна сметка бих предпочела съпруг, който да е винаги на мое разположение. Искам малко повече от живота.
— Права сте — промърмори Шантел. — Ние сме възпитани така.
— Значи и на вас не ви харесва да го делите с другите?
Не й се искаше да отговаря на този въпрос и предпочете да се ограничи с общи разсъждения:
— Цял живот сме живели с мисълта, че един ден ще се омъжим, и е естествено да очакваме един истински, собствен, съпруг.
— Точно така — засия Джамила. — Никой не го признава, но е така. Повечето от жените в харема са отдавна тук и са привикнали с положението си. Може би след години и с нас ще стане така — Тя се изкиска и разтвори широко очи.
— Мъжът ми няма да скучае с мен, защото тук научих много неща за любовта. Дори насън няма да му хрумне да си потърси любовница.
Шантел неволно се засмя.
— Не, разбира се, че не.
— Жалко, че никога няма да имам свой мъж — въздъхна Джамила и положи глава на скръстените си ръце. — Шейла беше щастлива. Доскоро всички бяха убедени, че господарят я обича истински. Но миналата седмица, когато Нура даде вечеря в негова чест, много ясно пролича разликата. За първи път в присъствие на Шейла Джамил разпредели вниманието си поравно между всички нас. Бедничката беше съкрушена!
Шантел смръщи чело. Не й беше направило впечатление, че Шейла тъгува.
Джамила продължаваше да говори:
— Не бих се изненадала, ако Нура е очаквала нещо подобно. Тя мрази Шейла още от самото начало, защото иска тя да бъде първа съпруга. Предупреждавам ви да се пазите от нея. Жените в харема се кълнат, че Нура се е опитала да отрови сина на Шейла, след като е родила своя, но нямат никакви доказателства.
— Сериозно ли говорите, Джамила?
— О! — Тя внимателно изгледа Шантел. — Не искам да ви плаша Засега няма защо да се боите от Нура. Тя мрази най-вече жените, които са родили деца на владетеля. Предупредих ви само за да не се разтревожите твърде много от острия й език.
— Оценявам предупреждението ви, но аз вече си съставих мнение за тази жена. Никога не съм срещала по-отмъстително същество. Но разкажете ми още за Шейла. Защо е толкова мила с мен, след като би трябвало да ме мрази?
— Не бива да мислите такива нещо за нея! Тя не е способна да мрази когото и да било, дори Нура.
Вместо облекчение Шантел почувства тъга.
— Щом казвате…
— О, мила, не исках да ви натъжавам.
— Няма нищо, Джамила.
— Сигурна ли сте в това, което ми казахте?
— Абсолютно.
— Добре. Надявах се да бъдем приятелки. Не се чувствайте виновна пред Шейла. Тя не би искала това. Пък и харемът е пълен с жени. Днес сте вие, утре може да е друга.
— Но Шейла е първа съпруга.
— Джамил има три съпруги и шест фаворитки, но никога не забравя наложниците си. Такъв е животът тук. Тази, която е предпочетена в момента, е щастлива. Наслаждавайте се на любовта му, докато сте с него.
А това означава че скоро ще дойде краят, разсъждаваше Шантел, но не го произнесе на глас.
— Не ми се иска да причинявам болка на друга жена.
— Не е така, повярвайте ми — увери я Джамила. — Преди да ви повика за пръв път, Джамил беше при Шейла. Щом реши да ви даде почивка, ще повика първо нея. Затова не се измъчвайте заради нея. Тя му роди първия син, а той обожава момчето си. Беше малко тъжна само защото той така внезапно промени държанието си.
