Джоана Линдзи
Сърца в пламъци
ГЛАВА 1
Норвегия, 873 година
Дирк Герхардсен скочи на земята и зави към реката, където бе спряла златокосата девойка. Кристен Хаардрад погледна назад, защото й се стори, че чу нещо, после спря големия си жребец, завърза го и тръгна към водата. Отляво се извиваше фиордът Хортен, но тук повърхността на морето бе гладка като огледало. Дирк знаеше от собствен опит, че водата е приятно топла и прекалено изкушаваща, за да бъде пренебрегната от девойката.
Той разбра, че Кристен ще дойде тук, когато я видя да излиза от къщата на чичо си Хю и да поема по този път. Когато бяха малки, те идваха често на това място, за да поплуват заедно с нейните братя и братовчеди. Кристен имаше голямо семейство — трима братя, един чичо, който беше ярл на тази страна на фиорда и дузина далечни братовчеди от страната на баща й, и всички те я обожаваха.
Доскоро Дирк гледаше на нея по същия начин. Той бе поднесъл сърцето си на Кристен с предложение за женитба, както много други преди него. Тя му бе отказала — наистина учтиво, но мъката му все още бе смазваща. Пред очите му високото момиче се бе превърнало в прекрасна царствена жена и той живееше с копнежа да нарича Кристен Хаардрад своя.
Дирк стаи дъх, когато девойката започна да съблича ленената си дреха. Той очакваше това. Беше я проследил с надеждата, че ще го направи и с помощта на Один тя го направи. Гледката бе повече от това, което Дирк можеше да понесе — дълги стройни крака, нежна извивка на хълбоците, строен гръб, покрит само от дебела руса плитка. Само преди две седмици той бе стискал тази плитка в юмрука си, докато се мъчеше да долепи устните й до своите в целувка, която накара кръвта му да закипи. Тогава тя звучно го зашлеви и в действителност ударът го зашемети, защото Кристен не бе дребно и крехко момиче. Всъщност девойката бе само пет сантиметра по-ниска от него, а той бе висок над метър и осемдесет. Това съвсем не го разколеба. В този момент той усещаше, че ще полудее, ако не може да я притежава.
За щастие по-големият брат на Кристен, Селиг, се бе намесил, но това стана, когато Дирк отново я бе сграбчил и се опитваше да я събори на земята. И той, и Селиг още носеха рани от тази среща, а Дирк загуби един добър приятел в лицето на брат си — не защото се биха, тъй като норвежците бяха готови за бой винаги и за всичко, а заради онова, което се опита да направи на Кристен. Не можеше да отрече, че щеше да я обладае там на земята в оборите на баща й. Ако го беше направил, сега щеше да е мъртъв. И не с братята й щеше да се бие, а с баща й, Гарик, който би го убил с голи ръце.
Сега Кристен бе във водата и въпреки, че Дирк не виждаше цялото й тяло, това не охлади кипналата му кръв. Той не очакваше, че изкушението да я наблюдава как плува ще бъде така силно. Бе я проследил, защото се надяваше, че ще е сама, далече от семейството си и това щеше да бъде единствената възможност да остане насаме с нея. Носеха се слухове, че скоро ще се омъжва за Шелдън, най-големия син на Перин, най-добрия приятел на баща й. Разбира се, и преди бе имало слухове, и то доста често, тъй като Кристен бе видяла деветнайсет зими и през последните четири години почти всеки нормален мъж от двете страни на фиорда бе искал ръката й.
Сега тя плуваше по гръб. Той виждаше пръстите на краката й, белите бедра, игривите гърди — в името на Локи, тя молеше да бъде изнасилена! Дирк не издържаше повече. В бързината той разкъса дрехите си.
Кристен чу звука и погледна в посоката, от която мислеше, че идва, но не видя нищо. Тя бързо се завъртя и огледа наоколо, но в топлото заливче нямаше никой друг освен нея. Единственото раздвижване на водата бе причинено от нея. Въпреки това тя заплува към брега, където лежеше роклята й, редом с единственото оръжие, което бе взела със себе си — украсената със скъпоценни камъни кама, която носеше по-скоро като накит, отколкото за защита.
Глупаво бе от нейна страна да идва тук сама, вместо да изчака някой от братята си. Но пък те бяха заети да подготвят големия викингски кораб на баща й, с който Селиг щеше да потегли на изток следващата седмица, а този ден бе така топъл след хладната пролет и изключително студената зима. Тя не можа да устои на изкушението.
Кристен толкова обичаше приключенията. Само, че досега, никога не ги бе предприемала сама. Може би да свали всичките си дрехи не бе най-разумното нещо, което можеше да направи, но пък изглеждаше толкова примамливо и дръзко, а ако Кристен трябваше да се характеризира с едно качество, това бе дързостта. И съжаляваше винаги.
Щом краката й докоснаха дъното, той се изправи пред нея, едър и заплашителен. Кристен простена вътрешно — Дирк, а не някой друг. Лицето му имаше същото изражение, както в онзи ден, преди две седмици. Младежът бе на двадесет и една години, също като големия й брат Селиг. Впрочем, като връстници, те бяха много добри приятели. Дирк бе неин приятел до деня, когато я нападна в конюшнята.
Той бе пораснал и вече не бе онова момче, с което тя израсна, с което яздеше, ловуваше и идваше да плува в същото това заливче. Сега Дирк бе по-хубав, откогато и да било, с тъмно-русата си коса и златистокафявите си очи. Но това не беше същият младеж, когото познаваше, и тя се страхуваше, че онова, което се случи онзи ден в конюшнята, ще се повтори.
— Не биваше да идваш тук, Кристен. — Гласът му бе нисък и дрезгав.
Очите му се спряха на водните капчици, които блещукаха като диаманти върху дългите й мигли. Други се стичаха по високите й скули и по малкия правилен нос. Тя облиза с език влагата от пълните си устни и той простена.
Кристен чу това и очите и се разшириха, но не от тревога, а от гняв. Тези очи, също като на баща й, изглеждаха като небето, морето и земята и имаха цвета на чиста вода, но сега бяха станали тюркоазени и развълнувани, също като разпенените вълни на бурно море.
— Пусни ме да мина, Дирк.
— Не!
— Помисли пак.
Тя не повиши глас — не бе необходимо. Яростта бе изписана на красивото й лице. Но чудовището на похотта бе обладало Дирк.
— Кристен! — Ръцете му се вдигнаха, за да хванат голите й рамене и да я задържат, докато тя се опитваше да се отскубне. — Знаеш ли какво ми причиняваш? Имаш ли представа как един мъж може да обезумее от желание по жена, красива като теб?
В очите й заблестяха опасни пламъци.
— Ти наистина си обезумял, ако мислиш да…
Устните му грубо я накара да замлъкне. Ръцете, които стискаха, раменете й, я привлякоха още по- плътно, притискайки налетите млади гърди.
Кристен почувства, че се задушава. Устните му болезнено се впиваха в нейните и това я отвращаваше, както и допирът на тялото му, толкова плътно до нейното. Фактът, че бяха почти еднакви на ръст, бе довел мъжествеността му право пред вратата, към която се стремеше, и за нея това бе най-отвратителното, защото тя знаеше какво правеха мъжът и жената, когато се любеха. Майка й, Брена, бе обяснявала надълго как се прави любов, но това не би могло да се нарече така, щом чувстваше само отвращение.
Кристен проклинаше силата му, докато се бореше да с него. Тя обикновено се възхищаваше на силата и смелостта на мъжете, но не и когато тези качества целяха да пречупят волята й. Не би било трудно за Дирк да намери входа и да открадне девствеността й. Тя би го убила, ако го направеше, защото това бе нещо, което той нямаше право да вземе. Нейно право бе да го даде и когато намереше мъжа, на когото би го дала, щеше да го направи с удоволствие. Но не по този начин, а и Дирк Герхардсен не бе този мъж.
Кристен захапа силно долната му устна, като в същото време заби нокти в гърдите му. Тя започна да стиска устната все по-силно, докато той свали ръцете си от нея. Тогава го заблъска, докато смениха местата си. Разбира се, Дирк можеше да я удари, но тогава тя би разкъсала устната му и той несъмнено разбра това. Въпреки това девойката не си позволи да рискува и не разтвори зъби, докато внезапно не стъпи с крака на корема му.
Кристен отпусна устната в момента, когато използва стомаха му за трамплин и се хвърли към брега,
