— Не, веднага!
— Но… господарю… водата е…
— Изплакни ме веднага, да те вземат мътните!
Роина стисна устни. Добре, щом толкова настоява! С огромно удоволствие тя изля ледената течност върху главата му.
Докато водата се стичаше по лицето му, тя усети как спря дъхът му. После започна да пръхти. Удоволствието й се превърна в тревога. Въпреки че не беше виновна, сега със сигурност щеше да си отнесе боя! Уорик не скочи от ваната, но тя започна бавно да отстъпва към вратата. Ръцете му най-сетне паднаха долу и сребристите му очи я прободоха.
— Аз… Опитах се да те предупредя, че няма топла вода… господарю.
— Така е, но очите ми направо щяха да изгорят.
Роина замръзна.
— Знам, че пак аз ще съм виновна! Ако ме беше попитал щях да ти кажа, че никога досега не съм къпала някого и…
— Замълчи!
Определено беше ядосан, но изглежда нямаше намерение да я набие. Това й даде смелост да предложи:
— Ще се обличаш ли? Мога да донеса нещо…
— Няма нужда. Липсва ми собственото легло и имам намерение да се отправя направо в него.
— Тогава… свободна ли съм… господарю?
Въпросът й прозвуча като подмазване. Погледът му й показа, че той е разбрал това.
— Не, първо ще ме изсушиш.
Не би могъл да измисли по-голямо наказание заради студената вода. Уорик стана и пред погледа й отново се разкри красивото му тяло.
— Доволна ли си от това, което направи?
— Не — увери го искрено Роина.
— Това ме изненадва.
Гласът му беше дрезгав. Господи, дали няма отново да прелъсти? По-добре да я освободи и да изпрати някого за Селия. Нали търсеше само отмъщение?
— Аз… Насилието не ми беше приятно повече, отколкото на тебе — отбеляза нещастно тя. — Обясних ти колко съжалявам за онова, което ти причиних. Кога ще спреш да си отмъщаваш?
— Когато образът ти престане да ме дразни. Когато всяка обида получи удовлетворение. Когато убия брат ти, причинил смъртта на моя оръженосец. Когато загубя интерес към тебе. Не и преди да… Всъщност, може би никога.
ДВАДЕСЕТА И ПЪРВА ГЛАВА
Роина лежеше върху неудобното легло в тъкачницата, вълната на сукмана беше груба, но сламеникът бе направо непоносим. Младата жена не успяваше да се отърве нито от неприятното усещане в слабините си, нито от мислите си. Този господин Отмъщение я беше объркал изцяло!
Направо не разбираше чувствата си! Тя не желае Уорик дьо Шавий. Как би могла, като го мрази? Въпреки това през последните дни той бе събудил страстта й много пъти. Тялото й беше запомнило това. Тази вечер, въпреки всички усилия на волята, отново му се бе подчинило.
След като й беше изброил причините за своето отмъщение, страшно се беше ядосал. Тя беше видяла това в очите му и цялата се беше разтреперила. Нейният страх му харесваше. Очевидно това беше почти единственият начин да го успокои.
Беше се приближила до него с подкосени крака. Студеният му тон изобщо не я беше успокоил.
— Отново на колене! — беше заповядал той. — И внимавай да не остане и капка по мен! Ако проявиш немарливост, боят няма да ти се размине.
Роина се съмняваше, че ще го направи, но отново я беше заплашил. Чувството за самосъхранение й беше помогнало да се справи със задачата си бавно и внимателно.
Това беше преживяване, което не би искала да се повтори. Отначало ръцете й трепереха от страх и той знаеше това. Наблюдаваше я като ястреб — жертвата си. Това, което голото му тяло й причиняваше, беше очевидно. Когато стигна до огромния му член, тя направо го галеше.
Точно тогава й беше заповядал да си върви. Изненадана, Роина на секундата се бе подчинила и беше побягнала към женската половина на къщата.
Поради ранния час навсякъде беше тъмно. Отначало Роина имаше намерение да се скрие и да се успокои, после да потърси нещо за ядене в кухнята. Вместо това тя оправи сламеника си и се пъхна под завивките.
Да заспи обаче, не беше никак лесно. Когато четири от тъкачките влязоха в стаята, тя още беше будна. Жените си поговориха тихо и носле бързо заспаха. Когато коремът й звучно се разбунтува, понеже продължаваше да е празен, тя още гледаше втренчено в тъмното. Сънят продължаваше да е далеч, когато вратата се отвори и на прага застана огромна сянка.
Роина веднага го позна. Беше подозирала, че ще дойде, дори когато си беше представяла как се облекчава с помощта на Селия.
— Ела!
Да, именно на нея говореше, въпреки че лицето му не се виждаше. Другите жени не помръднаха. Роина също остана неподвижна.
Уорик повтори заповедта си. Роина беше погълната от промените за неземното удоволствие, което й носеше неговото докосване. Това я накара ожесточено да поклати глава. Не искаше това удоволствие от него! Думите му, предизвикани от отказа й, бяха предназначи единствено за нейните уши.
— Имаш същите проблеми като мен, след като още не си заспала. Нямам намерение да се мъча повече. Тръгвай, иначе ще те нося! — Роина се ужаси, като си представи сцената. Останалите несъмнено щяха да се събудят. — Ако решиш да крещиш, и това няма да ти помогне. Не се ли вразуми досега?
Преди да я е докоснал, тя скочи на крака и го последва. Уорик вървеше, сигурен, че тя е след него. Когато се обърна, пленницата му продължаваше да стои пред стаята.
— Искаш да ти помогна?
Равнодушието в тона му беше направо вбесяващо.
— Няма да дойда! Ти получи своята отплата.
— След днешния ден би трябвало да разбереш, че аз решавам какво ще бъде отмъщението ми! — Преди да продължи, устните му се разтегнаха в подигравателна усмивка. — Ти вече си обикновена крепостничка, обречена вечно да остане във Фулкхърст. Съдбата ти е в мои ръце. Ако реша да вдигна полите ти, така и ще стане. Когато ти наредя да се пъхнеш в леглото ми, трябва да побързаш да го направиш. Разбра ли?
— Да, но…
— …но какво?
— …Господарю.
— Бавно се учиш. Това не е чудно за глупачка като теб.
— Аз не съм глупачка… господарю.
— Така ли? Значи не мислиш, че беше ужасно глупаво твоя страна да откраднеш дете от мен?
— Не беше глупост. Просто нямах друг избор — призна тя.
— Не видях някой да те насилва с нож в гърба.
— Знаеш добре, че не съм крепостна селянка, лорд Уорик. Ако бях такава, с удоволствие бих приела нощното ти повикване като привилегия. Колкото и да ме наричаш такава, си наясно, че нещата няма да се променят.
— Говориш така, сякаш имаш избор.
— Тогава отново трябва да ме оковеш. По собствено желание никога няма да се пъхна в леглото ти!
Уорик грубо се изсмя.
— Веригите бяха за твое удобство, момиче! Аз бих предпочел да се бориш. Да, нужни са ми омразата и
