мястото му и изложи живота си на опасност заради него!
— Може би не, но не бях сигурен. Не исках да те видя завинаги погребана в харема му. Любовта му принадлежи на друга. Отначало смятах да го помоля да те даде на мъж, който няма други жени. Ти заслужаваш поне мястото на първа кадъна. Но можеше да станеш такава едва след като беше спала с мен.
— Ако продължаваш да твърдиш, че си го сторил само за мое добро, ще те… ще те…
— Достатъчно — прекъсна я остро той. — Търсех си извинения, за да успокоя съвестта си. Истината е, че полудях по теб още щом те зърнах. Не мога да се откажа от теб. Желаех те, желая те и сега. Ще те отведа в къщи и ще те задържа там с всички средства. Ако трябва, готов съм да се върна с този кораб в Барка, да те заключа в някой харем и да прекарам остатъка от живота си с теб. Ще го направя, бъди сигурна!
— Никога няма да бъда твоя метреса! — изплака Шантел, но Дерек невъзмутимо се отправи към вратата. Излезе и завъртя ключа. Младата жена избухна в плач. — Никога няма да живея като метреса — прошепна през сълзи тя и зарови глава във възглавниците.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА
Дерек отведе Шантел в семейното имение на маркиз Хънстейбъл. Тя не се съпротивляваше, защото й беше станало ясно колко е трудно собственото й положение. Не се съгласяваше да води живот на метреса, въпреки че той вложи всичките си сили да я убеди. По-важно беше, че Дерек можеше да й помогне да намери леля си Елън и да се осведоми за американските й роднини. Поне това й дължеше.
Дерек с неудоволствие узна кой е бил баща й, защото дядо му го познаваше и ценеше. Но се възмути от подлостта на роднините и сам й предложи да се погрижи за наследството й, което много я учуди.
Срещна се с Каролайн още в деня на пристигането си. Беше голямо изпитание за нея. Дори в новите дрехи, купени в Дувър от Дерек, не успя да се почувства свободна и уверена в себе си. В никакъв случай не можеше да се мери с тази елегантна, красива и спокойна дама. Докато тя беше облечена в прост син лен, Каролайн носеше разкошна рокля от червена китайска коприна.
На първия етаж я очакваше шивачка, готова да попълни гардероба й с нужните дрехи, но дори това не помогна на Шантел да преодолее плахостта си.
За нейно учудване Каролайн и Дерек се държаха като двама добри приятели и в никакъв случай като годеници. Изобщо не приличаха на влюбени, но Шантел веднага разбра, че Дерек много държи на тази жена, и ужасно я заболя.
Не знаеше какво е казал на годеницата си за доведената в къщи чужда жена, защото побърза незабелязано да се отдалечи. Не й се искаше да присъства на интимните им разговори.
Дерек много добре разбираше какво става в душата й, затова не я задържа. Странно смущение се промъкна в сърцето му, когато двете жени застанаха една до друга. И без това не беше наясно с чувствата си още от големия спор с Шантел на кораба. Много се радваше, че ще види отново Каролайн, защото приятелството й му беше липсвало. Ужасно му се искаше да сподели с нея проблемите си с Шантел. Нали преди годежа й доверяваше всичките си сърдечни истории! Но в този миг осъзна колко е голяма разликата в чувствата му към двете жени. Обичаше Каролайн, уважаваше я, смяташе я за идеалната съпруга. Но имаше нещо, на което по-рано не беше обърнал внимание — нямаше никакво желание да я отведе в леглото си. Щеше да спи с нея, щом се налагаше, но всъщност не го искаше.
Господи, защо не разбра това още преди да замине! Двамата бяха близки като брат и сестра. Той изпитваше към нея чисто братски чувства.
Към Шантел обаче изпитваше нещо съвсем друго. Просто не можеше да откъсне очи от нея, а и ръце също. Тази жена го гневеше, подлудяваше го, довеждаше го до отчаяние. Събуждаше желанието му само с един поглед или докосване. Искаше му се да прекарва по цял ден в леглото с нея.
По дяволите! Какво излезе? Че твърде дълго се е самозаблуждавал! Женеше се за погрешната жена, но не можеше да стори нищо, за да го предотврати. Само Каролайн можеше да откаже годежа. Той не биваше да го прави. Цяла година бяха живели като годеници, тя беше вече двадесет и пет годишна и не можеше да я изостави току-така. Не му даваше сърце да я нарани, дори с цената на собственото си щастие.
Четири дни по-късно в имението се появи леля Елън, намерена от разпратените във всички посоки слуги. Шантел се хвърли на врата й и в продължение на двадесет минути плака с глас, без да може да каже нито дума. Елън не прояви чувствата си толкова открито. Успя първа да разкаже новините на племенницата си, най-важната от които беше, че Чарлз Бърк е мъртъв. Уличили го в измама при игра на карти и го извикали на дуел, където го простреляли. Лошата вест обаче беше, че сега настойник на Шантел е синът му Аарон.
— Ако трябваше да се криеш от Чарлз, сега двойно по-важно е да не се появяваш в близост до Аарон — заяви леля Елън. — Той няма да те ожени за някой старик, но ще те затвори някъде, за да бъдеш винаги под негова опека. Нали разбираш какво искам да кажа?
Шантел разбра и се изчерви. Положението й си оставаше същото. Заменяше една гнила ябълка с друга.
Но в момента не мислеше за това. Дерек беше обещал да й помогне и тя щеше да изчака разследванията, предприети от него, да дадат някакъв резултат.
Беше дошло времето да разкаже собствената си история. Естествено премълча доста неща, които все още не беше в състояние да сподели с леля си. За нещастие тази съкратена история представи Дерек в изключително изгодна светлина и Елън видя в негово лице единствено благородния герой. Когато се запозна лично с него, доброто впечатление още повече се затвърди. Шантел направо се разболя от ентусиазма на леля си.
Тази вечер двете жени се запознаха с близкия приятел на Дерек Маршъл Филдинг. За съжаление Каролайн също беше поканена на вечеря и Шантел побърза да се оттегли с леля си под предлог, че имала да й разказва още много неща. Елън добре познаваше племенницата си и веднага забеляза, че нещо не е в ред. Предположението й се потвърди, когато младото момиче още по стълбите започна да се оплаква от умора и главоболие. Но не я попита нищо, защото знаеше, че Шантел ще заговори сама, когато е готова за това.
В салона Маршъл сухо помоли Дерек за разговор на четири очи. Оставиха Каролайн в компанията на маркиза и се оттеглиха в малкия салон. Дерек с удоволствие се съгласи на разговора не само защото двамата приятели имаха да си кажат много неща, но и защото се чувстваше неловко в присъствието на Каролайн. Това беше абсурдно, но нищо не можеше да се направи.
Дерек напълни две чаши с бренди и седна срещу Маршъл.
— Мис Уудс прибра ли се здрава и читава при роднините си?
— Да, и им разказа някаква глупава история, че е успяла да избяга от пиратите и се е крила при някакви християни, докато ти си я спасил.
— Щом казва… — засмя се тихо Дерек.
— А как стои въпросът с твоята гостенка? Откъде се появи?
— От същото място като мис Уудс — ухили се Дерек. — Там бяха и двечките.
— Момичето е хубаво като картинка — отбеляза сухо Маршъл. — Направо прекрасно.
— Да — отговори кратко Дерек. Не му се искаше да потвърждава думите на приятеля си.
— Заедно ли пътувахте?
— Беше доста нелюбезна, когато разбра, че е възвърнала свободата си — промърмори под носа си Дерек.
— Странна реакция. Но първо трябва да те уведомя, че изпълни отлично задачата си, дори повече от това. Ще те освободя от малката, ако желаеш.
Дерек скочи от мястото си. Чувството му за хумор беше отлетяло.
— Шантел Бърк не те засяга, Марш. Гледай си твоята работа.
— Станал си раздразнителен.
— Това също не е твоя работа.
— Имам друго мнение по този въпрос. Каролайн сигурно не е особено радостна, че си довел в къщи чужда жена.
