— Той искаше да чуеш виковете ми, като смяташе, че те ще отвлекат вниманието ти. Не можех да позволя това да се случи. Съжалявам, че накрая не издържах, но…
— Трябваше да извикаш по-рано, по дяволите!
— Няма смисъл да говорим за това, Тристан. Сега ти трябва да…
Тристан се вцепени от ужас, когато викът й отново изпълни стаята. Жюл надникна от прага, но като видя приятеля си, седнал до Бетина, затвори вратата и ги остави сами. Няколко минути по-късно Тристан извади дъщеря си на бял свят.
Бетина гледаше изумена малкото телце, което той й подаде. То имаше златист пух но главата си и светлосини очи. Тя вдигна поглед към Тристан и свъси вежди.
— Съжалявам, че не можах да ти родя син — дрезгаво прошепна тя.
Тристан се наведе да я целуне и нежно се усмихна.
— Какво значение има, че първото ни дете е момиче? Ще имаме и други деца, още много, и аз ще ги обичам всичките. Но това малко момиченце с червено лице, винаги ще има специално място в сърцето ми.
Бетина разбра, че той не е разочарован, че има дъщеря, и се изпълни с радост. Въздъхна уморено и заспа.
Когато се събуди на сутринта, прозорците бяха широко разтворени и стаята бе огряна от слънчевите лъчи.
Малката й дъщеричка, която спеше на леглото до нея, се размърда и отвори очи.
За пръв път Бетина изпита радостта да гледа как детето й суче от набъбналите й гърди. Когато бебето се нахрани и заспа, тя не можа да откъсне поглед от розовите му устнички и малките ръчички, които още стискаха гърдата й.
Тристан влезе в стаята и приседна на крайчеца на леглото.
— Как се чувстваш? — попита той.
— Щастлива.
— Не те питах за това — той се опита гласът му да прозвучи строго, но лицето му бе загрижено.
— Наистина съм добре — топло се усмихна Бетина и видя как лицето му се отпусна. Нежно го докосна по бузата. — Тристан, това, което разказа на Бастида, наистина ли се е случило?
— Да — отвърна той, но този път в погледа му нямаше омраза.
— Сигурно е било истински ад да живееш с тези ужасни спомени!
— Да не говорим за това — отвърна Тристан. — Беше изминала само седмица, откакто бях в морето, когато осъзнах, че мога да забравя миналото, защото имам теб. Обърнах кораба и поехме обратно. Вече знаех, че ти си единственото нещо, което има значение за мен. Обичам те, Бетина, толкова много те обичам, че дори ме боли. Трябваше да го разбера още първия път, когато те напуснах. Още тогава копнеех само за теб.
— О, Тристан, колко се молех да чуя тези думи! — възкликна Бетина и по лицето й потекоха сълзи на радост. — Когато ме доведоха тук, мислех, че никога повече няма да те видя. А сега си до мен и ми казваш, че ме обичаш толкова силно, колкото и аз те обичам.
— Никога няма да се отървеш от мен, малката ми. Бях глупак, че те изоставих, за да търся Бастида, но го разбрах твърде късно. Оказа се, че Жюл е тръгнал след мен с кораба на баща ти и ме пресрещна на път за дома. Когато ми разказа какво се е случило, поехме за Сан Доминго. Два дни не можех да мисля за нищо друго, освен за това, как да убия Бастида. После ме обзе страхът за теб. Той можеше да те нарани, можеше да те отведе някъде другаде. Слава Богу, че всичко свърши. Миналото е мъртво. Ние никога вече няма да се разделим, мое малко френско цвете, и ще се оженим веднага, след като се приберем у дома.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
„Дръзката лейди“ навлезе в малкото заливче на острова, следван от кораба на Кейси. Бетина стоеше на палубата със спящата Анжелик на ръце, а Тристан я бе прегърнал. Младата жена гледаше очертанията на планината в далечината и й се стори, че планината я приветства с добре дошла. Тя се усмихна и се притисна до Тристан.
На брега ги посрещнаха Кейси и Жизел. Майка й плачеше от радост, а Кейси доволно потупваше Тристан но гърба.
Шумът разбуди Анжелик и тя се разплака, с което привлече вниманието на всички. Жизел пое внучката си от ръцете на Бетина и изпадна във възторг от красотата й. Тя наистина беше прекрасно бебе, с малки руси къдрици и големи сини очи.
— Струва ми се, че прилича на баща си — заяви Кейси, докато се взираше в лицето на Анжелик. Обърна се към Тристан, който вървеше след Бетина. — Чух, че за известно време си смятал, че бебето не е твое — засмя се Кейси и в зелените му очи проблеснаха лукави пламъчета. — Все още ли се съмняваш?
— Бебето е мое, както и майка му — твърдо отвърна Тристан.
Жизел се усмихна. Тя виждаше колко горд се чувства Тристан.
Мадлен излезе от кухнята и избухна в сълзи, като видя Бетина и бебето. Скоро дойде и Малома, а Жюл донесе от мазето бутилка ром, за да отпразнуват щастливото завръщане. Кейси пъхна чаша ром в ръцете на Тристан и искрено се усмихна.
— Нали ти казах, че може да имаш дъщеря? Сега сигурно ще разбереш защо настоявах да стоиш далеч от Бетина. А може би е още рано да изпитваш бащински чувства. Освен това едва ли ще видиш как дъщеря ти пораства — ухили се Кейси. — Ще бъдеш ли край нея, за да я пазиш от мъжете, или ще оставиш тази задача на мен?
— Ще бъда до нея, стари хитрецо — отвърна с усмивка Тристан. — И сигурно ще бъда много по-строг баща от теб, когато се отнася за честта на дъщери ми. Вече не бива да се тревожиш за дъщеря си, Кейси, защото още днес смятам да се оженя за нея.
— Знаех си, че ще ти дойде ума в главата, момко — засмя се Кейси и се обърна към жена си. — Чу ли, Жизел? Днес ще се оженят!
— Но Бетина няма сватбена рокля! — възрази Жизел. — Искам дъщеря ми да има истинска сватба, която да запомни за цял живот.
— Аз ще се погрижа за роклята — успокои я Тристан.
— Чудесно, значи всичко се урежда — зарадва се Кейси.
— Но има да се прави още толкова много! — продължаваше да протестира Жизел, недоволна, че Тристан иска да претупа сватбата на дъщеря й. — Можем да почакаме поне още два дни, за да имам време за…
— Не! — нетърпеливо я прекъсна Тристан и Кейси избухна в смях.
— Предавам се — въздъхна Жизел и разпери ръце. — Не ми остава нищо друго, освен да отида да се погрижа за празничната трапеза.
— Всичко е готово — каза Тристан, когато влезе в спалнята и завари Бетина да си играе с Анжелик. — Кейси отиде да повика отец Адриан — той се излегна на леглото, а дъщеря им сладко гукаше между двамата. Ала когато вдигна глава и погледна Бетина, видя, че лицето й е помръкнало. — Да не би да не искаш да се омъжиш за мен, малката ми? — разтревожен попита той.
— Разбира се, че искам! Знаеш колко много те обичам!
— Тогава защо не си щастлива?
— Щастлива съм — нерешително отвърна тя. — Само че… само че нямам сватбена рокля.
— Ще имаш — увери я Тристан и повдигна брадичката й. — Жюл скоро ще я донесе.
В този момент вратата се отвори и се появи Жюл, който влачеше зад себе си голям сандък. Бетина веднага го позна.
— Помолих те да почакаш, докато ми се удаде случай сам да й кажа, по дяволите! — нахвърли се Тристан върху приятеля си.
— Да, но майка й настоя веднага да го извадя от мазето и да го донеса — заоправдава се Жюл. — Тя каза, че роклята трябва да се закачи, за да се изправят гънките. Освен това, ако погледнеш Бетина, ще разбереш, че няма за какво да се тревожиш.
