Внезапно Дерек се озова между краката й и вече никакво облекло не ги смущаваше. Шантел изобщо не разбра как го е направил — и по-късно не можа да си спомни нищо.
Усети единствено горещото му тяло, което се притисна в нейното и го завладя изцяло. А и позицията й беше уязвима: трябваше само да разтвори крака, за да се нагоди към него. Горещите целувки престанаха, макар и само за миг, и тя можа да си поеме дъх.
Джамил не й даде време да почувства страх. Той изчака тя да осъзнае положението си и отново впи устни в нейните. В същия миг тя усети отново сладостните движения на пръстите му в себе си… Но този път не бяха пръстите му. Това беше самият той, онази част от него, от която толкова се боеше и която сега приемаше без възражения.
Бавно, много бавно той проникна в нея — но с лекота, защото утробата й беше стоплена от очакване, влажна от възбуда. Този път усещането беше пълно, много по-силно от милувката на пръстите му, а твърдостта му я караше да потръпва сладостно. След секунди нещо сякаш се разкъса в тялото й и макар че почти не почувства болка, младата жена се уплаши. Скоро обаче присъствието му в нея я изпълни цялата.
Стоновете му се смесиха с нейните, целувките продължиха, по-страстни отпреди и все по-нежни. По едно време проникването престана, но Шантел не изрази недоволство, защото инстинктивно усещаше, че сега започва нещо още по-хубаво. Така и стана. Бавно и меко отначало, бедрата му започнаха да се движат срещу нейните, сърцето й ускори ритъма си заедно с неговото, все по-бързо и по-буйно, докато я прониза светкавицата на върховното чувствено удоволствие, тя извика и обви с ръце врата му, а той я притисна пламенно до себе си и пулсиращият му оргазъм се сля с нейния.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Шантел се почувства пренесена някъде далеч в отвъдното, където нямаше място за хладен разум, а само за изблици на чувства, непознати досега, но прекрасни. Приятно беше да усеща чуждата кожа върху своята, тежестта на мъжа върху тялото си, горещината на мъжките гърди, които притискаха нейните, учестеното биене на сърцето му до нейното — никога не беше преживявала подобно нещо. Можеше да лежи вечно така, но Джамил скоро започна да я дразни. Езикът му описваше кръгове около зърната на гърдите й, духаше студен въздух върху тях, докато се втвърдиха и щръкнаха.
Тези усещания й доставяха удоволствие, но не й позволяваха да си почине. Затова Шантел протегна ръце, притегли главата на мъжа върху гърдите си и унесено се усмихна, когато устните му нежно засмукаха зърното.
— Значи най-после се събуди?
— Но аз изобщо не съм спала. — Пръстите й се заровиха в косата му и тя се учуди, като усети мекотата й. Дерек лежеше върху нея и притискаше тялото си върху слабините й. Когато почувства това, Шантел цялата потръпна от сладко вълнение.
Внезапно ръцете му обхванаха гърдите й и брадичката му се мушна между тях.
— Сърдиш ли ми се, малка луна?
Да се сърди? Какво говореше той? Тя вдигна глава, за да го погледне в лицето.
— Приличам ли на сърдита?
— Но аз те превзех с устрем.
— Сериозно? — изкриви устни тя.
— Ти вярваше, че това ще се случи само в леглото ми.
— А ние не сме ли там?
— Нали виждаш в какво положение съм — ухили се той.
— Много добре. Значи ме измами.
— Хареса ли ти?
— Какво ще направиш, ако не ти отговоря както трябва? Ще ме разпънеш на кръст може би? — Джамил отново стисна гърдите й в двете си ръце и тя извика от болка. — Да, надменни човече, да, хареса ми! Това ли искаше да чуеш?
Усмивката му разтопи нахлулия в сърцето й гняв.
— Знаеш ли колко щастлив ме прави мисълта, че си само моя?
— Бих могла да си го представя, ако и ти беше изцяло мой. — Бузите й пламнаха О, Господи, как можа да го каже! — Исках само…
— Не, не позволявам да вземаш думите си назад — прекъсна я с тих смях той. — Ето че отново излязох прав. Вие, англичаните, не можете да делите.
Дали можеше да го дели или не — във всеки случай не споделяше хумора му.
— Ако искаш да кажеш, че у нас един мъж може да има само една жена, това е вярно — отвърна хапливо тя. — Но това е неразбираемо за мъж, собственик на близо петдесет жени.
— Ревнуваш ли, малка луна?
— Разбира се, че не.
— Защо тогава се тревожиш, че притежавам много жени?
— Не е прилично.
— Според вас. А според нашите традиции броят им е доста ограничен.
Шантел нямаше какво да възрази, защото ислямът разрешаваше многоженството. Той не можеше да проумее възгледите й, пък и не им обръщаше внимание. Защо само да хаби думите си? Но мисълта, че мъжката невярност е нещо обичайно в тази страна, я караше да кипи от гняв. Защото много добре знаеше как щеше да реагира той, ако някой друг мъж само погледне жените му.
— Смятам, че е време да се върна в харема — произнесе със сковано високомерие тя.
— Ето че пак се сърдиш.
— Съвсем не — възрази тя, макар че стиснатите й устни доказваха противното. — Предугадих желанието ти, тъй като ми казаха, че щом свършиш с една жена, веднага я отпращаш.
Шантел не знаеше откъде събра смелост да изрече това, след като досега всичко, казано от Вашти, се беше оказало погрешно. Джамил явно не хареса чутото. Ръцете му здраво се сключиха около нея, той отметна глава и мрачно я изгледа.
— Кой ти е наговорил тези глупости?
Гневът на Шантел веднага се изпари. Макар че Вашти й беше несимпатична и явно я беше излъгала, тя не можеше да позволи да й се случи нещо лошо.
— Не е ли все едно?
— Кой?
— Не си спомням.
При тази нова проява на упоритост очите му се присвиха още повече.
— Какво друго ти казаха?
— Нищо — отговори Шантел и решително прибави: — Наистина.
Би могла да си спести уверенията, защото Дерек както винаги отгатна точно.
— Разни страшни работи за мен, за да те стреснат, нали? На кого трябва да благодаря за това дълго въздържание? Коя избраха да те инструктира?
Шантел знаеше, че няма как да скрие името на учителката си, защото той можеше да го узнае от когото си иска. Не, по-добре беше да привлече гнева му върху себе си. В крайна сметка не само лъжите на Вашти бяха отговорни за страховете й.
— Лъжете се, ваше височество. — Интимността беше забравена и Шантел автоматично премина към учтивата форма — Нищо, казано ми от други хора, не беше в състояние да ме уплаши повече от вашите собствени действия.
— Все още ли мислиш, че мога да ти причиня болка? — попита той, по-скоро учуден, отколкото ядосан.
— Дори сега ми причинявате болка — отговори спокойно тя.
Едва в този миг Дерек забеляза, че във възбудата си е притиснал гърдите й, и я пусна със скърцащи зъби. Но тя дори не му даде възможност да се извини.
— Не тази беше причината — продължи все така спокойно Шантел, — поради която се колебаех да
