— И никога не си се опитвал — отвърна тя. — Ако беше направил, ако знаеше поне нещо за мен, щеше да разбере защо се шегувам с теб.
— Но твоята прямота…
— Е част от самата мен. Откакто напуснах Англия, получих свободата да говоря това, което мисля. Нямаш представа каква благословена свобода е това, Шелдън, Но няма да притеснявам твоята novia с това, не се безпокой. Знам как да бъда тактична. Но и не очаквай да възприема твоя мания. Ти си ми брат и ако не мога да бъда откровена с теб… — Саманта млъкна и се усмихна, когато прозвучаха ударите на чукчето на предната врата. — Виждаш ли, твоята novia те спаси от нахалната ти сестра. Ще отида да я доведа.
— Саманта, не…
Но тя излезе от всекидневната в коридора, където срещна иконома на път да отвори.
— Уилкис, аз ще отворя.
— Саманта! — Шелдън я бе последвал. — За бога, Саманта, не е подходящо ти да…
— Глупости! — сряза го тя. — Много по-добре е по този повод да не бъдем толкова официални.
Шелдън не можеше да продължи, без да повиши глас, а той никога не би направил това. Саманта хвърли поглед назад и го видя, застанал на вратата на всекидневната, вдигнал очи към тавана, като че ли казваше: „Какво ще последва след това, господи?“ Саманта се усмихна, напълно доволна от себе си. Не можеше да си спомни кога за последен път се бе чувствала в толкова добро настроение. Шелдън почти бе изгубил самообладание — почти. Само трябваше да бъде малко по-настоятелна, за да го види поне веднъж истински ядосан, преди да си тръгне. Щеше да докаже и на себе си, и на него, че Шелдън с мъж като всички останали.
Почукването прозвуча още веднъж, точно когато тя достигна вратата. Трябваше да покаже на гостенката си колко възпитана и учтива може да бъде.
— Заповядайте… — Поздравът замря на устните й, когато светлината на лампата падна върху мъжа, стоящ на прага. — Лоренцо? — ахна Саманта.
— Сам — промълви просто той.
— О, господи! — засмя се тя. — Какво, за бога, правиш тук?
— Когато ми се предостави възможност да посетя Европа, не можах да откажа — отвърна спокойно той, като свали шапка. Цилиндърът му стоеше твърде странно. Той се усмихна и я огледа от глава до пети. — Както виждам, напълняла си малко. Но ти отива.
Но Саманта не го чу. Накрая бе забелязала каретата и човека, който плащаше на кочияша. Обхваната от паника, тя затръшна вратата, което накара Уилкис и Шелдън да изтичат обезпокоени в коридора.
— Саманта, да не си се побъркала? — изкрещя Шелдън, като се приближи до вратата.
— Това е… не е Тереза.
Преди да успее да каже нещо, на вратата настойчиво се почука.
— Саманта…
— Не! Не отваряй, Шелдън! Ще си тръгнат!
— Но това е абсурдно! Уилкис, виж, моля те, кой е.
— Върви по дяволите, Шелдън! — извика Саманта и се затича бързо към стълбите. — Поне ми дай възможност да напусна първо стаята — извика през рамо. — Не искам да го виждам.
— Кого?
— Съпруга ми!
— Велики боже! — възкликна смаян Шелдън. — Тя затръшна вратата, Уилкис! Можеш ли да си представиш какво ще си помисли бедният човек за нас?
— Не, сър — отвърна сухо Уилкис.
— Пусни го да влезе. Държим го навън на студа.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Не можеш вечно да се криеш тук. Сам.
— Мога и ще го направя.
Но Фройлана поклати упорито глина.
— Брат ти го покани да остане. Все някога ще трябва да се срещнеш с него.
— Не.
— Но неговата novia дойде, а те отлагат вечерята заради теб.
— Иди и им кажи, че могат да вечерят и без мен.
— По дяволите — заяви ядосано Фройлана, като сложи заплашително ръце на хълбоците си. — Искаш съпругът ти ла смята за страхливка, така ли? Посрамваш и себе си, и баща си. Как този сеньор ще обясни всичко това на своята novia.
— Все ще измисли нещо. — Саманта изпусна сърди въздишка. — Е, добре по дяволите! По-добре да отида да срещна с него, отколкото да те слушам цяла нощ! Обаче съжаляваш, че си настояла да сляза, Лана — предупреди Саманта. — Отсъствието ми нямаше да посрами брат ми толкова, колкото присъствието ми. Не мога да стоя в една стая с Ханк и да не се ядосам!
Прислужницата й този път запази мълчание.
Саманта влезе във всекидневната, готова за битка, очакваше я с нетърпение. Но веднага щом погледна Ханк, всичко, което искаше да му каже и което си бе повтаряла безброй пъти, просто се изпари. Дори не осъзнаваше, че всички очи бяха обърнати към нея, нито забеляза облекчението на брат си. Не забеляза и изненадата, изписан но лицето на Тереза. Шелдън не бе предупредил Тереза за състоянието на сестра си. Жан Мериме също бе тук, но Саманта виждаше само Ханк.
Той беше поразително красив, от двете страни косата бе сресана назад и се къдреше на врата му, лицето му сякаш бе току-що избръснато, когато се усмихна, трапчинките отново се появиха, а очите му блестяха по онзи негов специален начин. Беше облечен елегантно официално черно сако и жилетка с цвят на бургундско вино и бяла копринена риза с диамантени копчета. Хубавите дрехи много му подхождаха.
Чак сега Саманта осъзна как изглежда, когато Ханк спусна поглед към издутия й корем. Саманта каза първото нещо, за което се сети.
— Е, Шелдън, къде е твоята novia?
— Тук.
Саманта се обърна към него, откъсвайки поглед от Ханк. Да, разбира се.
Тя се приближи до Шелдън и поздрави младата испанка, която седеше до него. Саманта бе поразена от красотата й — тъмни, блестящи очи, почти синьо-черна коса, прибрана под къс шарф. Девойката имаше поразително чувствено лице с пълни устни, красиво извити вежди и тесни високи скули.
— Тереза — изчерви се Саманта. — Трябва да ми простите. Не бях виждала съпруга си от дълго време.
— Това е очевидно — отвърна Тереза, след което се обърна към Хуан и премина на испански. — Скъпи, обясни на жената, че още не мога да говоря свободно езика й. Съмнявам се дали някога ще мога да се науча на техния вулгарен английски.
— Искаш да кажа това? — попита а Жан, очевидно смутен.
— Не, скъпи, не…
— Това просто не е необходимо — прекъсна ги Саманта на испански. — С мен няма да имате нужда от преводач, както с брат ми.
Устата на Тереза оформи едно малко „О“, тя пребледня леко, но бързо се съвзе.
— Съжалявам, Саманта. — Не исках да те обидя.
Саманта се усмихна, но в очите й нямаше топлина, когато се обърна към Хуан, когото годеницата на брат й наричаше толкова интимно „скъпи“. Тереза бе красива, но Саманта не я хареса. Зачуди се дали Шелдън в края на краищата е такъв късметлия.
— Не мислете повече за това, Тереза — отвърна Саманта, като успя да запази усмивката на лицето си. — Брат ми спомена, че учите английски. Съветвам ви да се занимавате по-упорито. Добре е да знаеш какво говорят другите — особено ако това се отнася за теб.
Хуан Мериме се размърда притеснено на стола си, а Тереза се приближи повече до Шелдън.
— Съгласна съм.
