— Той е мой съпруг — прошепна Каси.
— Той е твоят какво? — изкрещя Катрин.
— Мамо, моля те, сега не е време за обяснения.
— Как ли пък не!
— Мамо, моля те!
Катрин отвори уста да възрази, но изражението на Каси я спря. Това не бе умолителен поглед, а едно упорито и решително изражение, каквото Катрин не бе свикнала да вижда у дъщеря си. Очевидно Каси не възнамеряваше да спори с нея, независимо какво казва Катрин.
Тя нямаше намерение да се предава, но за момента реши, че е по-разумно да отстъпи.
— Добре, но след като всичко свърши, искам да поговорим.
— Съгласна съм — кимна Каси, извърна се към Ар Джей и Дороти и пое дълбоко дъх. — Преди се опитах да ви се извиня, но сега няма да го правя, защото намеренията ми бяха добри, независимо дали вие вярвате, или не. Мислех, че един брак между вашите деца ще сложи край на враждата и омразата, която продължава толкова време. И сигурно би станало така, само че вие не го позволявахте, нали? А най- смешното е, че сте възпитали децата си да се мразят, а те дори не знаят за какво. Защо не й обясните причината за тази двадесет и пет годишна вражда?
Лицето на Ар Джей почервеня, а Дороти просто се извърна настрани, давайки ясно да се разбере, че отказва да говори за враждата или за каквото и да било.
Каси въздъхна.
— И двамата сте изключително твърдоглави, но нима не разбирате, че тази упоритост наранява децата ви — имам предвид Джени и Клейтън? Ако не се бъркате в живота им, те двамата ще имат много щастлив брак. Нима не сте забелязали колко нещастни са и двамата?
— Моето момче не е нещастно — изфуча Ар Джей. — Освен това няма какво да кажеш, което да искам да чуя, момиче, така че нареди на съпруга си да отвори вратата.
— Не още, мистър Маккъли. Вие ме принудихте да се омъжа. Сега аз ще ви принудя да поговорите с мен.
Отговорът на Ар Джей бе да й обърне гръб, което накара Каси да скръцне със зъби от раздразнение. Тя знаеше с какво се бе заела. Никога не бе срещала по-дебелоглав, по-сприхав и по-неразбран човек. Но преди да измисли какво да каже, за да сломи магарешкия му инат, заговори Дороти и без съмнение личеше, че е безкрайно изненадана от току-що чутото.
— Ар Джей, нима си го направил? Отново си направил същата глупава грешка?
— Е, стига, Доти — с миролюбив тон заговори Маккъли, но не успя да продължи.
— Не ми ги пробутвай тези „стига, Доти“, нещастен кучи сине! Кажи ми, че не си уредил още една сватба с оръжие в ръка. Хайде, кажи ми.
— Не е същото, по дяволите — възрази Ар Джей. — Тя заяви, че той й бил годеник.
— И ти й повярва? — невярващо възкликна Дороти. — Едно невинно същество като нея и един безмилостен убиец?
Ейнджъл потрепери. Каси се сви. Синовете на Маккъли бяха вперили широко отворените си и смаяни очи в спорещата двойка, включително и Фрейзър. Изглежда този път не намираше нищо забавно в ситуацията. Джени Катлин кипеше от гняв, защото всички откъслечни неща, които бе чувала през годините, най-после започваха да си идват по местата.
— Какво искаш да кажеш с това „отново“, мамо? — попита девойката, като остави Клейтън, когото бе развързала, тъй като никой друг не си бе направил този труд, и се изправи пред майка си.
Гневът на Дороти бързо се стопи и тя зае отбранителна позиция.
— Това не е важно.
— Не е ли? Това си била ти, нали?
— Джени…
Но за пръв път Джени не отстъпи и не се сви пред майка си.
— Искам да знам какво ме разделя от съпруга ми, мамо. Всеки път, когато те попитам, ти отказваш да ми отговориш, но не и този път. Това си била ти, нали? Затова е започнала тази вражда?
Дороти обърна умолителен поглед към Ар Джей. Джени я видя и избухна:
— По дяволите, аз имам право да знам! Моето бебе има право да знае!
— Твоето бебе?
Казаха го трима души едновременно. Клейтън нададе радостен вик, спусна се към Джени и я залюля в прегръдките си. Тя нямаше намерение да му казва по този начин. Всъщност не мислеше, че изобщо някога ще има възможност да му го каже. А радостта и светналото му от щастие лице потушиха малко гнева, който изпитваше към родителите им.
— Бебе… — повтори Ар Джей и се отпусна на една дървена щайга, за да осмисли чутото. — И това, ако не е новина… — Видя смаяното изражение на лицето на Дороти и добави. — Чу ли това, Доти? Ние двамата ще имаме общо внуче!
Дороти го изгледа с присвити очи.
— Кой е казал, че ще е общо? Твоето момче може да живее в моята къща.
— Как ли пък не! — скочи на крака Ар Джей. — Твоето момиче ще роди бебето си в моята къща или аз… — Млъкна, защото просто не можа да измисли подходяща заплаха.
Дороти използва запъването му и се нахвърли срещу него.
— Значи сега тя е добре дошла?
Ар Джей ней обърна внимание и упорито настоя:
— Мястото на една съпруга е до съпруга й.
Дороти пристъпи гневно към него и толкова силно тикна пръстта си в гърдите му, че той отново се намери върху щайгата.
— Не и след като е разведена.
— О, по дяволите, Доти, не можеш да продължаваш…
— Не мога ли?
— Веднага спрете и двамата! — извика Джени и се опита да се освободи от прегръдката на Клейтън. Но той здраво я стискаше през кръста, показвайки, че сега двамата са едно неразделно цяло.
— Къде ще родя бебето си е моя работа и може дори да не е в Тексас, ако не получа някои отговори. Искам истината, мамо, без увъртания!
Дороти се обърна към дъщеря си, а Ар Джей изръмжа зад гърба й:
— Откъде, по дяволите, е наследила тази предприемчивост?
— А ти откъде, по дяволите, мислиш? — отвърна Дороти в ухото му, преди да отговори на дъщеря си. — Някога ние, двамата, бяхме влюбени — този стар глупак и аз.
Това вече дойде твърде много за Фрейзър, чието чувство за хумор се възвърна с пълна сила и той избухна в гръмогласен смях. Морган го срита, за да го накара да млъкне. Но това не свърши работа, така че се наложи Клейтън да го сръга здравата в ребрата.
Това въдвори отново тишината, която само след секунда бе нарушена от смаяното възклицание на Джени:
— Само не ти и Ар Джей!
— Да, аз и Ар Джей — с явно недоволство повтори Дороти. — Искаш ли да чуеш цялата история, или не?
— Повече няма да те прекъсвам — обеща дъщеря й.
— Ние трябваше да се оженим…
— Ти и Ар Джей?
— Джени!
— Просто не мога да повярвам, мамо. Та ти мразиш този мъж!
— Невинаги съм го мразила — отбранително заяви Дороти. — Имаше време, когато щях да застрелям този кучи син, ако погледнеше към някоя друга жена. Бедата бе, че той бе още по-ревнив и от мен. Един ден дойде и ме завари да седя на предната тераса с надзирателя на баща ми, Нед Катлин. Аз го потупвах съчувствено по ръката, тъй като той току-що ми бе съобщил, че майка му е починала. Беше смазан от скръб. Но Ар Джей си направил погрешен извод, отишъл и се напил до смърт. Бе толкова пиян, че същата нощ се
