като норвежците бяха високи. В земите на майката това би било недостатък, понеже там девойката би била по-висока от повечето мъже.
— Сигурна съм, че не си ме чакала само за да ми задаваш неудобни въпроси — каза Брена.
Кристен заби поглед в краката си:
— Надявах се, че може би сте поговорили с татко сега, когато той е в такова добро настроение, и си го попитала…
— …дали можеш да отплаваш с брат си? — завърши Брена, като стисна ръката й — Защо това пътуване е толкова важно за теб, Кристен?
— Искам да си намеря съпруг! — Сега тя каза честно това, което не можеше да признае пред баща си.
— И мислиш, че тук у дома не можеш да намериш?
Кристен погледна нежните сиви очи.
— Тук няма никой, когото да обичам, мамо. Особено по начина, но който ти обичаш татко.
— И си преценила всички, които познаваш?
— Да.
— Искаш да кажеш, че не можеш да приемеш Шелдън?
Кристен не искаше да обявява пред родителите си решението, което бе взела, но кимна с глава.
— Обичам го, но по начина, по който обичам братята си.
— Значи това, което искаш, е да се омъжиш за чужденец?
—
— Но аз и баща ти се познавахме много време преди да признаем любовта си и да се оженим.
— Не мисля, че ще ми отнеме толкова време, за да разбера, че съм се влюбила.
Брена въздъхна:
— Добре съм те въоръжила със знанията, които самата аз не притежавах, когато срещнах баща ти. Много добре, скъпа, довечера ще поговоря с Гарик, но не се надявай да промени решението си. Аз също не искам да заминаваш с брат си.
— Но мамо…
— Остави ме да довърша. Ако Селиг се върне навреме, баща ти може да бъде убеден да отплаваш.
— А ако лятото бъде към края си, когато той се върне?
— Тогава ще трябва да се изчака до пролетта. Ако трябва да те изгубя заради някой мъж далеч на юг, то нека това стане напролет… ако не държиш да си намериш съпруг сега?
Кристен поклати глава. Не точно това имаше предвид. Тя искаше да замине сега, далече от заплахите на Дирк, но не можеше да каже това на майка си, защото самата Брена би подгонила младежа.
— Но тогава ще бъда с една година по-стара — изтъкна Кристен с надеждата да убеди майка си.
Брена се усмихна на дъщеря си, защото девойката не осъзнаваше колко красива е сега.
— Възрастта ти няма да има значение, скъпа, повярвай ми. Ще се сбият за теб, щом научат, че търсиш съпруг, както стана и тук. Още една година няма да има значение.
Кристен замълча. Те седнаха пред отворената врата, която пропускаше вътре топлия бриз и дневната светлина. Голямата каменна къща, построена от прадядо й, нямаше прозорци, за да не пропуска сковаващия зимен студ. Девойката помагаше на майка си в изработката на големия гоблен, тъй като Брена нямаше търпение да го шие сама.
Внезапно Кристен попита:
— Мамо, какво би направила, ако искаше да отплаваш с този кораб?
Брена се засмя, мислейки, че въпросът е разрешен:
— Щях да се промъкна на него и добре да се скрия в товара за ден или два, докато се отдалечим оттук.
Очите на Кристен се разшириха невярващо.
— Наистина ли би го направила?
— Само се шегувам, разбира се. Защо ще искам да отплавам без баща ти?
ГЛАВА 3
Семето бе посято и Кристен не можеше да спре да мисли за това. Майка й бе споменала на шега за промъкване на кораба, но в това имаше зрънце истина, което не можеше да се пренебрегне. Брена бе достатъчно дръзка, за да направи това. Тя бе правила и по-смели неща преди. Нали тя бе обиколила фиорда, за да се върне при Гарик, след като я бяха откраднали от него точно преди сватбата? Кристен също можеше да бъде толкова смела. Тя можеше да запази свободата си и в същото време да избяга от Дирк, ако се впуснеше в това приключение. Всъщност, запали я мисълта за приключението.
Идеята имаше само един недостатък. Бяха й забранили да тръгва и един Бог знае как щяха да я накажат, когато се върнеше. Във възбудата си Кристен отхвърли тези мисли и остави тревогите на Тайра. Братовчедка й бе загубила любовта си към приключенията веднага щом излезе от детството. Не и Кристен.
Момичетата бяха в стаята на Кристен на горния етаж — единственото място, което предлагаше усамотение от прощалното тържество, което бе в разгара си. Тази нощ екипажът щеше да спи в хола. Тайра бе дошла с баща си, за да се сбогува с брат си Торолф. Той бе тук от няколко дена, за да помага в приготовленията. Кристен се радваше, че братовчед й отплава, понеже бяха близки приятели. Когато бяха малки, тя дори се бе опитала да научи Торолф на някои от езиците които знаеше, но момчето се оказа лош ученик. Вероятно само той щеше да бъде на нейна страна, когато Селиг и тримата й братовчеди започнеха да я укоряват за глупавата постъпка.
Всъщност Селиг щеше да се ядоса, както и братовчедите й Олаф, Хакон и Отер — най-възрастният от тримата. Но тъй като щяха да бъдат далеч от брега, когато я откриеха, при невъзможността да я върнат обратно те щяха да се примирят, след като излееха гнева си. Тя щеше да получи само укори, понеже никой от тях не би вдигнал ръка срещу нея. Пък и всички знаеха, че момичето няма да се остави да бъде бито, без да се съпротивлява.
— Защо, Кристен? — попита Тайра веднага щом научи за плана. — Майка ти ще плаче. Баща ти ще… — тя потръпна. — Не смея да си помисля какво ще направи.
Кристен се усмихна на по-младото момиче.
— Няма да стори нищо, докато не се върна. Освен това майка ми никога не плаче. Тя ще престане да се тревожи за мен, когато й кажеш къде съм. Мама ще се досети какво съм направила, но ще се тревожи още по-малко, когато разбере със сигурност. Затова ти се доверих.
— Щеше ми се да се довериш на някой друг. Баща ти ще бъде бесен.
— Но яростта му няма да е насочена към теб, Тайра. И трябва да ми обещаеш, че ще им кажеш утре, след като отплавам със Селиг, преди да са започнали да се тревожат.
— Ще го направя, Кристен, но все още не разбирам защо трябва да им се противопоставяш. Никога досега не си искала да тръгнеш с брат си.
— Разбира се, че исках, просто не съм ги питала. А и това е последната възможност да отплавам със Селиг. Догодина баща ми ще ме отведе на юг, за да си намеря съпруг, ако аз сама не си намеря в Хедеби.
— Ти говориш сериозно за търсенето на съпруг от другаде? — попита Тайра учудено.
— Ти си помисли, че се шегувам?
— Разбира се. Това означава да живееш далече оттук, далече от родителите си.
— Независимо за кого ще се омъжа, аз ще трябва да напусна тази къща.
— Но ако се омъжиш за Шелдън, ще си близо до дома.
— Но няма да съм силно влюбена, Тайра. Предпочитам да съм влюбена, дори ако трябва да живея в Далечния изток. Но ти забравяш, че баща ми притежава два големи кораба и един по-малък. Мислиш ли, че няма да идват да ме виждат, независимо къде живея?
— Разбира се, че ще идват. Наистина забравих това.
— Добре. Тогава престани да се опитваш да промениш решението ми, защото това не е по силите ти. Ще прекарам чудесно, Тайра, а ти не се тревожи за това, което ще последва. Не знаеш колко вълнуващи са
