Тристан се извърна и видя, че лицето на любимата му грее от щастие. Тя се протегна и нежно го целуна.
— Значи си излъгал, когато ми каза, че не си взел сандъка с чеиза ми — скара му се тя, но очите й сияеха.
— Направих го заради теб — бързо рече Тристан. — Трябваше да има с какво да се занимаваш, докато си на кораба ми, а шиенето на нови рокли бе прекрасно разрешение на проблема.
— Но защо не ми каза, че си взел сандъците ми, след като ме доведе тук?
— А как щеше да реагираш тогава, ако го бях направил?
Бетина звънко се засмя, защото чудесно разбираше, че той е бил прав — сигурно щеше да побеснее и да се нахвърли върху него.
— Значи заради това вратата на мазето винаги беше заключена… за да не разбера, че сандъците са там.
— Сърдиш ли се?
— Не, любими. Исках рокля, но не желаех да отлагам сватбата, за да я ушия. Ти чудесно разреши този проблем. Затова ли, когато те помолих, не поиска да ми дадеш бял сатен?
— Не, просто не можех да понеса мисълта, че се приготвяш за сватбата си с друг мъж. Предполагам, че още тогава съм те обичал.
— Но аз уших роклята точно за тази цел. Това вече не те ли притеснява?
— Ти си ушила роклята, за да се омъжиш за мъж, когото не си познавала. Аз съм този мъж.
Бетина напусна празненството, за да нахрани Анжелик. Отиде в стаята на майка си, защото Жизел бе настояла тази нощ бебето да бъде преместено при баба си и дядо си. Когато Бетина влезе, Анжелик беше будна и весело гукаше в малката си люлка. Тъй като през деня не бе спала много, вероятно сега щеше да спи непробудно до сутринта и Бетина щеше да прекара спокойно нощта със съпруга си.
Седна на леглото, за да накърми Анжелик. Спомни си прекрасната сватбена церемония, клетвите, които си размениха с Тристан, любовта, която струеше от погледа му, и на устните й се появи блажена усмивка. Да, този ден беше най-щастливият в живота й и тя никога нямаше да го забрави.
Анжелик се нахрани и заспа. Бетина внимателно я сложи в люлката и тихо излезе от стаята. Тристан я пресрещна на стълбите и без да й даде възможност да слезе долу и да пожелае приятна вечер на всички, я сграбчи за ръката и нетърпеливо я поведе към спалнята им.
Отвън се чуваше тихия ромон на дъжда, а хладният бриз издуваше завесите на прозорците като платната на кораб. Тристан протегна ръце към съпругата си, за да свали сватбената рокля, но Бетина ласкаво го отблъсна. Предпочиташе сама да се съблече, тъй като нетърпеливият й любим можеше да скъса красивата рокля.
Запали свещ и когато стаята се освети, той видя, че роклята лежи в краката на Бетина, а тя сваляше ризата си. Не можеше да повярва, че е негова и че най-после отново ще се слее с нея. Очакваше с нетърпение този миг, сякаш сега щеше да я има за първи път, и се усмихна, като си каза, че е бил глупак да се страхува от брака. Мисълта, че Бетина завинаги щеше да му принадлежи, го изпълваше с безкрайна радост и задоволство. Обичаше я повече от всичко на света и знаеше, че и тя го обича. Никога не се бе чувствал по-щастлив.
Светлината на свещта осветяваше бялата кожа на Бетина, а разпусната й коса прикриваше голотата й. Тристан припряно свали дрехите си и пристъпи към нея. Тя се обърна към него и погледите им се срещнаха.
— Толкова много те обичам — прошепна тя и замечтано се усмихна, а ръцете й обгърнаха шията му.
— Нима моята дръзка лейди най-после е опитомена? — подразни я той.
— Предполагам, че да — очите й сияеха като два прекрасни сапфира. — Ще ти липсва ли?
Когато заговори, лицето на Тристан бе озарено от любов:
— Може би е интересно предизвикателство да се плува в бурни води, но аз предпочитам спокойното море. Непокорното момиче си отиде, а на негово място дойде моята съпруга.
Устните му потърсиха нейните и той дълго и страстно я целуна. Повдигна я на ръце и я понесе към леглото. Телата им се преплетоха в изгарящо желание и двамата се понесоха към висините на екстаза.
Информация за текста
© 1978 Джоана Линдзи
© 1996 Диана Кутева, превод от английски
© 1996 Стамен Стойчев, превод от английски
Johanna Lindsey
A Pirate’s Love, 1978
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Джоана Линдзи. Любовницата на пирата
ИК „Бард“
Редактор: Петя Янева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10573]
Последна редакция: 2010-05-15 20:46:21
