споделя леглото ви. Възпитана съм според принципа, че почтената жена няма право да се отдаде на друг мъж, освен на този, за когото са я венчали пред олтара. Ако се отклони от този принцип, това означава позор и разруха — душевна и физическа.
— Аз съм твой законен господар.
— Това не е валидно.
— Аз съм единственият мъж, когото можеш да имаш, Жахар. То е същото, като да имаш съпруг.
— Не е вярно. Вие ме купихте. Не сте се оженили за мен.
— Искаш ли да те взема за жена?
— Да бъда четвърта съпруга? Никога! — Дори мисълта за това я ужасяваше.
Ужасът още повече се усили, когато проумя, че току-що го обиди. Слава Богу, владетелят не избухна, а се задоволи да я попита:
— Каква друга причина имаше да се колебаеш?
Тя погледна настрани и тихо отговори:
— Така робството ми щеше да стане… окончателно.
Гласът му издаваше разбиране.
— То стана неизбежно в деня на залавянето ти, Жахар. Би трябвало да си го разбрала.
— Все пак, докато това се случи, имаше някаква надежда. Вие имате голям харем, пълен с красиви жени. Рядко ходите там и можехте да ме забравите.
Дерек се усмихна и сложи ръка на бузата й.
— Никой не би могъл да забрави жена като теб, малка луна. Всеки мъж, който те е зърнал дори за миг, ще те помни цял живот. Нима не знаеш това?
Тя поклати глава.
— Според вашите представи тялото ми е твърде слабо, за да е красиво.
Очите му шеговито светнаха.
— Може би ти липсва някоя и друга възглавничка, но аз не желая нищо повече от това, което си сега.
— Значи не искате да напълнея?
— Искам да останеш такава, каквато си.
— Ако надебелея, вече няма да ме искате, така ли?
Той се засмя и продължи мисълта й:
— А аз бях готов да се закълна, че онова, което правихме двамата, ти хареса. Не го ли чух със собствените си уши? Или вече забрави, че сега няма нужда да пазиш девствеността си?
Тя се изчерви, защото наистина беше забравила, че големият прелом вече е настъпил, а с него и промяната в положението й. Все още не беше сигурна как трябваше да го приеме. Смущаваше я само едно: не беше очаквала че любовният акт ще й достави такава наслада. Не биваше да признава това, особено пред него. И без това мъжът винаги беше в по-благоприятно положение, не беше нужно да му предлага още едно удоволствие.
Смущаваше я и фактът, че настроението й се люшкаше от морно доволство към гняв, после от потиснатост към смущение. Сега не желаеше нищо друго, освен да се прибере в стаята си и спокойно да размисли до какви последствия ще доведе загубата на девствеността й.
Разбира се, не беше възможно да разсъждава разумно, докато Джамил все още си почиваше удобно между краката й. Защо не я отпращаше? Фактът, че прекарваше по цяла нощ само със съпругите си, не беше още една от многото лъжи на Вашти, а нещо, което се знаеше в харема. Но на него май не му се спеше.
— За какво се замисли така дълбоко, малка луна? — Гласът му я върна към действителността. Смарагдово-зелените очи я пронизваха със спокойна сила. — Няма да ти позволя да съжалиш, че ми се отдаде.
Нахалството му я развесели.
— Може би притежавате тялото ми, ваше височество, но не сте господар на чувствата ми.
— Сериозно? А как стои въпросът със сетивата ти? И на тях ли си господарка?
Той сведе глава и стремително засмука зърното на гърдата й в топлите дълбини на устата си. Шантел затвори очи и остави сладостните тръпки да се разпространят от гърдите към корема и оттам в хълбоците й. После устните му нежно се заеха и с другата й гърда, докато накрая пръстите й се заровиха в косите му и с това отговориха на въпроса му по-ясно от всяка дума.
Внезапно Дерек се надигна, грабна я в обятията си и я отнесе в леглото. Шантел се събуди от опиянението си и смутено се огледа. Как можа да забрави двамата великани? Страните й пламнаха и тя затърси с очи, но стаята беше празна.
— Къде са телохранителите ви? — пошепна тя, но замлъкна, когато видя как погледът му се плъзга по голото й тяло.
— Взех предвид твоята срамежливост и ги заточих в градината.
Но самият той явно не се съобразяваше с нищо, защото продължаваше неприкрито да я оглежда. Приличието й забраняваше да му отвърне със същото. Макар че и той беше гол, Шантел не смееше да отмести очи по-надолу от брадичката му.
— Да разбирам ли, че още не сте приключили с мен?
Дори този нахален въпрос не го накара да свали очи от тялото й.
— Разбира се, че не, малка луна — отговори натъртено владетелят. — Как можа да си го помислиш? Въздържание като моето не може да се излекува само с една любовна прегръдка.
— Доста невероятно ми изглежда твърдението ви, че страдате от въздържание, след като имате петдесет жени на разположение.
Сухият тон най-после привлече вниманието му. Джамил се усмихна и полегна до нея, така че топлината на тялото му се преливаше в нейното. Ръката му се плъзна по бузата й и я притегли към устните му. Шантел посрещна обезпокояващо нежна, мека и дълга целувка.
— Нима смяташ, че друга би могла да угаси огъня, който ти запали в мен? — Устните му описаха дъга от врата към ухото й и неописуемо удоволствие прониза цялото й тяло. — Мисля за теб още откакто те видях за първи път. Как да поканя друга в леглото си, щом искам само теб?
Шантел повярва, защото думите му я вълнуваха също като езикът, който милваше ухото й. И тя още веднъж престана да мисли и се отдаде изцяло на удоволствието от прегръдката му.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА
— Имате ли нещо против, ако поседна при вас?
Шантел сви рамене, без да вдига глава от топлия мрамор.
— Да, разбира се. — Но после трепна изненадано, защото думите, които бе чула, бяха произнесени на английски. — И вие ли сте англичанка?
Беше Джамила, една от петте икбали. Младата жена непринудено разтвори робата си и се излегна до Шантел върху нагретия мраморен под в общото помещение. Беше съвсем гола отдолу и когато се облегна на лакти, пълните млади гърди изпъкнаха с цялата си прелест. Шантел също беше гола под дългото си одеяние и точно поради тази причина не беше заела същата поза.
— Мислех си, че вече знаете за мен — усмихна се Джамила — Семейството ми произхожда от Глочестър, но съм възпитана в Лондон.
— Не, никой не ми е споменавал!. Смятах, че Рахин е единствената англичанка тук. Защо не казахте нищо, когато ми бяхте на гости с госпожа Шейла?
— Шейла ме учи да говоря турски, но аз схващам много бавно и затова в нейно присъствие не бива да говоря друг език. Тя е много търпелива учителка, но аз нямам дарба за езици. Учителят ми по френски направо се отчайваше от грешките ми.
— Много се радвам да чуя отново майчиния си език. Чудесно е, че… — Шантел замлъкна за миг. — Но не мога да се радвам на робството си. Не бих го пожелала никому.
— Разбирам ви. По същата причина и аз се натъжих много, когато дойдохте.
— Откога сте тук?
