— Това за мен ли беше?
— Но, разбира се, малка луна.
Усмивката му беше толкова момчешка, че Шантел неволно се засмя.
— Забравяте, че имате насреща си християнка-неверница, която не следва повелите на пророка.
— Нито за секунда не забравям онова, което си, Жахар. — Той пристъпи напред и сложи пръст на устните й, после прошепна: — Онова, което си, принадлежи на мен.
Разумът й се стресна от близостта му, но не и тялото й. То веднага реагира на докосването и на собственическия тон. Още преди да успее да отговори, Джамил я отведе до възглавниците, седна и я придърпа до себе си.
Никога не бяха седели толкова близо още в началото на вечерта. Възглавниците оформяха широко и удобно легло. Джамил се облегна на лакът и притисна Шантел с едното си коляно. Тя моментално политна назад и се подпря на ръцете си. Досега мъжът винаги се приближаваше до нея постепенно, на етапи, за да я подготви. Но днес не спазваше безмълвно установените между двамата правила и тя се разтревожи.
Младата жена бавно се плъзна назад, докато гърбът й се опря на възглавницата, облегната на стената. Така поне бедрата им не се докосваха и тя щеше да се наслади на предимството да го погледне отвисоко. Нервите й се успокоиха дотолкова, че можа дори да му се усмихне.
Джамил сякаш не забелязваше безпокойството й.
— Какво ще правим тази вечер? — попита той.
— Да се поразходим в градината — предложи веднага Шантел и се надигна, но той сложи ръка на бедрото й и я спря.
— Какво ще правим тук? — поясни Джамил и за нейно облекчение свали ръката си.
— Не… не зная. Какво желаете вие… — Той вдигна глава и се ухили толкова безсрамно, че дъхът й секна. — С изключение на това — прибави остро тя.
Дерек едва забележимо сви рамене. Погледът му се плъзна по тялото й и спря в скута й.
— Научи ли се вече да танцуваш?
Шантел се изчерви. Беше наблюдавала една от фаворитките, която се упражняваше в двора, и още потреперваше при спомена за чувствените й движения. Никога не беше виждала танц, който да служи единствено за разпалване на мъжката страст. Тези змийски извивания на корема и бедрата бяха не просто прелъстителни. Шантел ги намираше направо вулгарни.
— Вашите ориенталски танци са твърде… чужди за моя вкус.
— Но аз бих искал да те видя да танцуваш, Жахар — прошепна той и плъзна пръст по бедрото й. — Ще се научиш ли заради мен?
И я погледна право в очите. Огънят в смарагдовозелените очи стегна гърлото й. По тялото й пробягнаха тръпки.
— Аз… не бих могла.
— Разбира се, че можеш — продължи да шепне той и пръстите му отново погалиха бедрото й. — Но не искаш. Аз няма да те принуждавам. Сама ще усетиш желание да разпалиш страстта ми…
— Джамил!
Шантел сграбчи пръста му, преди да се е пъхнал между бедрата й, но мъжът рязко издърпа ръката си и се надигна. По лицето му пролича, че е недоволен, и Шантел се изплаши. Но причината беше друга.
— Наричай ме както щеш, но не Джамил!
— Моля?
— Наричай ме Дерек.
— Какво? — смая се тя.
— Означава „любими“.
Шантел слисано примигна. Какво ставаше с този човек?
— На какъв език? — попита скептично тя.
— Езикът не е важен. — Гласът му потръпваше от възбуда — Ще ме наричаш ли Дерек?
Това беше вече много. Шантел не можа да се удържи и избухна в смях. Наведе се напред и хвана с две ръце бузите си, защото цялото й тяло се тресеше. Когато най-после се успокои, видя, че той я наблюдава с присвити очи.
— О, Господи! — изпъшка тя и изтри сълзите от очите си.
— Трябваше веднага да кажете, че не позволявате да ви наричам Джамил. Всъщност защо не Дерек! Името е английско, каквато съм и аз.
— Каквато е и майка ми, Жахар — прибави сухо той. — Може би тя ми е дала това име.
— Наистина ли?
— Не — отговори честно той. Дядо му го беше нарекъл така. Облегна се назад във възглавниците, смутен от избухването си. Какво толкова, едно име? Само дето принадлежеше на брат му…
Вдигна очи към Шантел и внезапно забеляза, че веселието е прогонило цялата й бдителност. Но това сигурно щеше да се промени, ако беше настоял на правото си да не отговаря. Затова небрежно вдигна рамене.
— Това беше само израз на обхваналото ме раздразнение. Изненада и двама ни.
Шантел повярва и предпочете да не се докосва отново до тази ужасяваща тема.
— Аз…
— Къде е смелостта ти, англичанко? — засмя се тихо Дерек. — Не проявяваш ли любопитство да разбереш откъде идва ожесточението ми?
— Не.
— Не е това, което си мислиш.
— Така ли?
— Вярно е, че те искам в леглото си, но искам и други неща.
Още преди Шантел да разбере какво има предвид, той дръпна копринените й шалвари и тя се плъзна по меката възглавница, докато се озова легнала по гръб редом с него. Веднага вдигна отбранително ръце, но Джамил не се наведе над нея, както беше очаквала.
— Така е по-добре — засмя се той. — Изкриви ми се вратът да гледам все нагоре.
Може би искаше с тази забележка да успокои Шантел, но не успя.
— Не вярвам, че…
— Шшт! Нима не искаш да разбереш какво ще направя сега с теб? — Тя сърдито заклати глава и Джамил повтори нейните думи: — С изключение на това.
— Все едно — изсъска тя. — Няма какво да говорим.
— Откъде знаеш? Откъде знаеш, че онова, което ще направя с теб, няма да ти хареса?
Шантел простена и затвори очи, но бързо ги отвори, защото го почувства опасно близо. Лицето му беше надвесено над нейното, а ръката му нежно милваше корема й. Но дори докосването не беше толкова горещо, колкото пламтящата жарава на погледа му.
— Искам да пъхна пръстите си в теб, Жахар.
— О, Боже! — изплака тя, преди устните му да покрият нейните и да засилят още повече вихрушката на бушуващите в тялото й чувства.
Въпреки това посегна към ръката му и здраво го стисна за китката. Но не се учуди, че пръстите й са безсилни.
— Ако не ми дадеш нещо от себе си, ще ме подлудиш, момиче — процеди през зъби мъжът.
Целувката му стана гореща и настойчива и той сякаш я погълна. Съпротивата й отслабна и ръката й се отпусна. Пръстите му веднага се плъзнаха в шалварите й, прекосиха нежните кичурчета и направиха онова, което беше обещал.
Шантел реагира моментално. Тялото й се надигна срещу неговото и пръстите му се плъзнаха още по- дълбоко. Тя се вкопчи в него и се заизвива в щастлива възбуда, която изключваше всяка проява на разум.
— О, любима, толкова си гореща, толкова влажна…
Забравила всичко около себе си, Шантел го обгърна с ръце и стремително отговори на целувките му. Дори не забеляза, че мъжът над нея е проговорил на английски. Магическите движения на пръстите му продължаваха и в тялото й се разгаряше огън.
