защото съм го залъгвала с мълчанието си.
Милдред тъжно се усмихна.
— Това ще стане по-бързо, отколкото си го представяш.
Прислужницата се огледа, за да се увери, че са сами.
— Лейди Биътрикс изпадна в истерия, като разбра, че трябва да се задоми в семейство Малдюи. Бясна е на баща си, че я е дал на някакъв младеж, който според нея не е достоен за ръката й. И има намерение да му го върне чрез тебе!
Очите на Роина се разшириха.
— Чрез мене? Има ли тази власт в отсъствието на баща си?
— Е, донякъде, но е достатъчно умна, за да не прекалява. Снощи ги чух да разговарят със сестра си. Наистина планът си го бива. Тя не знае с какво си навлякла гнева на Уорик, но е дочула, че става дума за кражба.
— Значи ще твърди, че съм откраднала нещо от нея?
— Да, най-скъпото й бижу. Перлената огърлица, подарена й от Уорик. Мелизанд ще твърди, че ти последна си влизала в стаята й, преди да са забелязали липсата. Биътрикс ще настоява да претърсят тъкачницата и стаята на Уорик. В това време ще я пъхне някъде, за да се потвърди вината ти.
— Тогава дори няма да настоява да ме хвърлят в тъмницата. Като се върне Уорик, ще повярва на думите й. Толкова често ме е наричал „крадла“! Ще бъде принуден да ме накаже, този път свирепо. Може би ще ме набият с камшик…
— Биътрикс иска чрез теб да нарани него.
Роина се намръщи.
— Но Джон Джифърд…
— …не е тук. Замества го някакъв, който обича да измъчва затворниците.
Роина пребледня.
— Познавам го!
— Това не е всичко. Дъщеря му ще нареди да те разпитват дали не си откраднала и още нещо. Можеш да се досетиш как разпитва този човек…
— Подлага затворниците на мъчение?
— Да. Малката кучка разчита на това. Ще бъдеш толкова наранена и използвана, че Уорик никога не би те поканил повече в леглото си. Нещо повече, ти ще загубиш и детето си. Така Биътрикс иска да го накаже, защото е известно желанието му да има син, макар и незаконороден.
— Лошо ми е!
— Напълно те разбирам — потупа я по ръката съчувствено Милдред, но младата жена хукна към тоалетната.
Милдред я чакаше с влажна кърпа, която Роина пое с благодарност.
— Колко време имам, преди да са задействали заговора срещу мене?
— Докато Биътрикс слезе за вечеря. Тогава ще е поискала да си сложи огърлицата и няма да я е намерила. Незабавно напускай тази къща! Приготвила съм храна и дрехи. Скрих торбата в пивоварната, докато те чаках да се появиш…
— Успах се.
— Значи планът ни проработи?
— Да, но идеята беше твоя… — Роина се изсмя тъжно. — Сега това вече няма значение.
— Не е вярно. Ще проличи веднага със завръщането на Уорик. Не е необходимо да ходиш далеч. На километър оттук има гъста гора. В нея може да се скрие цяла армия. Ще го изпратя да те открие, след като му разкажа за заговора.
— Не може ли да дойдеш с мен, Милдред?
— Ще открият, че ме няма, и тогава ще се усъмнят в отсъствието ти. Ако обаче мислят, че си тук, спокойно ще отправят обвинението. По-разумно е да тръгнеш сама. Аз ще подготвя Уорик за лъжите, измислени от дъщеря му.
— Забравяш, че не слуша обяснения, особено от нас. Май е по-добре изобщо да не се връщам. Туре не е много далеч…
— Не ли? Само три-четири дена пеша! — възкликна Милдред.
— Там ще ме скрият и ще ми помогнат да освободя майка си от Амбре.
— Роина, не можеш да ходиш толкова далеч пеша! Довери се на Уорик! Дай му време! Чувствам, че ще бъде на твоя страна!
— Не съм толкова сигурна като тебе. Сега, като се замисля, не искам за моето дете да се грижи мъж, възпитал такива злобарки!
— Негова е грешката, че ги е пренебрегвал, но те не са имали майки. Ти…
— Милдред, сега не е време да обсъждаме този въпрос. Покажи ми как да изляза от тези порти?
— На задната има само един войник. Ще отвлека вниманието му, а ти ще се промъкнеш навън. Ако искаш да избягаш за добро, чакай в гората ден, по-добре два. За това време паниката ще премине. После ще се присъединя към тебе.
Роина я прегърна успокоена.
— Благодаря ти!
— Като си ми толкова благодарна, послушай ме и не ходи чак в Туре — сряза я Милдред.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Гората не е рай за сама жена. Богатото въображение на Роина превръщаше и най-малкия шум в крадец или убиец, готов за най-гнусно престъпление. По небето пълзяха огромни облаци, които скриваха луната. Така я лишаваха от водител през нощта. Минаха часове, но сънят не идваше. Единствената утеха за Роина беше, че не заваля.
Не очакваше нищо добро от бягството си, а и твърдата земя беше доста неудобно легло. Преоблякла се в собствените си дрехи за по-добра защита, на сутринта отново щеше да се превърне в прислужничка.
Лорд Фулкхърст… Искаше й се да има увереността на Милдред в неговата добронамереност. Може и да не е толкова жесток, за какъвто се изкарваше, но беше способен на най-брутални действия. Роина се съмняваше, че няма да повярва в обвиненията на дъщеря си. Фактът, че му доставя удоволствие в леглото и носи неговото дете, няма да я спаси от наказанието, което очаква всеки крадец. Мнението му за нея, благодарение на Джилбърт, не беше много високо. Не й се искаше да опита бича му или да стане жертва на гнева на дъщеря му.
Заради това момиче беше попаднала в тази ситуация. Една дама не напускаше дома си без ескорт от войници. Дори на прислужниците се разрешаваше охрана, когато биваха изпратени по работа. Сега Роина беше абсолютно сама. Можеше да я защити единствено малката кама, която беше открила в торбата на Милдред. Приятелката й беше пъхнала и някои от хубавите й дрехи. Би могла да ги продаде, ако успее да стигне до някой град. Междувременно биха могли да й се случат куп неприятни неща в тази гора.
Мисълта, че Биътрикс дьо Шавий може да си получи заслуженото наказание, изви устните й в тъжна усмивка и тя се унесе. Когато най-сетне Роина отвори очи в лилавата утрин, над нея стоеше надвесен някакъв мъж. Така внезапно седна, че главата я заболя. Не беше сън! Краката продължаваха да стоят до нея, тропотът на конски копита, които я бяха събудили, също бяха факт. Стреснато се обърна, за да огледа и другите ездачи.
Не искаше да знае кои са. Бързо измъкна камата си и замахна към крака на мъжа. Той изръмжа, но устата му бързо беше запушена от неговия спътник. Роина вече тичаше към гъсталака, където трудно биха я последвали с конете си. Въпреки това го направиха. Трима я настигнаха и я сграбчиха, като се заливаха от смях. Това я хвърли в див ужас. Знаеше какво се случва с жените, хванати в гората или в полето.
През тътена на сърцето си чуваше дрънченето на ризници. Роина се опита да вдигне полите си, за да се измъкне, но залитна и камата се изплъзна от ръката й. Нямаше начин да я вдигне. Успя обаче да се отскубне и отново хукна. Мъжете я настигаха и единият успя да сграбчи края на наметката й. После се просна на земята, като успя да бутне и нея. Ако наметката не беше привързана за раменете й, сигурно щеше да си счупи врата. Така болезнено се приземи, че я прониза болка в гръбнака.
