Шантел не чу почти нищо след второто изречение.
— Искате да кажете, че след като ме е купил, е отишъл и е спал с Шейла?
— Разбира се — отговори учудено Джамила — Вие бяхте още „ученичка“. Но учението ви беше твърде кратко, нали? Втората нощ избра мен. Страх ме беше да отида, след като беше ясно, че вие ще станете новата фаворитка. Но той отпрати не мен, а Мара. Едва след като ви повика за пръв път в покоите си, Джамил престана да се занимава с другите жени. Не можете да си представите каква щастливка сте, Жахар — цяла седмица е изцяло ваш! При мен бяха само две вечери, после в леглото му отново се върна Шейла.
Шантел затвори очи и безмълвно преброи до десет. Не биваше да позволява харемските клюки да я изтръгнат от спокойствието й. Може би Джамил не я беше излъгал. Не й беше казал направо, че не е спал с друга, а само я беше попитал как да покани при себе си друга, след като единствено тя може да утоли жаждата му. Е, може и да го е направил. Не биваше да си внушава, че нарочно я е излъгал. Вярваше на думите му, че мисли винаги за нея. Пък и тя знаеше, че никога не пренебрегва жените си, когато му се отдаде. Беше се оставила да й завърти главата с думите за неутолимия си копнеж по нея още от първата им среща.
Именно тези думи бяха причина за тихото й задоволство тази сутрин и почти я бяха накарали да забрави, че дели Джамил с десетки други жени. Всяка от тях го споделяше с нея, но досега тя не го беше споделила с никоя друга и точно там беше съществената разлика. Тази вечер щеше да го разпита по- подробно. И ако й докажеше, че няма друга…
— О! — извика внезапно Джамила — Сигурна ли си?
Шантел вдигна поглед и видя слугинята, коленичила до сънародничката й, да шепне нещо на ухото й.
— Какво има? — попита тя.
— Тази вечер съм при владетеля — отговори учудена Джамила — Въобще не очаквах. Сигурно е сърдит на Шейла, за да я пренебрегва така. — Тя се изправи и щастливо се засмя. — Е, не се оплаквам. Вече си мислех, че ще чакам цели седмици, щом и вие сте тук. — Тя сложи ръка на рамото на Шантел. — Радвайте се с мен, Жахар. Прекрасно нещо е физическата любов. — И тя повлече след себе си слугинята в посока към банята.
За миг Шантел не можа да помръдне. Дишането й беше спряло. След малко забеляза с гняв, че глупавите й очи са пълни със сълзи. О, Господи, как се осмеляваше да й стори подобно нещо!
Тя сведе глава и бързо изтри очите си, после се надигна Трябваше веднага да напусне това пълно с жени помещение и никоя от тях не биваше да забележи, че новата фаворитка е разстроена от поведението на владетеля. Повечето й завиждаха, че цяла седмица е споделяла леглото му, и сега щяха да са доволни, че интересът му към нея най-после е угаснал. Сигурно си мислеха, че тя ще плаче от яд, дето я лишават от тази привилегия. Привилегия, глупости! Ама че глупачка излезе…
Застана за момент неподвижна, мислейки къде би могла да бъде сама, за да приведе в ред чувствата си. Сети се за парната баня, където всичко беше скрито сред облак благоуханна пара, и се затича натам. Едно от помещенията беше празно, тя се сви на пейката в ъгъла и скри лице в ръцете си. Този път не можа да сдържи сълзите си.
Този подъл, грешен, похотлив тип! О, Господи, как го мразеше! Как го презираше! Сърцето й се късаше от болка, но тя сама си беше виновна. Глупачка такава! Как можа дори за миг да повярва, че има към нея и други чувства освен проклетата си похот! Как можа да бъде толкова наивна! А той получи онова, което искаше, и веднага показа истинското си лице. Но сега вече край! В семейство Бърк се учеха от грешките си. Е, добре, прелъстиха я и беше достатъчно наивна да изпита романтични чувства към прелъстителя си. Слава Богу, че те издъхнаха още в зародиш и не се стигна до нещо по-сериозно. Какво щеше да прави, ако се беше влюбила в него? Дори не й се искаше да мисли за това. И сега се чувстваше достатъчно зле.
Най-страшното беше, че хранеше в сърцето си неосъществими илюзии. Трябваше още в самото начало да предвиди какъв ще бъде краят. Предупреждаваха я от всички страни, говореха й, че Джамил обича Шейла, но нима той беше верен съпруг на първата си жена? Ни най-малко! Защо, по дяволите, повярва, че с нея е съвсем друго? Той не я обичаше. Дори да изпитваше нещо повече, и насън не би му хрумнало да изостави заради нея другите си жени, Шейла, майките на децата си. Тя и само тя се беше отдала на невъзможни мечти. Само нейна беше вината за загубата, която беше претърпяла.
Внезапно отвън се чуха високи гласове и Шантел скочи. Бързо изтри сълзите си с ръкава на робата и се вслуша. Слава Богу, Адама все още не я беше гримирала и по лицето й нямаше да останат следи от сълзи. Глупачка! Защо плака толкова заради един негодник? Как не знаеше някое подходящо турско проклятие, което да го стигне! Но може би беше по-добре да се задоволи с английските ругатни…
Някаква жена говореше… Дали не беше някоя от слугините? Не, тонът й беше твърде заповеднически.
— Не искам да чувам никакви извинения! Как можахте да се забавите толкова?
Отговори й дълбок мъжки глас, но толкова тих, че Шантел не разбра нищо. Затова пък гневният глас на жената беше повече от ясен.
— Вземи това и го продай. Дано купиш някой смелчага, иначе…
— А какво ще правим с момчето? — прекъсна я мъжът. Последва някакво мърморене, после отново женският глас:
— Да, върви и го уреди. Нищо не е в състояние да го измъкне от палата, но може би това ще го привлече. Тогава обаче искам резултат. Стига толкова грешки, Али, иначе ще спра да давам пари. И не смей да ме мамиш, човече, никой досега…
Двамата се отдалечиха и Шантел не чу нищо повече. Жалко, защото разговорът започваше да става интересен. Тя не можеше да си представи за какво е ставало дума, но поне беше забравила мрачните си мисли и можеше да се върне в жилището си.
Излезе от банята, без да забелязва двамата, скрити в един ъгъл. Но те много добре я видяха.
— Мислите ли, че е чула разговора ни? — попита евнухът.
— Не. Но за всеки случай…
— Ще се погрижа лично, лала.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Когато следващия следобед Шантел влезе в хамама, около очите й имаше тъмни сенки. Но нищо не можа да я накара да остане в стаите си: нито болките в стомаха, нито предупреждението на Адама, че днес целият харем ще говори за нея, нито собственото й желание да се скрие по-далече от очите на жените. Беше твърде горда, а и днес напълно се владееше. По лицето й не можеше да се прочете нищо.
Адама не беше преувеличила. Шантел беше в центъра на вниманието. Ала тя понесе с непоклатимо спокойствие подигравателните и злобни погледи, шепота и високите смехове, с които я посрещнаха. Естествено веднага забеляза, че не всички жени проявиха ревността си по такъв зъл начин. Успя дори да се усмихне, когато Нура тържествуващо я уведоми, че Джамила е толкова изтощена, та все още не се е събудила.
Много я заболя, защото вчера сутринта и тя самата беше капнала от умора. Днес също беше преуморена, макар и по съвсем друга причина Нямаше никакво удоволствие в последната безсънна нощ. Вечерта беше отвратителна. Беше отказала да приема посетители, надявайки се да се разсее малко в компанията на Адама. Но момичето се държеше така, сякаш не господарката му, а то е лишено от благоволението на владетеля, и ходеше нагоре-надолу с изопнато от мъка лице.
Шантел тъкмо излизаше от голямата зала, когато Адама се втурна насреща й и с грейнало лице оповести, че довечера Джамил я чака в покоите си. Викаше с все сила, за да я чуят всички наоколо, и Шантел за малко не я плесна през устата. Но леля Елън би била доволна от племенницата си, ако можеше да я види в този миг: без дори да трепне, младата жена само леко кимна и спокойно излезе от хамама, за да се прибере в жилището си. Жените слисано зяпнаха след нея, защото беше създала впечатлението, че възприема повикването като нещо, разбиращо се от само себе си. Но това не беше така — ни най- малко.
Шантел се скри в спалнята си и не излезе оттам. Чуваше как Адама неспокойно се разхожда пред
