— Или за курва с богат любовник, който е и доста щедър! — не се предаде той.
Кристен му се усмихна тъжно:
— Надценяваш ме, саксонецо. Ако трябва да бъда честна, направо ме ласкаеш. Уверявам те, че ако имах толкова богат любовник, никога не бих му позволила да ме напусне.
— Добре, ти отрече, че роклята е твоя. Въпреки това ми направи удоволствието да я облечеш.
— Няма да го направя. Жестоко е да искаш това от мен.
— Защо?
— За мен ще бъде огромно удоволствие да усетя допира на кадифето до кожата си, след като досега носих дрипите, които даваш на своите роби. Но колко време ще мога да я нося? Само докато задоволиш смешните си желания. После отново ще трябва да облека дрипите. Това не е ли жестоко?
Ройс й се усмихна. За първи път тя го видя да се усмихва. Това смекчи гневното му изражение и накара сърцето й да затупти още по-силно.
— Ти умееш да боравиш с думите и имаш готов отговор за всичко. Но сега забравяш каква си. В твоето положение нямаш право на избор. Ще правиш каквото ти се нареди, без значение какво е то и дали ти се струва жестоко или не. Достатъчно ясно ли се изразих?
— Да.
— Тогава облечи роклята.
Досега Ройс говореше тихо, но в последните му думи можеше да се долови предишната твърдост. Той бе решил да я накара да облече тази рокля. А това, което щеше да види, бе, че дрехата й е съвсем по мярка. Щеше да разбере, че е нейна и че тя е излъгала. Щом тази вечер я попита дали е девствена, значи се съмнява в легендата й. Сега явно търсеше доказателство и твърдо бе решил да го получи.
Ройс грешеше само в едно. Девойката имаше избор. Тя можеше да облече роклята и да види как той побеснява от жажда за мъст и я изнасилва, защото бе казал, че така ще постъпи с викингска девица. И можеше и да го накара да я люби страстно със същото желание, каквото изпитваше и тя.
Във всеки случай девойката разбра, че моментът е настъпил. Тази нощ тя щеше да изгуби невинността си. Изборът бе прост. Кристен не искаше да си спомня с отвращение за своята първа среща с мъж. Ройс я желаеше, макар да не искаше да признае това. Тя също го желаеше. Сливането им в едно цяло щеше да е красиво. Девойката нямаше да позволи друго, поне не първия път. Щом трябваше да разбере, че е девствена, то това трябваше да стане впоследствие. Какво щеше да се случи след това нямаше да има значение. Ако тя имаше късмет, това нямаше да има значение и за него.
— Колко дълго смяташ да ме караш да чакам? — грубо прекъсна мислите й Ройс.
— Цяла нощ, милорд — тихо отвърна Кристен. — Няма да участвам в тази глупост.
Мъжът гневно тръгна към нея.
— Осмеляваш се да ми отказваш?
Тя посрещна разярения му поглед с невинно изражение.
— Сигурна съм, че не си изненадан. Ние викингите сме известни със своята смелост и дързост, а и самият ти ме нарече нахална. Такава съм. Ако искаш да ме видиш в тази рокля, ще трябва ти да ми я облечеш.
— Мислиш, че няма да го направя?
— Да.
Ройс не можеше да отхвърли това предизвикателство. С едно единствено движение той отвори колана, издърпа робата през главата й и я хвърли настрани.
Мъжът я гледаше в лицето. След миг, без да сваля очи надолу, той се обърна рязко, отиде до леглото и сграбчи кадифената рокля.
Когато се обърна с роклята в ръка, Ройс я видя в цял ръст. Ако бе успял да задържи погледа си само върху лицето й, може би щеше да постигне целта си. Сега просто замръзна на мястото си.
Кристен стоеше в средата на стаята горда, без да изпитва свян от погледа му и без да прави опит да се покрие. Той я гледа дълго и съсредоточено, за да се наслади на действителността, който надминаваше всичко, което си бе представял досега. Тя бе толкова красива.
Ройс не усети как отиде до нея. Кадифената рокля се изплъзна от пръстите му и леко се свлече на пода. Сякаш насън той вдигна ръце, нежно ги сложи на страните й и се наведе, за да опита нектара на устните й. Отначало започна бавно и като че ли несигурно, за да се отдаде след миг на страстта си.
В този момент Ройс бе така силно обзет от желанието си, че не би забелязал, ако Кристен се съпротивляваше. Но тя не направи това. Както и преди, девойката отвръщаше на целувката му в забрава. Една част от нея се страхуваше, че той може да спре, както бе направил и преди, но всичко останало жадуваше за насладата, предизвикана от непознатото усещане.
Нямаше защо да се бои. Ройс не бе в състояние да спре това, което бе започнал. Макар да не го осъзнаваше, но той бе изгубил битката със самоконтрола си още преди девойката да влезе в стаята. Мъжът вече не бе господар на действията си, но за първи път това не го интересуваше. Ръководеше го единствено страстта, тази чудна лудост, която нямаше да стихне, преди да се оправдаят надеждите му.
Кристен простена, когато устните му се отделиха от нейните, но това бе само за миг. Той се наведе, за да я вдигне на ръце. За момент я обзе паника — не заради това, което предстоеше, а защото се почувства странно и несигурно на тази височина. Не я бяха вдигали така от малка, а след това израсна твърде голяма и баща й не смяташе, че е оправдано да я отнася на ръце до леглото, когато заспеше в залата. Но сега теглото, което съответстваше на ръста й, явно не правеше впечатление на Ройс.
Той я бе прегърнал здраво и не бързаше да я свали. Вместо това мъжът отново допря устните си до нейните. Кристен бе обгърнала врата му с ръце и го притискаше още по-плътно към себе си. Те продължиха да се целуват още по-страстно, докато той я отнасяше към леглото.
Ройс я положи на леглото много бавно и внимателно, за да не отдели устните си от нейните. После легна до нея и облегнат на лакътя си продължи да я целува. Това не бе достатъчно за Кристен. Тя се обърна към Ройс и изви тялото си като лък, за да се притисне до неговото и да усети всеки милиметър от кожата му. И това не бе достатъчно. Дрехите му я дразнеха.
Ройс осъзнаваше смътно какво прави девойката. Контактът с нея го бе накарал да се разтрепери от вълнение, но той не престана да я целува, докато тя леко се отдръпна и се зае припряно с токата му. Когато коланът падна, мъжът разбра целта й. Тя го бутна назад и възседна хълбоците му.
Той видя как девойката дърпа туниката му и леко надигна гърба си от леглото, за да й помогне. Ройс дори не се замисли за това, колко странно бе, че го съблича жена. Той бе хипнотизиран от гледката пред себе си. Тя седеше върху него и гърдите й, устремени напред, сякаш молеха за ласките му. Мъжът пое твърдите куполи в ръцете си и започна да ги гали.
Звукът, който тя издаде, срещна погледите им и Ройс видя пламъка в ясните сини очи. Девойката продължи да го гледа, докато развързваше панталона му. След миг с рязко, неочаквано за него движение, тя го свали до хълбоците му.
Гледката на силната му мъжественост, която вече пулсираше към нея, прикова погледа й. Това накара кръвта му да закипи още по-силно. Тя вдигна поглед към лицето му с неописуема наслада, докато пръстите й го обгърнаха.
Ройс не можа да издържи повече. Със стон той рязко се изправи и като сграбчи раменете й, я накара отново да легне. Кристен не пожела да стои така. Докато той припряно сваляше останалите си дрехи, тя притисна гърдите си към гърба му, а ръцете й го обгърнаха и започнаха да галят силните мускули.
Ройс никога не се бе събличал толкова бързо. Щом свърши, той рязко се обърна, сграбчи косата й и притисна устата й в целувка, която бе събрала цялата страст, събудена от нея.
Мъжът я натисна надолу и щеше да възмезди мъчението си още в същия миг, ако гледката не го бе възпряла. Когато тя отново опита да се притисне към него, той я задържа долу и започна бавно да я разглежда. Ръцете следваха погледа му, за да открият кадифената мекота на гладката й кожа.
Това бе празник за усещанията на Ройс. За Кристен действията му бяха още по-приятни, защото предизвикваха толкова много непознати и божествени наслади, че тя не можеше да ги побере в себе си. Девойката не можеше да си представи, че е възможно да го желае повече от преди. Оказа се, че е сгрешила. Сега тя изгаряше за него, тялото и се извиваше и трептеше в неговия ритъм, а нежната кожа сякаш подскачаше с молба за ласки.
Когато пръстите му се спуснаха между бедрата й към влажното убежище, което го очакваше, за да
