дъщеря ви се забави.
Чарлз Стюарт най-после заговори.
— Трябва да си полудял, щом си въобразяваш, че ще оставя дъщеря си сама с теб, независимо от причината. Искам да си разменя някоя и друга приказка с Ар Джей. Каси, кажи на майка си, че не е необходимо да ни чака. Може да се настани и да се чувства като у дома си.
— Каси, кажи на баща си, че сигурно е превъртял, след като си мисли, че ще стоя настрани! — гневно изрече Катрин.
Каси не каза нищо, но Ейнджъл заговори вместо нея.
— Предупреждавам ви, че ако влезете в хамбара, ще трябва да играете по моите правила. И никой няма да си тръгне, докато аз не разреша. За всеки случай ще взема револвера ви, мисис Стюарт. Моят е единственият, от който ще се нуждаем тази вечер.
Катрин отстъпи и му подаде револвера си, но прошепна на ухото на дъщеря си:
— Какво толкова ти дължи този мъж, че е готов да пристъпи закона?
— Това е нещо лично, мамо.
При тези думи сребристосивите очи на Катрин, същите като тези на Каси, се присвиха.
— Ще трябва ли да го застрелям, преди да си тръгнем оттук, бебчо?
На Каси й се искаше майка й да се шегува, но знаеше, че говори напълно сериозно.
— Моля те, не си прави прибързани заключения — отвърна й тя. — По-късно ще ти обясня всичко.
— И дано всичко да е наред, защото този млад човек никак не ми харесва.
На Каси й се искаше и тя да може да каже същото.
ГЛАВА 26
Веднага щом влязоха в хамбара, Ейнджъл подаде на Каси един нож. По стените бяха закачени няколко фенера и осветяваха помещението. Младата жена веднага разбра за какво ще й бъде необходим ножа. Обърна се и хвърли укорителен поглед към спътника си.
— Да не мислиш, че те ще си седят и ще те чакат, улисани в сладки приказки? — сви небрежно рамене той.
— Предполагам, че не, но едва ли това ще им развърже езиците.
— Няма да си тръгнат, докато не го направят.
— Нима очакваш, че наистина ще успея да ги накарам да проявят здрав разум?
— Е, очаквам, че поне ще се опиташ — ухили се Ейнджъл.
Каси също му се усмихна, защото наистина щеше да опита. Но най-напред трябваше да освободи съседите си. Майка й й помогна, тъй като Ейнджъл не й бе взел оръжието. Ловджийският й нож бе затъкнат в единия ботуш и тя го използва, за да освободи Маккъли. Каси отиде право при Джени.
— Съжалявам за всичко това — каза тя на приятелката си, докато прерязваше въжето около китките й.
— Какво става? — бе първото, което попита Джени, когато измъкна кърпата от устата си.
— Онзи ден Ейнджъл ме чул да си пожелавам да ви събера на едно място и да ви накарам да си поговорите и решил да ми помогне.
— Нищо няма да се получи, Каси.
— Да се надяваме, че грешиш. Искаш ли ти да освободиш майка си? — кимна Каси към Дороти.
— По-добре да отида аз. Способна е да се нахвърли върху теб.
Дороти не бе чак толкова ядосана, но никак не й се искаше да се намира в този хамбар. Освен това се чувстваше неудобно, защото Ейнджъл я бе измъкнал направо от леглото. Беше по нощница, а дългата й руса коса бе разпусната и се стелеше по раменете. Изглеждаше много по-млада, а за жена като Дороти, която бе свикнала всички да й се подчиняват, това я поставяше в доста неизгодно положение и тя добре го осъзнаваше. Но имаше и още нещо — Ар Джей изглежда не можеше да откъсне поглед от нея.
Той също бе измъкнат от леглото и бе обут в дълги долни гащи, червени на цвят, но това не би притеснило мъж като Ар Джей. Вбесяваше го повече обстоятелството, че го бяха изненадали така ненадейно, а нямаше оръжие. Видът на Ейнджъл, застанал със скръстени ръце до вратата на хамбара и с безизразна физиономия, никак не му вдъхваше доверие. Още повече, че негодникът не се бе разделил с револвера си, който висеше на видно място от едната страна на бедрото му.
От семействата Маккъли и Катлин отсъстваха единствено Бък и Ричард, тъй като и двамата си имаха компания в леглото, а Ейнджъл не искаше да замесва и външни хора. След като го освободиха, Фрейзър се засмя и пръв заговори:
— Знаех си, че всичко това е заради теб, мис Каси. Изглежда, че този път доста ще се позабавляваме.
Както обикновено чувството му за хумор я вбеси.
— Нямам намерение да ви забавлявам, Фрейзър.
— Може би просто не умееш, така ли?
Каси не обърна внимание на язвителното му подмятане, но не й Ар Джей.
— Млъквай, Фрейзър! — заповяда той на сина си и се обърна към девойката с цялата войнственост, на която бе способен. — Какво, по дяволите, си намислила този път, момиче?
Катрин, която тъкмо разрязваше въжето около ботушите на Морган, вдигна глава.
— Внимавай как разговаряш с дъщеря ми, мистър.
— Твоята дъщеря? Струва ми се, че малко си позакъсняла, лейди. Трябваше доста по-рано да пристигнеш и да обуздаеш дъщеря си. Трябваше…
Ар Джей не можа да довърши.
— Мери си приказките и тона, когато говориш с жена ми и дъщеря ми — заяви Чарлз, пристъпи към Ар Джей и заби юмрука си в устата му.
По-едрият мъж политна назад, разтърси глава и погледна укорително бащата на Каси.
— Защо го направи, Чарли? Мислех, че сме приятели.
— След това, което си сторил на дъщеря ми? Ще бъдеш щастлив, ако не те разкъсам на парчета!
— Какво толкова съм направил? Аз просто ускорих това, което тя вече бе планирала.
Чувайки думите на баща си, Фрейзър се тръсна върху купа сено и тихо започна да се смее. Само Каси го забеляза, но нямаше време да го удостои дори с един възмутен поглед. Смяташе, че е убедила баща си да не отмъщава на Ар Джей. Очевидно се бе излъгала, но никак не й се искаше точно сега двамата да започнат да се бият.
— Татко…
Той не я чу, тъй като в същото време заявяваше:
— Нейните планове нямат никакво значение в случая, Ар Джей. И ти много добре го знаеш.
Чарлз пристъпи още една крачка в негова посока и Ар Джей протегна ръка.
— Хайде, стига, Чарли. Не искам да те нараня. — Думите му показваха, че той е убеден, че ще надвие Чарлз Стюарт, който бе толкова ядосан, че в момента въобще не разсъждаваше. Бащата на Каси вдигна отново юмрук, Ар Джей пристъпи напред, за да парира удара му, но в същия миг Ейнджъл изстреля един куршум в покрива, точно над главите им.
Върху тях се посипаха дървени тресчици, а наоколо се вдигна облак прах. Двамата едновременно извърнаха глави към изхода. Ейнджъл спокойно прибираше револвера в кобура си.
— Съжалявам, че развалям удоволствието ви, господа — лениво изрече той, — но ако тук се стигне до някакво насилие, то ще бъде единствено от моя страна. — Обърна се към Чарлз и добави: — Ако Маккъли си го заслужаваше, отдавна да съм го убил, така че го оставете на мира, мистър Стюарт. За известно време за Каси ще отговарям аз, а не вие, а всичко, което тя иска, е да каже няколко думи на своите съседи.
Чарлз отпусна юмрука си и неохотно кимна, въпреки че преди да се извърне, изгледа Ар Джей с поглед, който казваше, че тази работа не е довършена. В същото време Катрин бързо се приближи до дъщеря си.
— Изглежда сте пропуснали да ми съобщите нещо много важно, преди да получа поканата да се присъединя към тази сбирка — рече тя. — Защо баща ти е толкова ядосан и защо този наемен стрелец смята, че ти си негова отговорност?
