В гърдите на капитан Мариво се надигна тревога, тъй като моряците я гледаха като омагьосани. И той самият не бе очаквал, че годеницата на граф Де Ламбер ще се окаже такава красавица. Господи, графът бе наистина много щастлив мъж!
Капитанът се съвзе и с рязък глас започна да дава заповеди на екипажа си. Моряците с неохота се разпръснаха, за да се заемат със задълженията си. Жак Мариво побърза да съпроводи жените до каютата им. Беше им предоставил собствената си каюта, защото тя бе най-голямата на кораба, а граф Де Ламбер бе настоял годеницата му да бъде удобно настанена.
Ала не само присъствието на жените го безпокоеше. На кораба имаше и сандък със злато, зестрата на мадмоазел Верлен. Капитанът се чудеше защо Андре Верлен е дал толкова много злато. Всеки мъж щеше да бъде щастлив само да получи дъщеря му за съпруга. Тя бе по-ценна от златото и не се нуждаеше от друго богатство.
Златото, което бе на борда, можеше да изкуши всеки от моряците, без да се забравя и самата мадмоазел Верлен. Но капитанът бе дал думата си на граф Де Ламбер и това бе въпрос на чест. Щеше да се погрижи тя да пристигне здрава и читава в Сен Мартен, дори и с риск за живота си.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
След седмица, прекарана на кораба, Бетина започна да чувства, че й липсва баня. Каната с топла вода, която получаваше всеки ден, бе съвсем недостатъчна и тя скоро откри, че измиването на дългата й коса ще бъде най-тежкият й проблем. Скоро се разрази буря. Бетина излезе на палубата, за голямо неудоволствие на капитана, и с наслада застана под чистите дъждовни капки. Измокри се до кости и имаше опасност някой от екипажа да я види. Но капитанът и Мадлен я пазеха от любопитни погледи.
Бетина не можеше да разбере защо е всичко това, а Жак Мариво само мърмореше някакви неясни извинения. Накрая младото момиче попита Мадлен защо не й разрешено свободно да се движи из кораба.
— Не се измъчвай с подобни въпроси, скъпа — отвърна Мадлен — просто изпълнявай инструкциите на капитана.
— Но ти знаеш каква е причината, нали, Мади? — настоя Бетина.
— Да, знам.
— Тогава защо не искаш да ми кажеш? Вече не съм дете.
Мадлен поклати глава.
— Ти не познаваш живота и в много отношения си още дете. Не знаеш нищо за мъжете и колкото по- малко знаеш, толкова по-добре.
— Не можеш винаги да ме предпазваш, Мади. Скоро ще се омъжа. Трябва ли да си остана все така невежа по отношение на мъжете?
— Не, не… предполагам, че имаш право да узнаеш някои неща, но не очаквай от една стара жена да ти каже всичко, което трябва да знаеш за тях.
— Добре, само ми кажи защо не мога свободно да се разхождам по палубата.
— Защото не бива да изкушаваш моряците с красотата си, дете мое. Повечето от мъжете са страстни същества и имат силни желания, които ги карат да искат да се любят с една жена, особено ако е толкова хубава като теб.
— О! — ахна девойката. — Но те сигурно знаят, че не могат да си позволят подобно нещо.
— Да, но ако моряците те виждат всеки ден, ще започнат да те желаят. Това желание може да стане толкова силно, че не е изключено някой от тях да рискува дори живота си, за да те притежава.
— Откъде знаеш всичко това, Мади? — усмихна се Бетина.
— Аз никога не съм се омъжвала, но познавам мъжете. Когато бях млада, не съм била предпазвана от тях като теб, дете мое.
— Искаш да кажеш, че си се любила с някой мъж?
— Любопитството ти стигна твърде далеч, млада госпожице. Остави старата жена на спокойствие.
— О, Мади — примирено въздъхна Бетина, но се отказа да я разпитва повече, защото знаеше, че старата й бавачка няма да й каже нищо, а искаше да узнае толкова много неща! Може би като се омъжи ще намери отговор на всичките си въпроси, ала не можеше да спре да мисли какво е това да се любиш с мъж. Сигурно бе голямо удоволствие, щом мъжете бяха готови да рискуват живота си за това. Трябваше да почака, докато се омъжи, за да разбере всичко за любовта.
След три седмици в морето, се случи много неприятен инцидент. Бетина бе сама в каютата, тъй като Мадлен бе отишла да изпере някои от дрехите им. Когато вратата се отвори, девойката дори не се обърна, защото мислеше, че е Мадлен. Ала в следващия миг две силни ръце я сграбчиха за раменете и грубо я обърнаха. Тя уплашено извика, но мъжът не обърна внимание и продължи да я стиска, като жадно я изпиваше с поглед.
— Хванете го! — извика капитанът.
Двама мъже се втурнаха в каютата, сграбчиха мъжа и го повлякоха навън. Бетина смутена ги последва. Мъжът се опитваше да се измъкне, но другите двама го държаха здраво. След това го завързаха на главната мачта и смъкнаха ризата му.
— Много съжалявам за случилото се, мадмоазел — чу се грубият глас на капитана, който се появи зад нея. — Граф Де Ламбер ще побеснее, когато узнае, че едва не са изнасилили годеницата му.
Бетина не можеше да откъсне поглед от нещастника, който очакваше наказанието си. Първият помощник-капитан стоеше до него, с камшик в ръка. Камшикът бе от кожени ивици, завързани на големи възли, и дълъг около метър и половина.
Капитанът излая някаква заповед, но девойката бе толкова ужасена от това, което предстоеше, че не разбра думите му. Жак Мариво даде знак, камшикът изсвистя във въздуха и изплющя силно върху голия гръб на мъжа. Появи се червена ивица и нещастникът се сгърчи от болка. Чу се ново плющене и се появи още една кървава ивица.
— Не, за Бога! Спрете това! — извика Бетина.
— Той трябва да изтърпи наказанието си, мадмоазел Верлен. Всички моряци бяха предупредени да не се доближават до вас, така че вината не е ваша.
Камшикът се спускаше отново и отново върху разранения гръб на мъжа, пръскайки кръв наоколо. Бетина не разбра кога е побягнала и как се е озовала до парапета. Надвеси се над морето и започна да повръща. Когато се изправи, до слуха й продължаваха да достигат виковете на изтезавания и плющенето на камшика.
Най-накрая всичко утихна. По-късно й казаха, че морякът е получил тридесет удара с камшик и едва не е умрял. Според Бетина той само я бе изплашил и наказанието му бе нечовешки жестоко. Мъжът щеше да остане на легло до края на пътуването.
Бетина плака през цялата нощ и на три пъти повръща. Отвратителната сцена непрекъснато беше пред очите й и тя не можеше да се успокои. Онзи нещастник едва не бе умрял, защото се бе опитал да я изнасили. Да я изнасили?
— Какво имаше предвид капитанът, когато каза, че онзи моряк едва не ме е изнасилил, Мади? — попита тя бавачката си късно през нощта. — Той само ме държеше и ме гледаше и затова трябваше да понесе жестоко наказание.
Мадлен лежеше на тясната койка и мрачно гледаше в тавана. Случилото се я бе разстроило и тя се безпокоеше за поверената й девойка.
Погледна тревожно към Бетина.
— Ако капитанът не бе дошъл навреме, той щеше да направи много повече. Аз съм виновна, Бетина… Не биваше да те оставям сама!
— Но този мъж не направи нищо, а заради мен го измъчваха до смърт!
— Той престъпи заповедите на капитана и затова беше наказан. Моряците са били предупредени да не приближават до теб, а той не се е подчинил. Ако капитан Мариво не бе чул вика ти, той щеше да прави любов с теб — тихо завърши Мадлен.
— Но това не означава, че едва не ме е изнасилил — настоя девойката.
