през всичките тези лета, през които Гарик пътуваше заедно с братята й, за да продава стоката си. Брена бе научила Кристен на всичко, което самата тя бе усвоила от своя баща — умения и хитрости в боравенето с оръжие срещу по-силен противник. Хитростите бяха необходими, защото макар девойката да бе с една глава по-висока от майка си и доста по-силна от повечето жени, все пак силата й не можеше да се сравнява с мъжката.
Кристен се гордееше със способността си да се защитава сама, но това бе първият път, когато й се наложи да изпита уменията си. Тя не можеше открито да носи оръжие, както правеха мъжете, пък и баща й щеше да се разгневи, ако разбереше на какво я е научила Брена. Всъщност момичето не искаше да ходи въоръжено, защото не по-малко се гордееше с женствеността си.
Цялото семейство обичаше, полагаше грижи и защитаваше Кристен. Освен Селиг, който бе с две години по-възрастен от нея, тя имаше Ерик — на шестнайсет зими и Торал, който бе видял четиринайсет. И двамата вече почти бяха достигнали ръста на чудесния си баща. Освен това тя имаше братовчед си Атол — само няколко месеца по-възрастен от Селиг, както и дузина втори и трети братовчеди по бащина линия, които щяха да се бият до смърт при най-малката обида отправена към нея. Не, тя бе добре защитена и нямаше нужда да се доказва, както трябваше да прави майка й, когато бе на нейната възраст.
До днес. Само ако можеше другата седмица да отплава със Селиг и приятелите му на изток към пазарните градове, нямаше да има нужда да се тревожи отново за Дирк, поне докато не се върнеше в края на лятото. Дотогава той сигурно щеше да си е намерил съпруга и желанието му да я тревожи щеше да се е уталожило.
Уви, тя бе помолила да отиде на това търговско пътуване, но й отказаха. Вече беше прекалено голяма, за да отплава с толкова много младежи, въпреки че корабът принадлежеше на баща й и Селиг бе командир. Щом Гарик не тръгваше, нямаше да тръгне и тя, и това бе окончателно. Дори лукавият й намек, че може да срещне някой търговски принц в Бирка или Хедеби и да доведе съпруг, не го убеди. Ако той не бе там да се грижи за нея, както вече бе правил на три пъти, когато позволи на Кристен и на майка й да плават с него, то тогава тя трябваше да остане у дома.
Гарик не плаваше през последните няколко години, защото предпочиташе да прекара топлото лято с Брена и оставяше командването на кораба на приятеля си Перин или на Селиг, когато стана достатъчно зрял. Родителите на Кристен щяха да поемат с конете си на север и нямаше да се върнат преди края на лятото. Там те ловуваха, изследваха и се любеха и дъщеря им мечтаеше точно за такива взаимоотношения. Но къде можеше да намери мъж като Гарик, който бе така нежен с онези, който обичаше, и толкова опасен и страшен за враговете си — мъж, който да накара сърцето й да затупти по-бързо, като това на Брена, когато го погледнеше?
Кристен въздъхна и пое към къщи. Нямаше такъв мъж, поне не тук. Е, имаше няколко благородни младежи, но не много. А и имаше доста, които можеха да бъдат и бяха твърде опасни. Северните земи раждаха много мъже, и то доста добри, но никой, когото бе срещала досега, не развълнува младото й сърце. Само да можеше да отплава на север със Селиг. Там някъде сигурно бе мъжът, който съдбата й бе отредила — може би търговец или моряк, като баща й, датчанин, швед или дори норвежец от юга. Всички те търгуваха в големите пазарни градове на изток. Тя само трябваше да го открие.
ГЛАВА 2
Кристен изчака в кухнята майка си да слезе от горния етаж. Селиг щеше да отплава рано на другата сутрин, по времето което в другите страни наричаха зазоряване, но тъй като толкова на север слънцето се скриваше само за няколко часа, тук не казваха зазоряване.
Екипажът щеше да се състои от трийсет и четири души заедно със Селиг. Неколцина бяха братовчеди, но повечето бяха приятели и техните синове, до един влюбени в морето. Товарното отделение щеше да е пълно с кожите, които всеки от мъжете трябваше да продаде, както и с други ценни стоки, приготвени през тъмните зимни месеци. Семейството на Кристен бе събрало петдесет и пет кожи тази зима, включително две извънредно ценни от бяла полярна мечка, които струваха доста скъпо на изток.
Пътуването щеше да е доходоносно за всички и Кристен трябваше да опита поне още веднъж да се включи. Селиг бе казал, че няма нищо против, но, разбира се, той не можеше да й откаже нищо. След като баща й бе казал не още три пъти тази седмица, единствената надежда да го накара да промени решението си оставаше майка й.
Прислужниците приготвяха вечерята. Всички те бяха чужденци, пленени по време на викингските походи в южните земи и на изток. Тези, които служеха на семейство Хаардрад, бяха купени, тъй като Гарик не бе участвал в поход от младежките си години, нито пък Селиг, откакто започна да плава вместо баща си. Това често ставаше повод за спорове между родителите на Кристен, тъй като майка й, преди да се омъжи, бе точно такава робиня, пленена от бащата на Гарик и дадена на сина през 851 година. Разбира се, гордостта на Брена не й позволяваше да признае, че е била собственост на Гарик.
Кристен не можеше да си представи, че родителите й могат да бъдат скарани. Е, разбира се, понякога възникваха случайни кавги и тогава Гарик поемаше на север, за да се успокои. Но щом се върнеше, те се заключваха в стаята си с часове и когато най-после излезеха, никой от тях не помнеше за какво са се карали. Всичките им кавги завършваха в стаята им, която за тях бе източник на забавление и на спокойствие за останалите членове на семейството.
Отегчена от чакането, Кристен досаждаше на Айлин с молби за малко от сладките ядки, които готвачката слагаше в хляба. Девойката ласкаеше Айлин на нейния галски език, което обикновено караше жената да омекне. Покрай многото слуги, дошли от различни земи, Кристен бе научила множество езици. Тя притежаваше активен, винаги жаден за знания ум.
— Остави Айлин на мира, скъпа, преди любимият хляб с ядки на баща ти да се превърне в обикновена стара питка.
Кристен виновно преглътна последната ядка, която дъвчеше, и с усмивка се обърна към майка си:
— Помислих си, че никога няма да слезеш. Какво прошепна на татко, за да го накараш да те отнесе горе по този начин?
Брена се изчерви и като хвана дъщеря си през кръста я поведе към празния хол. Всички мъже бяха долу на пристана, където товареха стоката на кораба.
— Бива ли да говориш такива неща пред слугите?
— Да ги говоря? Всички те видяха как го направихте.
— Няма значение — усмихна се Брена — Освен това нищо не му прошепнах.
Кристен остана разочарована, защото се надяваше да чуе изповедта на майка си, която обикновено много обичаше да говори на всякакви теми. Като видя разочарованието изписано на лицето й, Брена се засмя.
— Не беше нужно да му шепна нищо, скъпа. Само го погъделичках с нос по врата. Знаеш ли, Гарик има изключително чувствителен врат.
— И това го прави толкова страстен?
— Изключително страстен.
— Тогава ти си го предизвикала. Засрами се, мамо! — пошегува се Кристен.
— Да се засрамя? След като току-що прекарах един изключително приятен час с баща ти посред бял ден? Понякога жената трябва да поеме нещата в свои ръце, особено когато мъжът й е толкова зает.
Кристен издаде звук, който много приличаше на кикот.
— А той разсърди ли ти се, задето го откъсна от толкова забавното товарене на кораба?
— Ти как мислиш?
Кристен се усмихна, понеже знаеше, че баща й не бе имал нищо против.
Майка й не се държеше като останалите майки, пък и не изглеждаше като тях. Освен че се различаваше по гарваново черната си коса, наследена от келтите, и по топлите сиви очи, тя изглеждаше твърде млада, за толкова големи деца. Наближаваше четирийсет, но изглеждаше много по-млада.
Брена Хаардрад бе много красива жена и Кристен имаше щастието да наследи чертите на майка си, въпреки че високия ръст, тъмно-русата коса и очите с цвят на бистра вода, бе взела от баща си. Тя можеше да благодари на Бога, че не е висока колкото баща си и братята си. Брена често благодареше за това, въпреки че тук, на север, необичайната височина на Кристен не бе проблем, какъвто би била другаде, тъй
