Ангел на греха

— Да не би да се опитваш да ме утешиш с измислици, мамо?

— Не бих го направила. Просто се опитвам да ти кажа, че ти притежаваш необикновена външност и е необходимо известно време, за да се възприемеш и оцениш, също както навремето беше с мен. С възрастта чертите на лицето ми се промениха и станаха по-традиционни. Предполагам, че и с теб ще стане същото и няма да мине много време, когато мъжете ще те намират за хубава още от пръв поглед. Само след седмица, сигурна съм!

Каси не можа да се сдържи и се разсмя.

— Това е много хубава история, мамо, но аз не вярвам на нито една дума.

— Не? Е, предполагам, че онзи професионален стрелец се е задържал достатъчно време край теб, за да започнеш да му се струваш хубава. Казваш, че не можеш да си обясниш защо те е пожелал? Според мен просто не е могъл да устои на изкушението.

Каси се изчерви, но само защото толкова много й се искаше да бе истина. Разбира се, не беше и нямаше значение.

— Сега вече няма значение, мамо. Той си замина и очаква да се разведа с него.

— И ти със сигурност няма да го разочароваш — твърдо рече Катрин.

Беше очевидно, че майка й не харесваше Ейнджъл, но последните й думи причиниха болка на Каси. Трябваше да смени темата на разговора и знаеше точно как да го направи.

— Я ми кажи за какво си говорихте вие двамата с баща ми след двадесет години?

— Не е твоя работа — сряза я Катрин и излезе, преди дъщеря й да се опита да изкопчи нещо от нея.

ГЛАВА 28

Каси никога не разбра какво се бе случило между родителите й в хамбара през онази нощ и дали изобщо нещо се бе случило. Майка й просто отказваше да говори. Баща й само закачливо й обясни, че двамата с Катрин са решили да престанат да се държат като деца, каквото и да означаваше това. Но изглежда, че бяха сключили някакво примирие или нещо подобно. Продължиха да си говорят. Не за лични неща, поне Каси не бе чула, но двамата започнаха да общуват — предпазливо и колебливо, сякаш се срещаха за пръв път, но наистина се сближаваха.

Катрин настоя да отложат заминаването си за след празниците и за пръв път от десет години Каси щеше да прекара Коледа и с двамата си родители. Видя Джени още веднъж по време на църковната служба. Приятелката й вече се бе преместила в дома на съпруга си — Ар Джей се бе наложил за това — и заяви, че всички мъже от семейство Маккъли се отнасяли към нея като към кралица. Бяха изминали няколко години, откакто жена бе управлявала домакинството и се очертаваха доста интересни неща.

Разбира се, Ар Джей и Дороти бяха непрекъснато на езиците на всички в града. Мейбъл Коуч спря Каси, за да й съобщи, в случай, че още не е научила, че двамата са били видени да вечерят заедно, че са били останали до късно и през нощта не са се прибрали по домовете си. Взели си две стаи в хотела, но Мейбъл даде да се разбере, че само едната е била използвана.

Новините накараха Катрин да се смее поне половин час след това. След всичко, което преживя, на Каси не й се струваше чак толкова забавно. Странно, но съседите й вече не й бяха сърдити. Ар Джей й изпрати кратка бележка: „Чувствай се свободна да се месиш по всяко време в живота на всички в нашия град.“ Това също не й се стори никак забавно. Истината бе, че през последните няколко дни намираше много малко забавни неща в живота.

Липсваше й Ейнджъл…

* * *

Когато Катрин забеляза, че меланхолията да дъщеря й се задълбочава, реши че трябва да отидат да напазаруват преди да се завърнат у дома, може би този път в Ню Йорк.

— Нека по-добре да отидем до Сейнт Луис — неочаквано предложи Каси.

— Където пожелаеш, бебчо. Можем да се срещнем с адвоката за развода ти. Не е необходимо целият Уайоминг да научи за него.

Каси не каза нищо, но много й се искаше да попита: „След като смяташ, че разводът е толкова необходим, защо ти никога не си се развела?“ Обаче знаеше, че никак няма да е любезно. Понякога й се искаше да не е мила, нито любезна. Съвсем малко преднамерена жестокост понякога може да помогне да се справиш с хора, които обичат да се налагат във всичко.

Каси много добре разбираше, че нейната майка й мисли само доброто; просто прекалено дълго време бе свикнала да я закриля за всичко и да взима решенията вместо нея. Тя никога не бе възразявала, защото Катрин се чувстваше най-щастлива, когато напълно контролираше нещата. Но време бе Каси да започне сама да взема решения. Заминаването за Сейнт Луис беше началото, въпреки че й хрумна съвсем импулсивно.

Изпращането на телеграма бе втората стъпка, за която нямаше намерение да споменава на майка си. Толкова много си мислеше за Ейнджъл, че не можеше просто така да отпъди идеята, която я осени. Изпрати молба до детективската агенция „Пинкертън“ да й уредят среща с един от детективите си, с когото да поговори за възможността да се открият родителите на Ейнджъл. Каси не мислеше, че той някога ще се опита да ги открие, а събирането на отдавна разделени семейства бе нещо, на което природата й не можеше да устои.

Каси и Катрин напуснаха Коули два дни след настъпването на Новата година. След като всичко се нареди изненадващо толкова добре — що се отнасяше до съседите на Чарлз — Каси знаеше, че ако пожелае, можеше да дойде на гости и през следващата есен. Това, което не очакваше, бяха думите, казани на раздяла от баща й, че възнамеряваше след месец или два да ги посети в Уайоминг, както и бързо прикритата усмивка на майка й при това негово заявление.

Очевидно нещо наистина се бе случило в хамбара. Разнищването на тази загадка бе точно това, от което Каси се нуждаеше, за да отвлече мислите й от Ейнджъл. Не успя да научи кой знае какво от майка си. Навярно не бе подходила както трябва.

Тя си спомни колко смаяна бе първият път, когато разбра, че децата на семействата Катлин и Маккъли дори не знаят каква е причината за враждата, започнала толкова отдавна и в която всички бяха въвлечени. Но Каси бе свикнала да не се меси в живота на родителите си и никога не й бе хрумвало, че тя също нямаше никаква представа каква е причината за отчуждаването и раздялата им. Така че реши да започне именно с това.

Препълненият дилижанс не бе мястото, предразполагащо към лични разговори, затова Каси изчака, докато се прехвърлиха във влака, който пътуваше на изток. Купетата там бяха много по-удобни и не толкова претъпкани. Каси започна разговора във вагон-ресторанта, след като привършиха обяда си. Нарочно се забави с десерта и кафето, докато вагонът се изпразни.

Беше минала седмица, след като напуснаха Коули, и Каси нямаше търпение да приложи новата си стратегия на практика.

— Защо е станало така, че вие двамата с татко престанахте да се обичате? — невинно попита тя.

Катрин едва не се задави с последното парче черешов пай.

— Що за въпрос е това?

Дъщеря й сви рамене.

— Вероятно този, който трябваше да ти задам преди много години.

— Онази малка сбирка, която бе организирана в хамбара на баща ти, те е направила доста самонадеяна, Каси… или би трябвало да кажа нахална и невъзпитана?

— Така ли мислиш? Аз просто се опитвам…

— Недей да хитруваш с мен, млада госпожице!

— Тогава и ти не бъди толкова потайна, мамо. Въпросът ми е съвсем обикновен и смятам, че имам право да го задам.

— Това е твърде… лично.

Катрин отново се опитваше да се изплъзне. Каси много добре я познаваше, но този път нямаше да й