ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
— Селиг спи ли?
— Да, любов моя — отговори Брена и се мушна в леглото при Гарик. — Беше се събудил от болки в корема. Явно от бонбоните, които баща ти щедро му беше дал.
— Той наистина го глези много.
— Не мога да споря за това — усмихна се тя.
— А би ли искала въобще да спориш за нещо с мен? — иронично запита той.
Тя се излегна, привидно сърдита.
— Не смятай, че след като съм ти съпруга, мисля по същия начин като теб.
Той се разсмя и я притегли близо до себе си.
— Ти си решителна и упорита, това го знам със сигурност. В деня на нашата сватба настоя да освободя Яни, за да може Перин да се ожени за нея. Много лесно ме накара да изпълня желанието ти.
— Ти беше също толкова доволен, колкото и аз, когато видя колко са щастливи.
— Вярно е. Все още се чудя как през всичкото това време не бях забелязал връзката им. Защо Перин не ми е казвал за нея? За известно време между нас имаше неразбирателство, но след раждането на Селиг всичко се оправи.
— Той искаше да купи Яни, но не смееше да те пита от страх, че ще откажеш. Ти много рядко беше в добро настроение.
— Да, дори след като Селиг се роди и аз бях безкрайно горд и щастлив, не можех да приема, че ти не искаш да си с мен. Разбирам защо Перин не е смеел да ми говори за Яни.
— Значи обвиняваш мен?
— Ти си страшно упорита, скъпа.
Брена се усмихна и нежно го целуна.
— И винаги ще бъда такава. Но въпреки това ти ме, обичаш.
— Наистина ли?
— Гарик!
Той се засмя и я прегърна.
— Никога не се съмнявай в това, Брена. Никога! Сега ти си моя. Няма значение дали го признаваш или не.
— О, признавам това, с удоволствие.
Вратите бяха отворени и пропускаха светлината, която идваше отвън. Бяха женени от месец. Езическият ритуал беше хубав, но все пак Брена искаше божия благословия и беше решила един ден да се венчае по християнския обичай.
Вече не мислеше за връщане в родината си. Сега тук беше нейният дом, нейният съпруг и синът й. Момчето, което някога се опитваше да бъде, вече не съществуваше. Сега беше истинска жена.
Информация за текста
© 1980 Джоана Линдзи
© Петя Давидкова, превод от английски
Johanna Lindsey
Fires of Winter, 1980
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Джоана Линдзи. Зимни огньове
Издателство „Калпазанов“, Габрово
Редактор: Мая Арсенова
Технически редактор: Стефка Димитрова
Оформление на корицата: PolyPress, Габрово
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10575]
Последна редакция: 2009-05-16 11:34:19
