към гърдите й.
— Защо не го направи? — попита задъхано тя.
— Страх ме беше да не се разгневиш.
Шантел покри лицето му с целувки.
— Защото не си Джамил? Защото удържа на думата си? Или защото ме връщаш у дома? Ние се връщаме в Англия, нали?
— Да. Връщаме се — усмихна се той. — Да не мислиш, че ще те пусна да си отидеш, след като изминахме заедно този дълъг път?
Докато говореше така, той я притисна плътно до себе си и проникна в меката, топла, очакваща го утроба, за която беше копнял толкова време. Това беше като завръщане в къщи, а страстта й само разпалваше неговата. Слава Богу, мислеше щастливо Шантел, най-после се освободих от съмненията, узнах истинската стойност на мъжа до себе си, сигурна съм, че той ще ме закриля. Този път всичко беше по- различно, дори оргазмът, който ги отнесе едновременно във висините на неизпитвано досега блаженство.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА
Утрото бавно се промъкваше през люка на кабината, когато Дерек мързеливо се надигна от койката. И двамата почти не бяха спали през нощта. Шантел блажено се протегна, облегна глава на лакът и се загледа в силното мъжко тяло, докато любимият й се обличаше и плискаше със студена вода лицето си. Той може би беше уморен, но не и тя — все още не, както самодоволно установи.
— Сигурен ли си, че не искаш да останеш още малко?
Дерек я изгледа през рамо и изпъшка. Шантел лежеше по гръб с ръце зад тила и младите, стегнати гърди неудържимо привличаха погледа му.
— Всичко си има граници, Жахар — промърмори мрачно той.
— За милост ли молиш, господарю?
— Да. — Но бързо прибави: — До тази вечер. — Не можа да удържи на изкушението и седна на ръба на койката. Изложените на показ гърди властно го привличаха. — Тогава ти позволявам да правиш всичко, което поискаш. Дори настоявам да ме предизвикваш.
Шантел само се усмихна.
— Ти си си виновен. Как можа толкова време да ме оставиш сама?
— Аз? — погледна я възмутено Дерек. — Ти направо ме принуди да падна на колене пред теб.
Шантел се обърна на една страна и задничето й се потърка о хълбоците му. Пръстите й се движеха нагоре по ръката му.
— Ти никога не би пълзял по пода, господарю. Ти си свикнал да изпълняват желанията ти. Уповаваш се на изкуството си да прелъстяваш горките жени.
— Но доскоро и то не ми помагаше много.
— О, не съм толкова сигурна. Не ми беше лесно да те отблъсквам. Обожавам великолепното ти тяло, ужасни човече!
— Ах ти, немирнице! — промърмори той, когато ръката й се плъзна в отворената му риза.
— Целуни ме и послушно ще те пусна да си отидеш.
Дерек се подчини, но когато езикът й се плъзна в устата му и пръстите й замилваха гърдите му, се превърна в нападател.
— Никога не бях си помислял, че мога да го направя — но няма да си отида!
— Какъв позор! Цяла нощ не ме остави да спя, а сега ме нападна като… — Мъжът само изръмжа нещо и Шантел доволно изхихика. — Добре, добре, щом настояваш, ще постоя още малко будна.
Почти час по-късно Шантел отново наблюдаваше как Дерек се облича, но този път се прозяваше. Беше доволна и сънлива и не се възпротиви, че любимият й я напуска. Мъжът нежно се наведе над нея да я целуне за довиждане.
— Ще се видим пак тази вечер, малка луна.
— Ще се видим и по-рано — промърмори сънливо тя. — Не смяташ ли, че е крайно време да изляза на палубата да подишам малко чист въздух?
Когато Дерек не отговори, тя отвори очи и учудено забеляза, че по лицето му е изписано смущение.
— Защо мълчиш?
— Ами… — произнесе колебливо той, — бих предпочел всичко да си остане както досега.
Шантел скочи като ужилена.
— Искаш да ме държиш под ключ? Сигурно се шегуваш! — Но физиономията му още повече се помрачи и тя извика: — Значи не било шега! Искам, да узная причината!
— Просто така е по-добре…
— За кого? Щом не е за мен, сигурно трябва да е за теб. — Лицето й потъмня. — Има ли нещо, което не си ми казал?
Дерек се опита да отклони въпроса.
— Защо мислиш така?
— Защото ми стана ясно, че искаш да ме държиш далеч от очите на хората. През нощта спомена, че си очаквал да реагирам гневно, когато ми разкриеш истината. Защо е трябвало да се разгневя? Но, моля те, бъди искрен!
— Е, добре — примири се Дерек. — Капитанът и половината екипаж знаят, че в Англия ме очаква годеницата ми. Тя е придружавала дядо ми, когато е дал заповед за отплаване.
— Разбирам — отговори с учудващо спокойствие Шантел. — Годеница значи. А сега ми кажи, че искаш да развалиш годежа.
— Не мога. Не е толкова просто да развалиш годеж с херцогска дъщеря.
— Напротив, можеш! — заяви гневно тя.
— В никакъв случай — отговори упорито Дерек.
— Защо? Всъщност не е нужно да ми отговаряш. Обичаш я, нали?
— Разбира се, че я обичам. Познавам я, откакто се помня.
— Какво общо има приятелството с любовта?
— Какво… — изрева той, но веднага се овладя и понижи глас: — факт е, че този годеж няма нищо общо с нас двамата, Жахар.
— Не ме наричай така! Това име ми е дадено от брат ти и винаги съм го мразила. Няма да има „нас двамата“, ако се ожениш за херцогската дъщеря, ясно ли е?
— Да не би да си очаквала, че ще се оженя за теб?
— Нали каза, че ме отвеждаш в къщи и ще останеш с мен! Естествено е такава мисъл да ми мине през главата.
Дерек дълго я гледа и накрая промълви:
— Съжалявам, но не съм имал подобни намерения.
Очите на Шантел широко се разтвориха. Беше разбрала.
— Искал си да ме задържиш като метреса?
— Не говори така. В днешно време метресата е уважавана личност.
— И това е най-доброто, на което мога да се надявам според теб, така ли? Отнемаш ми шанса за почтена женитба и ме оставяш цял живот на твое разположение… — Внезапно тя разбра смисъла на собствените си думи и очите й се разшириха още повече. — Господи!… Можеше да ме освободиш, без да… Проклет негодник! Не беше нужно да спиш с мен, нали! Защо не ме остави недокосната като Джамила?
— Така нямаше да получиш свободата си, Жахар.
— Не ме наричай така! И престани да ме лъжеш!
— Не те лъжа. Ти беше собственост на Джамил. Получи свобода като награда за помощта си. Иначе непременно щеше да те задържи.
— Никога не ме е искал. Купи ме само заради теб. Щеше да ме пусне, ако го беше помолил. Трябваше просто да го попиташ. Нали ти е брат, за Бога! Не смей да твърдиш, че би ти отказал нещо, след като зае
