гърдите и плоския й корем. Кожата й настръхна, а зърната на гърдите й се втвърдиха под опитните му милувки. Само преди мигове бе преживяла най-невероятното удоволствие, а ето че тялото й отново гореше в пламъците на страстта. Този път Ейнджъл не бързаше да я изведе до върха, защото й даряваше всеки сантиметър от тялото й със сладкото мъчение на ласките си.
Сякаш го познаваше по-добре от самата нея. Дори я обърна по корем и плъзна езика си надолу по гладкия й гръб. Зъбите му захапаха лекичко нежните полукълба и тя тихичко се изкиска, тъй като това й напомни навика на Марабел. Езикът му описа бавни кръгове по вдлъбнатата част на колената й. Каси никога не бе подозирала, че тялото й крие толкова чувствителни места. Той ги откриваше едно по едно, а въздишките и сладостните й потръпвания го водеха, докато ръцете му най-после не се плъзнаха между бедрата й, откривайки пухкавото хълмче на нейната женственост.
Съмваше се, когато двамата се отпуснаха изтощени в леглото. Каси се чувстваше толкова задоволена, че този път в сърцето й нямаше място за никакво недоволство или обида. Той бе прав. Първият път бе твърде бързо. Следващият… Този мъж наистина бе благословен от Бога… беше изключителен в леглото, така както бе ненадминат и в стрелбата.
В този миг не искаше нищо друго, освен да се отпусне в сладките прегръдки на съня, но не можеше докато Ейнджъл не си тръгнеше. Ала изглежда и той не бързаше, а тя нямаше сили да го подкани да побърза.
Той лежеше, изпънат до нея, ръцете му бяха скръстени под главата, а очите му бяха затворени, но Каси знаеше, че не спи. Устните му бяха извити в лека усмивка. Тя се замисли какво ли означаваше това. В момента изглеждаше като мъж, който е бил напълно задоволен, тогава защо да не се усмихва? Той бе постигнал своето — във всяко отношение. Не можеше да го обвинява затова. Тя самата искаше да се смее… докато действителността не се завърна отново.
Сега отново имаше вероятност да е забременяла, а това означаваше ново отлагане на развода. Не би имала нищо против, ако не се налагаше да обяснява на майка си, а това никак нямаше да бъде лесно. Само мисълта бе достатъчна да я изтръгне от сънливостта, която я бе обзела. Нещастието обикновено не се задоволяваше само с една жертва, затова Каси побърза да накара Ейнджъл да сподели нейното.
— Знаеш, че сега ще трябва да изчакам още, докато получа развод.
Той сви леко рамене.
— Един месец.
Той искаше развод. Как смееше да изглежда толкова безразличен кога ще го получи? Но Ейнджъл не бе свършил.
— Защо все още не си започнала процедурата?
— Бях твърде заета.
Младият мъж се обърна и я погледна.
— Твърде заета, за да скъсаш връзките, които ни свързват? Би трябвало да намериш време, скъпа. Така аз продължавам да имам права, на които не мога да устоя да се възползвам, а това няма да ни донесе нищо добро.
Сега изглеждаше раздразнен. Каси реши да смени темата.
— Какво правиш тук, Ейнджъл?
— Аз би трябвало да те попитам същото. Защо не си у дома, скрита в безопасност в ранчото на майка ти, където няма да мога да се добера до теб?
Тази вечер се бе добрал до нея, което й напомни да попита.
— Как успя да влезеш в стаята ми тази вечер?
— Първо ти ще отговориш на въпросите ми, Каси.
— Защо?
— Защото съм по-голям и по-силен от теб, а освен това съм ти и съпруг и имам право пръв да получа отговорите.
Звучеше толкова самодоволно, че в гърдите й се надигна гняв.
— И къде си чул подобна глупост?
— Искаш да кажеш, че не е истина?
— Не и в семействата, които познавам, а особено пък не важи за моето.
— Ти говориш за майка си, но не приличаш на нея.
— Ако реша, мога и да заприличам.
Отговорът му бе невярваща усмивка, а пръстът му закачливо подръпна нослето й.
— Струва ми се, че умението ти да лъжеш не се е подобрило особено напоследък.
Каси стисна зъби.
— Ти си ме виждал да се разправям с хора, пред които се чувствам виновна. Ала никога не си ме виждал как се отнасям към тези, които са се провинили спрямо мен.
— Такива като мен ли, Каси? — меко попита той.
Тя усети как страните й пламват.
— Ако постъпиш зле с мен, Ейнджъл, няма да стоя със скръстени ръце и ще предприема нещо.
— Какво например?
— Едва ли искаш да ти дам прибързан отговор, така че ме остави малко да помисля.
Той се засмя.
— Предполагам, че си мислиш, че можеш да бъдеш опасна като майка си, но аз по-скоро бих се спрял на твърдоглавието. Обаче мога да ти докажа, че съм по-твърдоглав и от теб — ще остана тук, докато майка ти почука на вратата.
Тя отвори уста, за да му каже, че това са само празни приказки, но побърза да я затвори. Последното, което искаше, бе двамата с майка й да се срещнат отново, а той бе достатъчно твърдоглав, за да остави да се случи.
— Какъв беше онзи въпрос, на който искаше да ти отговоря? — неохотно попита тя.
Изражението му рязко се промени и закачливостта изчезна.
— Защо не си си у дома?
— Когато мама иска да пазарува, отиваме да пазаруваме — сви рамене Каси.
— Посред зима?
— Според нея така и така сме доста далеч от къщи, така че малко отклонение няма да ни навреди кой знае колко?
— И нейният избор бе Сейнт Луис?
— Не, той беше мой избор.
— Така си и мислех. Това, което искам да знам, е как така се оказах начело в списъка ти на хора, в чиито живот трябва да се бъркаш?
— Какво искаш да кажеш? — предпазливо попита младата жена.
— Много добре знаеш.
Тя седна в леглото, а очите й се разшириха невярващо. Той не би могъл да знае. Това просто не беше възможно…
— Как си разбрал?
— Твоят детектив решил, че мога да го снабдя с полезна информация, така че миналата нощ ме посети.
— Този мъж наистина е невероятен — с благоговение прошепна Каси. — Да те открие в големия град, след като дори не знае, че си тук…
— Знае — раздразнено я прекъсна Ейнджъл. — Пътувахме с един и същ влак.
— О — разочаровано рече тя. — Е, все пак…
— Стига, Каси — отново я прекъсна Ейнджъл. — Защо си го наела?
— Защото не смятам, че отново ще направиш усилие да откриеш родителите си.
— Ти не ми дължиш никакви услуги.
— Аз пък реших обратното.
— Защо? Или може би си забравила какво ти отнех?
— Не — тихо отвърна тя и страните й отново пламнаха. — Но ти не знаеш какво направи за родителите ми. От онази нощ, в която ги заключи в хамбара, двамата са сключили пълно примирие и вече си
