върна, измъкна мен и Нед от леглата, заведе ни в църквата и ни накара да се оженим. Имаше някаква щура идея да ме направи съпруга и вдовица в един и същ ден, само че изгуби съзнание, преди да пристъпи към втората част. А и Нед не беше чак толкова честен и почтен. Той нямаше нищо против да се ожени за мен, след като от надзирател се превръщаше в господар и по този начин получаваше дял от печалбите на ранчото. Той никога нямаше да ми даде развод, въпреки че знаеше, че не го обичам и никога нямаше да го обикна. Нещата не свършиха дотук. Ар Джей започна да пие непрекъснато в продължение на няколко месеца и където срещнеше Нед, стреляше по него. Но винаги бе толкова пиян, че не можеше да улучи дори стената на хамбар. Това ядоса Нед и той започна да му отвръща. Веднъж имаше малко повече късмет и улучи Ар Джей.
— Ти наричаш късмет това, че улучи ботуша ми? — прекъсна я Ар Джей.
Дороти не му обърна внимание и продължи:
— Тогава Ар Джей изтрезня и твърдо реши да убие съпруга ми. Нед реши, че след като аз и без това не го искам край себе си, за него ще бъде по-безопасно, ако изчезне. Това вбеси баща ми и той стреля по него, но Нед обвини Ар Джей. След случилото се Ар Джей се почувства засрамен и се укроти. След време се ожени за моята най-добра приятелка, смятайки че по този начин ще ме нарани дълбоко. Признавам, че наистина постигна целта си, особено след като тя толкова бързо забременя. Аз имах съпруг, който никога нямаше да ми даде развод, а Ар Джей бе създал истинско семейство. Тогава започнах да го мразя. А Нед се връщаше у дома само след като свършеше парите. Но никога не се задържаше, тъй като щом Ар Джей узнаеше, че е дошъл, започваше да го преследва и да стреля по него.
— Знам, че татко постоянно отсъстваше… — тихо се обади Джени. — Но защо никога не си ни казала, че е бил такова копеле?
— Защото имах причина да изпитвам благодарност към него, Джен. Той не се появяваше много често, но всеки път, когато идваше, ме оставяше бременна. А ранчото и децата бяха всичко, заради което живеех. А и Нед Катлин никога нямаше да стане толкова алчен, ако Ар Джей не го бе изкушил. Преди това бе добър работник и свестен надзирател.
Възцари се тежка тишина.
— По дяволите, аз не си го спомням точно така, Доти — наруши я Ар Джей.
Тя се обърна и студено го изгледа.
— Не съм изненадана. Ти никога не остана достатъчно трезвен, за да запомниш каквото и да било.
— Ако наистина е станало по този начин, мисля, че ти дължа извинение.
Думите му не я впечатлиха.
— Нима?
Маккъли изглеждаше истински смутен.
— Ти… ъъ… не мислиш ли, че можем да загърбим миналото и да започнем отначало?
— Не.
— Аз не мисля така — въздъхна той.
— Но утре вечер можеш да ме заведеш на вечеря в града и да обсъдим този въпрос.
Фрейзър не можеше да пропусне подобна възможност и отново избухна в смях. Ар Джей измъкна един от ботушите си и го запрати по най-големия си син.
— Този твой син е доста странно момче, Ар Джей — отбеляза Дороти.
— Знам — изръмжа той. — Предполагам, че ще се смее и на собственото си погребение. Доти, ще те изпратя до дома ти, както имах обичай да го правя, когато… — Млъкна и се обърна към Каси. — Има ли още нещо, за което искаш да разговаряме, момиче?
Каси не можа да сдържи усмивката си.
— Не, сър. Не вярвам, че е останало още нещо, в което да се намеся. Поне що се отнася до тази част на историята.
Ейнджъл вече бе отворил вратата и се отдръпна встрани. Вътре нахлу студеният нощен въздух, който не предразполагаше към излишно размотаване. Ар Джей вървеше напред, без ботуш, но спря пред Ейнджъл и одобрително го изгледа.
— Мисля, че сега сме квит — рече той.
— Според мен си малко напред — отвърна Ейнджъл.
— Предполагам, че си прав — ухили се Ар Джей. — Ще задоволиш ли любопитството ми, синко? Защо са те нарекли Ангела на смъртта?
— Може би защото навярно никой не е оцелял от двубоите си с мен.
Ар Джей намери отговора за забавен и си тръгна усмихвайки се. За разлика от синовете му, които гледаха да са по-далеч от Ейнджъл, докато излизаха от хамбара. Джени спря до Каси и я прегърна.
— Не мога да повярвам, че това наистина се случва, но ти благодаря, Каси.
— Нали знаеш какво казват за любовта и омразата? Че са двете страни на една и съща монета.
— Знам, но можеш ли да си представиш майка ми и Ар Джей?
И двете момичета се засмяха.
— Грижи се за себе си, Джени, и за новото си семейство.
— Ще го направя. А сега, след като всичко се промени, ти няма вече защо да си заминаваш.
— Всъщност, тъй като майка ми е тук, по-добре е да си тръгна. Не можеш да си представиш колко трудно е да се живее в една и съща къща с майка ми и баща ми.
— Но тази вечер имаше пълна кошница с чудеса. Защо не измъкнеш още едно?
— Бих искала, но просто нямам нерви да се занимавам с проблемите на родителите си.
— Е, в такъв случай, грижи се за себе си и ми пиши.
— Ще го направя.
Джени се спусна към Клейтън, който я чакаше до вратата на хамбара. Двамата си тръгнаха хванати ръка за ръка. Каси въздъхна тежко, замислена за това, което й предстоеше. Огледа се и видя майка си да се надига от една купчина сено. Баща й се бе облегнал на клетката, с която бе транспортирана Марабел, но се отдръпна и се запъти към нея.
— Хубаво е да знаеш, че не си единственият, който има по някоя кирлива риза в гардероба си — язвително изрече Катрин и също тръгна към дъщеря си.
— Твоята майка не притежава чувство за състрадание и можеш да й кажеш, че аз съм го заявил — рече Чарлз.
Но Каси не го направи. Всичко, което искаше, бе да избяга и да се скрие някъде, където да се наслади насаме на победата си, преди да й се наложи да се изправи срещу избухливата си майка. Затова не дочака родителите си, а забърза към Ейнджъл.
— Благодаря ти — започна тя, но той я прекъсна.
— Все още не си свършила.
— Не съм ли?
— Не — кимна той и препречи входа, към който родителите й вече бяха приближили. — Преди двадесет години вие двамата сте сключили временно примирие и прекратяване на военните действия — каза им Ейнджъл. — Може би е по-добре да го отмените и да се сражавате докрай. Искате ли да останете тук още малко?
— По дяволите, не! — възмутено отвърна Катрин.
— Да — заяви Чарлз, с което предизвика смаяно възклицание от страна на съпругата си и доволна усмивка от Ейнджъл, който избута Каси през изхода и затвори вратата зад тях.
Разбира се, Катрин веднага започна да крещи, да проклина и да удря с юмруци по вратата. Каси наблюдаваше ужасено Ейнджъл, който здраво залости дървената врата отвън.
— Не можеш да го направиш — промълви тя.
— Вече го направих.
— Но…
— Млъкни, Каси. Става нещо, когато си заключен, това обикновено изважда навън най-лошото и… най- доброто у хората. Остави родителите ти да го изпитат. Може пък да им се отрази добре.
— Или по-скоро да се избият един друг.
Младият мъж се засмя и я грабна в прегръдките си.
— Къде се дяна оптимизмът ти, който те караше толкова усърдно да се месиш в живота на другите?
