отстрани и да види смешното в своя жест на засегнато честолюбие. Раздразнението, което беше изпитвала през целия ден, изчезна. Тя дори се засмя, когато Еда загълча и я издърпа обратно до масата.
Това се бе случило преди по-малко от час. Сега залата постепенно притихваше. Храната се отсервираше от масите. Приготовленията за закуската вече бяха започнали.
Кристен предполагаше, че ще мине още много време преди да успее да полегне някъде. Грешеше. Ройс се изправи и се приближи до нея. Твърдо, без нито една дума, той я хвана за ръка и я поведе към стълбището.
Ако не беше толкова изтощена, сигурно щеше да протестира срещу грубостта му, защото отлично знаеше какво прави той. Беше й казал, че ще даде на благородниците на Алфред да разберат, че е под негова закрила с действията си. Какъв по-добър начин да го стори от това да провъзгласи пред всички, че тя споделя постелята му? Никой не можеше да сгреши относно намеренията му, ако ги видеше. Пред стълбището той дори се поколеба и лекичко я целуна. Странно, но Кристен ни най-малко не бе огорчена от постъпката му. Ако беше негова жена, точно така щяха да се оттеглят вечер. Но това, което я накара да прояви мълчаливо покорство, бе фактът, че Ройс оставя своя крал и всичките си гости на грижите на братовчед и Алдън, за да остане с нея.
— Добре направи, че не се сби с мен, Кристен.
Той каза това веднага щом затвори вратата на стаята си и пусна ръката й. От тона му тя разбра, че й благодари, задето му бе позволила да изиграе своята малка шарада1. Тя пристъпи към леглото. Не каза нищо. Седна, за да облекчи изтощените си крака.
— Не бих го направила пред други хора, милорд.
Той се приближи и застана пред нея. Челото му бе леко смръщено.
— Може би не си даваш сметка какво…
Тихият й смях прекъсна думите му.
— Вашият метод беше доста грубоват, но разбрах жеста, както, струва ми се, го разбраха и вашите гости. Залепихте ми етикет, както смятахте да направите.
— И ти нямаш нищо против?
— Явно, иначе щях да се ядосам. Или може би просто съм прекалено уморена, за да се ядосам. Не зная. Но защо се безпокоите? По-добре ли щеше да бъде, ако ме бяхте изнесли по стълбите пищяща и ритаща с крака?
— Това се очакваше — измърмори той.
Тя му се усмихна и поклати глава.
— Както ви казах, не бих посегнала да ви ударя или да се боря пред други хора.
— И защо? — поиска да знае той. — Инак не се чудиш много.
— Цял живот съм била заобиколена от мъже и познавам гордостта им. Никога нямаше да ми простите, ако ви бях повалила пред някого. Но тук, сами, това не би имало значение.
Той се засмя.
— Мисля, че това важи и за теб, свадливке.
Тя сви рамене, след това се отпусна по гръб и го загледа през полупритворените си клепачи. Ройс преглътна задавено. Тя лежеше морна, очакваща — поканата й бе явна. В него избухна огън, но той не се поместваше. Страхуваше се, че ако мръдне, тя ще скочи. Не можеше да повярва на такъв обрат след бурния сблъсък от снощи.
Колебанието му я накара да се разсмее — дълбок, гърлен звук.
— Разбирам, милорд.
В него се надигна раздразнение, което се смесваше с желанието. Да си имаш работа с Кристен означаваше постоянно умствено изтощение. Никога не правеше това, което е нормално или можеше да се очаква.
— Какво разбираш? — Гласът му прозвуча грубо дори в неговите уши.
Тя се повдигна и се облегна на лактите си. Друга жена би се свила от тона на гласа му. Кристен му се усмихна.
— Просмукана съм от собствената си пот. Не е чудно, че не ме намирате привлекателна.
Ройс отново едва преглътна.
— Не те намирам привлекателна? — почти извика той.
Тя все така не обръщаше внимание на възбудата му.
— Да. Бих помолила за баня, ако не трябваше да минавам през залата, за да се изкъпя. Би било прекалено явно за гостите ви. Ще помислят, че това е ваша заповед, че не ме желаете такава, каквато съм. Аз също имам гордост.
Той я зяпна с изумление и след миг коленичи с единия крак на леглото и се наведе над нея.
— Жено… — подхвана той.
Тя постави ръцете си на средата на гърдите му и го спря.
— Недей, сигурно воня. Как можеш?
Той се изсмя.
— Мога, и то с удоволствие. Но ако наистина искаш баня, наблизо има малко езерце.
Очите й светнаха.
— Ще ме заведеш ли?
— Да.
Той се пребори и си открадна една целувка. Чувстваше странна наслада от доволния израз на лицето й. Тя още веднъж го завари неподготвен като изохка:
— Ох, не е честно! Да ме изкушаваш с плуване в студената вода, когато съм толкова уморена, че едва мога да вдигна ръката си от това легло!
— Имай милост, Господи! — изръмжа той и се отдръпна от нея. — Ще ме побъркаш, моме!
— Защо?
Той я погледна с присвити очи. След това му мина през ума, че може и да не го дразни. Беше сериозна.
— Наистина ли си толкова уморена? — Разочарованието го накара да извика.
Тя се усмихна леко.
— Боя се, че жегата във вашата зала изсмука силите ми. Работата не може да ме уплаши, но беше толкова претъпкано… — Тя отново се отпусна на леглото и въздъхна. — Хубаво е, че сега не ме желаеш. Не мисля, че упражненията ще ни харесат.
Той понечи да каже: „Говори от свое име“, но се спря. Преди седмици толкова безсрамно изявление би го шокирало. Може би свикваше с начина, по който тя се изразяваше, макар и да не можеше да свикне с нейната противоречивост.
— Още ли искаш тази баня?
Тя затвори очи, въпреки че усмивката й не слизаше от устните й.
— Би било прекрасно, но все пак няма да сляза в залата. Надявам се, няма да ме накараш да се раздвижвам, за да ти го докажа.
От гърлото му излезе звук на раздразнение. Щеше да се раздвижи, за да се инати, но не и за да се любят. А той все още я искаше, независимо от нейното състояние. Но трябваше да отстъпи. Без съмнение тя беше права. Щеше да се чувства излъган, ако тя отговореше на страстта му с мудност, при условие, че се наслаждаваше най-много на огнения й темперамент.
При звука, който Ройс бе издал, Кристен бе отворила очи само колкото да го погледне изпод миглите си. Умът й сигурно е не по-малко уморен от тялото й. Бе направила предположение на базата на собственото си състояние. А това не беше състоянието, в което се намираше той, както можеше да се досети от начина, по който я гледаше. Всъщност той я желаеше. Бе сигурна, но това не сгорещи кръвта й. Съмняваше се, че нещо би могло да се получи сега. Но все пак почувства едно голямо, необяснимо задоволство.
— Ако това ще ви достави удоволствие, милорд…
Видя как той се напрегна, но после се отпусна и чертите на лицето му също се смекчиха.
— Да, ще ми достави, момиче, но вместо това ще направя нещо, което ще достави удоволствие на теб. Ела, ще получиш своята баня.
Тя простена, когато Ройс улови ръката й и я притегли.
