затрудненото положение и после да излезете от него чист и невредим. Получавате всичко, наистина всичко, което пожелаете?
— Не е съвсем така, сеньор.
— Така ли? Искате да кажете, че в този свят има и малко справедливост?
Ханк вече едва сдържаше гнева си. Стената, които се издигаше между него и Хамилтън, ставаше все по-здрава и непробиваема.
— Документът ми?
— Разбира се. — Кингсли отвори едно чекмедже, започна да рови бързо из него, намери документа и го хвърли на бюрото към Ханк. — Нямате вече работа тук, Шавез. Засега може да сте женен за дъщеря ми, но това не е брак, който аз одобрявам. Не се връщайте повече.
Ханк погледна настойчиво своя тъст, като размишляваше дали да не продължи да настоява за своето. Отчаяно искаше да види Саманта. Но беше сам. Кингсли можеше много лесно да повика няколко от своите вакуерос, за да се разправят него.
— Тръгвам си, сеньор. Ще предадете ли на Саманта, съм идвал? Че бих искал да поговоря е нея?
— Ще й кажа, но това няма да промени нищо. Тя не иска да ви вижда. — Хамилтън се засмя сухо. — Последния път, когато спомена името ви, бе, за да ви наругае. Не, Шавез, определено няма никакво желание да ви види.
Ханк се обърна и си тръгна, а гневът му продължи расте, докато вървеше е бързи крачки към Ел Рей. Саманта беше някъде тук. Въпреки това не можеше да я види. Искаше само да поговори с нея. Да не би да си мислеха, че ще я отвлече отново? Господи, тя беше негова жена! Нямаше намерение да се възползва от това положение, но фактът оставаше. И Саманта не бе направила нищо, за да промени това положение, все още не.
Ханк се обърна към възрастния вакуерос, който намираше в конюшнята.
Ханк не искаше да влиза отново тук. Само гледката на това място връщаше отново спомените, болката, гнева. Също така си спомняше думите на Лоренцо за това, което се случило онази нощ. Спомняше си и Саманта, поразително красива и много разгневена. Но тя да му помогне? Да го спаси? Ханк все още не можеше да повярва на това, не и без да знае причината. Трябваше да узнае нещо. Ако продължаваше да си задава въпроси и да се чуди, щеше полудее.
— Конят ви, сеньор.
— Благодаря.
Ханк яхна коня, но не потегли. Огледа се наоколо, по-точно спря погледа си върху къщата. Дали Саманта беше в вътре, или бе излязла да поязди?
Ранчото беше почистено и подредено и изглеждаше така, като че ли Кингсли винаги бе живял тук, Собственото му ранчо бе в също такова добро състояние, откакто Патрик Маклуър му бе донесъл парите. Както Лоренцо винаги казваше, Ханк трябваше да бъде доволен. Бе постигнал целта си. Бе си върнал земята, принадлежала на семейството му, а и ранчото му процъфтяваше, както някога. Но имаше и нещо друго, нещо липсваше. Ханк не се радваше на победата си.
Дори новото му състояние не го радваше.
— Тя няма да се появи неочаквано, сеньор. Само сте си загубили времето, като дойдохте.
Ханк погледна изненадано възрастния мексиканец.
— Какво искаш да кажеш?
— Не дойдохте ли тук, за да видите Сам?
— Дойдох, за да си платя дълга — отвърна студено Ханк. Старият човек само се усмихна разбиращо, което още повече ядоса Ханк.
— Съществуват много начини да се плати едни дълг. Не сте дошли чак до тук, за да свършите само това.
— Кой сте вие?
— Мануел Рамирез. Работя за господаря още преди дъщеря му да се върне да живее с него. Известно ми е всичко, което става в това семейство.
— Тогава знаете къде е Саманта?
— Разбира се. Знам също, че сте неин съпруг, сеньор Шавез.
— Тогава кажи ми, Мануел, съгласен ли си, че един мъж има правото да види жена си?
— Разбира се — отвърна Мануел, но добави многозначително… — Ако тази жена се е омъжила доброволно за мъжа.
Ханк се намръщи.
— По дяволите, само исках да поговоря с нея!
— Защо, сеньор? Вие дори не сте искали да се ожените за нея. Казали сте й, че е свободна да се разведе с вас.
— По дяволите! — изруга Ханк. — Откъде знаете всичко това?
— Сам довери много неща на жена ми и дъщеря ми, докато беше тук, неща, които не е казала дори на самия господар…
Ханк хвърли замислен поглед към стария човек, след което попита тихо:
— Тогава вероятно ще можеш да ми кажеш защо ми е помогнала онази нощ?
Да, знам защо. Но не съм аз човекът, който трябва да ви каже това, сеньор. Не е нещо, което трябва да научите друг, освен от Сам.
— Господи! Но аз не мога да я видя…
Мануел сви рамене, без да каже нищо повече. Изпаднал в ярост, Ханк дръпна юздите и препусна. Но изведнъж си спомни нещо, което му бе казал Рамирез. Ханк спря внезапно коня и се върна в конюшнята. „Докато тя беше тук“, беше казал Рамирез.
— Рамирез! Сам не е тук, нали?
Мануел се усмихна.
— А, значи сте обърнали внимание на това, което ви казах. Помислих си, че не сте ме разбрали.
— Тук ли е?
— Не. Тя не беше щастлива тук. Замина преди няколко месеца. Ако искате да я видите, ще трябва да пътувате доста дълго и доста далеч оттук.
— Къде? — попита нетърпеливо Ханк.
— Там, където е родена.
— Саманта е в Англия? — Ханк бе поразен.
— Да, в Англия, където живее нейният брат.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА
— Сам, трябва да побързаш, в противен случай няма успееш да се приготвиш навреме.
— О, остави ме на мира, Лана — измърмори измъчено Саманта, като притисна топлата мокра кърпа към челото си. — Имам ужасно главоболие, освен това мисля, че съм хванала настинка.
— Аз пък си мисля, че просто си намираш извинения защото не искаш да станеш от топлото легло.
— Глупости. Тук е малко студено, не мислиш ли? Но все пак, средата на зимата е. Мисля, че започвам да свиквам със студа.
— Свикнали сте със студа не повече, отколкото аз — отвърна укорително Фройлана. — И ако действително сте настинали, то е, защото настоявате да се разхождате всяка сутрин в парка.
— Имам нужда понякога да излиза от тази къща.
— Когато времето е хубаво, да. Но вече цял месец времето продължава да е ужасно. А колкото до главоболието, нали лежите цял следобед! Невъзможно е да имате главоболие.
— Е, ако допреди малко не ме болеше глава, сега със сигурност ще ме заболи. Честно казано, ти си по- лоша и от майка си. Направи това, направи онова. Ако бях знаела, че ще си толкова нетърпима, щях да те оставя вкъщи.
— И тогава кой щеше да се грижи за вас?
— По дяволите, Лана. Не съм дете! — сряза я Саманта.
— Тогава не се дръжте като дете. И ставайте вече от това легло.
