Двете жени едва не изхвръкнаха от седалките си. Един голям фургон за доставки излезе от една странична улица и застана пред тях, очевидно възнамерявайки да завие в противоположната посока. Но движението на отсрещната страна бе доста оживено и фургонът не можеше да намери пролука, така че остана на мястото си, блокирайки пътя.
Кочияшът на кабриолета, в който бяха Каси и майка й, побесня от инцидента и започна да крещи и да сипе обиди. Кочияшът на фургона не му остана длъжен и направи един доста красноречив жест, придружен със солидни ругатни.
Лицето на Катрин пламна от думите, сипещи се от устата на разпенения мъж.
— Запуши си ушите, Каси — заяви тя на дъщеря си и хвърли един долар върху седалката. — Предпочитаме да повървим.
— Но тъкмо започна да става интересно — възрази Каси.
— Ще се поразходим — още по-натъртено повтори Катрин.
Тя наистина се чувстваше смутена. Каси се забавляваше, още повече, че бе чувала и по-лоши проклятия от каубоите в ранчото на майка й „Лейзи С“. А и майка й имаше доста цветист език, когато трябваше да наругае някого от работниците си за зле свършената работа. Но това бе от чудатостите на Катрин. За разлика от Каси, която носеше своя колт само докато бе в ранчото, майка й никога не се разделяше със своя, освен когато пътуваше на изток. Тогава тя се превръщаше в истинска дама от висшето общество, с изискани обноски, отлично възпитание, облечена в елегантни и стилни дрехи.
Струваше си малко да я подразни.
— Нали знаеш, че това нямаше да се случи, ако Ейнджъл бе тук.
— Да не би да се хвалиш с човек, който плаши хората само като ги погледне? — невярващо попита Катрин.
— Предполагам, че да. Тази негова характерна черта може да се окаже полезна в много случаи. Представи си колко бързо ще се отървеш от двете госпожици Потър, ако Ейнджъл влезе в стаята.
Катрин презрително изсумтя.
— Не се заблуждавай. Дори и той ще се уплаши от онези две кречетала.
— Ами какво ще кажеш за Уили Гейт, който всяка неделна вечер ти досажда с нескончаемите си истории за Гражданската война, а сърцето ти е твърде меко, за да го отпратиш.
— Той е герой от войната… и ти не намекваш, че би било много хубаво, ако Ейнджъл е край нас, нали?
Катрин я гледаше толкова строго, че Каси предпочете да не отговори.
— Струва ми се, че ако не побързаме ще закъснеем — каза вместо това тя и си запреправя път през тълпата на тротоара. По този начин прекрати всякаква възможност за по-нататъшни разговори с майка си.
Няколко минути по-късно двете стигнаха до магазина на моделиерката, но не можаха да влязат, тъй като едновременно с тях пристигнаха добре облечен млад джентълмен заедно с доста натруфената си приятелка. Мъжът бе толкова красив, че Каси не можа да откъсне поглед от него. Катрин не забеляза интереса на дъщеря си, но не пропусна да види, че след като им хвърли бегъл поглед, мъжът явно тутакси ги изключи от съзнанието си, тъй като не задържа вратата да минат, а направо последва спътничката си в магазина.
— Някои хора не притежават никакви обноски — възмутено промърмори Катрин, преди вратата да се затвори зад мъжа. Той я чу и се обърна, за да я възнагради с презрителен поглед. Страните на Катрин пламнаха от обида и възмущение. Каси реши, че е по-добре да не споменава, че това също нямаше да се случи, ако Ейнджъл беше с тях.
Но майка й явно бе прочела мислите й, защото изгледа дъщеря си доста намръщено и процеди през зъби:
— Не го казвай!
— Няма.
— Ще се оплача на мадам Сесилия и ще й заявя, че сигурно ще си потърсим друга модистка — продължи Катрин.
— Тя не е виновна.
— Не е ли? Защо тогава е определила един и същ час за проба на нас и на тази лека жена?
— Какво те кара да мислиш, че тя не е дама?
— Познавам кога една жена е любовница на един мъж — сърдито отвърна Катрин.
Каси отново завъртя очи.
— Мамо, струва ми се, че се разстройваш за нищо.
— Така ли? След като ти продължаваш да мислиш за онзи професионален убиец?
Затова ли е било всичко? Трябваше да се досети, че майка й не би се разстроила от нечия грубост, след като и преди се бяха сблъсквали с много по-лоши неща в големите градове.
Реши, че е по-добре да не спори с майка си.
— Обещавам, че повече няма да го споменавам.
— Добре. А сега възнамерявам да покажа на този простак колко груба може да бъде една жена от Уайоминг. — Докато влизаше в модния магазин, Каси я чу да добавя: — Искаше ми се да не бях опаковала колта си в багажа.
Каси тъжно въздъхна. И на нея й се искаше Ейнджъл да не бе събрал багажа си и да не бе изчезнал от живота й.
ГЛАВА 30
Вечерта Каси не дочака майка си, която се забави, за да благодари на персонала за отличната вечеря. Младата жена се поразходи из фоайето на хотела и след като се увери, че Катрин не можеше да я види, забързано приближи към рецепцията, за да разбере има ли оставени съобщения за нея.
Тя успяваше по няколко пъти на ден да се измъкне от компанията на майка си и да проверява за съобщения. Понякога дори се налагаше да изчака, докато Катрин се оттегляше да спи. Това не бе трудно, защото стаите им бяха отделни, макар и със свързваща врата, но Каси не обичаше да слиза във фоайето сама в толкова късен час.
Надяваше се тази вечер да не се наложи. Обаче когато бе само на около метър и половина от рецепцията, тя внезапно спря.
— Не ви ли познавам, госпожице?
Каси не можеше да откъсне поглед от непознатия. Това бе младият мъж от магазина на мадам Сесилия, чиито невъзпитани обноски бяха възмутили Катрин. Двамата със спътницата му бяха отведени в задната стаичка, така че докато беше в магазина, Каси повече не го видя. В момента тя проявяваше невъзпитание, като се взираше в него, но красотата му бе хипнотизираща. Косата му бе руса с червеникавокафяв оттенък, очите — наситено изумрудени, а лицето със съвършени аристократично изваяни черти. Бе облечен в елегантен костюм от три части.
— Госпожице?
— Не — рязко отвърна Каси.
Тя се опита да прикрие смущението си, успокоявайки се с мисълта, че той вероятно е свикнал жените от всички възрасти да се взират поразени в него. Запита се къде ли е приятелката му тази вечер и дали наистина е негова метреса.
— Сигурна ли сте, че не сме се срещали?
— Напълно — увери го Каси. — Всъщност, да… видяхме се за кратко в един моден магазин.
Той се усмихна.
— А, да, вие сте младата дама, придружавана от онази вещица.
Каси повдигна вежди. Явно грубите обноски бяха присъщи на този красавец.
— Тази вещица е моята майка. Високомерието ли е причина за грубото ви поведение, господине, или просто ви липсва възпитание?
— Това е един вид артистичен маниер, които дамите от моя кръг намират за доста предизвикателен.
Каси бе уверена, че той наистина си вярваше и реши да го предупреди:
