— Каролайн ме разбира, но ти нямаш нищо общо, по дяволите!
Маршъл се предаде. Не беше очаквал, че Дерек ще избухне така. Смяташе, че предложената помощ е добре дошла при тази неловка ситуация. Защо приятелят му реагираше така болезнено?
Само след секунди обаче проумя как стоят нещата.
— Какво има между теб и това момиче? — Дерек го изгледа сърдито и Маршъл побърза да оттегли думите си. — Забрави го. Просто не искам да причиниш болка на Каролайн. Това е всичко.
— Никога няма да й причиня болка — отвърна остро Дерек.
— Добре, добре. Възхитен съм да го чуя. — Крайно време беше да смени темата. — Да поговорим за свършеното в Барка…
— Не прочете ли доклада ми?
— Нима наричаш доклад двете страници с бегли бележки, които ми изпрати?
— Смятах, че съм си свършил работата. Проблемът беше вътрешен и намери своето разрешение. Англия необезпокоявано може да се наслаждава и занапред на управлението на Джамил Решид.
— Изразяваш се твърде меко. Сър Джон изпрати подробен доклад, според който Решид ни е направил шест отстъпки в търговията, две от които първоначално бяха предвидени за французите.
— Значи е проявил благодарността си.
— Я не бъди толкова скромен! Благодарност? Сигурно не си чул нищо за кораба от Барка, който пристигна седмица преди теб. Препълнен с екзотични подаръци за Негово величество — скъпоценни камъни, по-красиви дори от тези в короната, коприни, брокат, папагали, щрауси, две живи пантери…
— Капка от безкрайното море, Марш. Да не мислиш, че Джамил Решид е някой бедняк?
— Това не е и половината от даровете! Изпрати даже двадесет робини… — Дерек избухна в луд смях и Маршъл възмутено го изгледа. — Какво се смееш? Ние изпаднахме в ужасно положение!
— Не се съмнявам. Значи Джамил все пак е намерил начин да намали харема си.
— Защо харема! Казаха, че са от домакинството, а не от харема. Но нищо чудно да си прав, защото всяка имаше лично богатство, на което би завидял и херцог. Но нима Решид не знае…
— Естествено, че знае. Ние не държим робини и ще освободим всичките.
— Защо не ги е освободил сам?
— Виж какво, Марш, в Ориента обичаите са други. Роби се подаряват при най-различни случаи, но почти никога не им се връща свободата. Те са ценна стока, приятелю.
— В крайна сметка той все пак ги е освободил.
— Да, но се е прикрил под мантията на благодарността. Има известна разлика, нали? — ухили се Дерек. — Сигурно си е помислил, че ще оценя жеста му.
Защото аз не пожелах да намаля харема му, помисли си развеселено той.
— Да се върнем на твоята прословута скромност. Направил си много повече за него, отколкото да му покажеш правия път.
— Не си прав. Подозрението срещу Селим се оказа погрешно. Но не аз го насочих във вярната посока, а една от наложниците, която откри истинските заговорници.
— Да не би да е била Шантел Бърк?
— Не си спомням да съм споменавал имена в доклада си.
— С теб не може да се разговаря — въздъхна Маршъл. — Няма ли все пак да ми разкажеш цялата история?
— Нямам какво да ти кажа. Англия е щастлива, Барка — също. Какво още искаш?
— Малко повече честност в отношенията ти със стария приятел — изръмжа възмутено Маршъл.
Дерек дълго го гледа замислено в лицето и накрая проговори:
— Джамил Решид е мой брат.
— Велики Боже! Това най-после обяснява… Нищо чудно, че… — Маршъл се закашля. Изглеждаше направо смешен в смущението си. — Съжалявам, че бях толкова упорит, старче. Няма да питам нищо повече. Да се присъединим отново към Каролайн и дядо ти.
— Ей сега — отговори ухилено Дерек.
За съжаление Каролайн беше сама в салона. Седнала пред пианото, младата жена унесено свиреше някаква тъжна мелодия, която съвсем не подхождаше на обичайната й веселост.
Като се сети за Шантел, Дерек помисли, че тази музика е написана точно за него. Беше я довел в къщи и трябваше да направи всичко, за да я задържи завинаги.
Но как да го направи, при положение че Каролайн се чувстваше тук като у дома си? Щеше да се появява все по-често с наближаването на сватбата. Двете неизбежно щяха да се срещат.
След заглъхването на последните акорди Маршъл наруши тишината и гласът му прозвуча изненадващо рязко:
— Май не ви бива много в свиренето на пиано, лейди Каролайн?
— А аз не знаех, че сте толкова музикален, лорд Филдинг — усмихна се принудено Каролайн.
— Аз пък въобще не предполагах, че не умеете да свирите.
Задъханото й дишане се чу в цялата стая.
— Какво ви става?
Маршъл невъзмутимо вдигна рамене.
— Казвам на глас нещо, което никой досега не се е осмелил да спомене. Сигурно щяхте да спестите куп ненужни мъки на учителите си, ако просто бяхте казали на баща си, че ви липсва интерес към музиката. Но, разбира се, не сте го направили. През целия си живот не сте взели нито едно самостоятелно решение.
Дерек не повярва на ушите си. Двамата не спираха. Каролайн се гневеше, Маршъл продължаваше да я обижда и сякаш бяха забравили присъствието му. Помежду им хвърчаха искри, които скоро щяха да подпалят килима. Та ние с Шантел се държим по същия начин, когато не можем да овладеем чувствата си, помисли си Дерек и избухна в луд смях.
Два гневни погледа се насочиха към него и той се стресна. Извини се учтиво и попита:
— Ще приключите ли с тази страшна разправия, ако ви оставя сами?
— Не разбирам за какво говориш — отговори остро Каролайн.
— Сигурен съм, че разбираш. Може би трябваше да попитам дали положението ще се подобри, ако развалим годежа.
Каролайн се изчерви и Маршъл побърза да вземе думата:
— Не очаквай отговор. Тя въобще не знае какво иска.
— Разбира се, че знам — изсъска Каролайн.
Дерек прекоси салона и сложи ръка на рамото й.
— Не биваше да прибързваме с годежа, Каро.
Чувствата й внезапно се промениха и тя невинно вдигна очи към него.
— Наистина ли мислиш така, Дерек?
Той кимна.
— Може би се държа като последен негодник, но те моля да ме освободиш от дадената дума.
— Сигурен ли си, че го искаш?
— Не се опитвай да го разубеждаваш, Каролайн — намеси се нетърпеливо Маршъл.
Младата жена го дари с мрачен поглед и после се усмихна на Дерек.
— Съгласна съм.
Той се ухили и се приведе към ухото й.
— Не го пускай да си отиде, мила. Той е мъжът, когото си чакала цял живот.
— Откъде знаеш? — попита шепнешком тя.
— Интуиция. Имам същия проблем.
— Шантел?
— Позна.
— Харесвам я, но не мисля, че и тя ме харесва.
— Ще промени отношението си, щом чуе, че се омъжваш за друг. Ако нямаш нищо против, ще отида да й го кажа веднага.
— Разбира се, Дерек, и… благодаря ти.
— Няма защо. — Той се обърна към Маршъл: — Трябвате да го кажеш по-рано, старче.
