говорят.
Ейнджъл изсумтя. Явно нямаше смисъл да спорят кой на кого е задължен.
— Чуй ме, Каси. Не желая да наемаш детективи заради мен, така че си позволих свободата да уволня Кирби от твое име.
Думите му я възмутиха.
— И защо си го направил? Не искаш ли да откриеш близките си?
— Искам само да знам кои са те. Точно заради това съм тук. Но аз ще съм този, който ще ги открие. Разбра ли ме?
— Но мистър Кирби може да ти помогне.
— Съгласен съм с теб, затова той сега работи за мен, а не за теб.
Каси присви очи.
— Никак не ми харесва властното ти държание, Ейнджъл.
— Много лошо.
— И какво искаш да кажеш, че искаш да знаеш само кои са те? Няма ли да отидеш да ги видиш, след като ги откриеш?
— Не.
Отговорът му толкова я изненада, че раздразнението към него мигом се стопи.
— Защо не?
— Защото ние сме непознати един за друг. Аз не си спомням баща си. Смътно си спомням и майка си. Съмнявам се, че тя ще ме познае. Не е същото като да ме е отгледала.
— Но тя се е грижила за теб през първите шест години от живота ти.
— А след това ме е изгубила.
В гласа му прозвучаха горчивина и болка.
— И ти я обвиняваш за това? Онзи стар индианец те е отвел в планините, където никой не е могъл да те открие. Твоята майка вероятно не е била на себе си от мъка…
— Не можеш да знаеш…
— Нито пък ти. Така че трябва да разбереш. Това няма да те нарани. Поне тя ще знае, че не си мъртъв. Според мен майка ти именно това си мисли за теб.
— Отново се месиш в работите ми, Каси — остро рече той. — Това не е твоя грижа.
— Напълно си прав — хладно отвърна тя. Гневът й към него отново се надигна. — А това не е твоята спалня, така че защо не се махнеш оттук?
— Най-сетне едно предложение, с което напълно съм съгласен — гневно й го върна той, отметна завивките и грабна панталоните си от пода. — Позволи ми да те предупредя. По-добре побързай да се махнеш от този хотел, ако не желаеш отново да използвам резервния ключ, който имам за стаята.
— На сутринта си тръгвам — увери го Каси.
— Вече е сутрин.
— Тогава следобед.
— Добре! — рече Ейнджъл, наведе се и неочаквано я целуна. След миг вече го нямаше.
Каси остана втренчена в черната му триъгълна кърпа, която забрави в желанието си час по-скоро да си тръгне. Вдигна я и притисна към устните си, все още влажни от прощалната му целувка.
Отново го бе ядосала, въпреки че това не беше нещо ново. Поради някаква причина изглежда им бе писано да се разделят по един и същ начин. Тогава защо я бе целунал на раздяла, след като й бе толкова ядосан? Дали го бе направил, без да се замисли, по силата на дългогодишен навик, или пък може би… просто не бе могъл да устои? И сто години да живееше нямаше да можеше да си отговори на този въпрос.
ГЛАВА 33
Багажът им бе свален и натоварен в дилижанса, който щеше да ги откара до железопътната гара. Ейнджъл наблюдаваше отпътуването им. Пет минути по-късно Каси и майка й слязоха по стълбите и отидоха до рецепцията, за да си платят сметката за престоя в хотела. Майката изглеждаше така, сякаш бе готова да отнесе главата на всеки, осмелил се да я погледне накриво. Каси не изглеждаше по-приятелски настроена. Но Ейнджъл не възнамеряваше да се приближава до тях. Просто искаше да се увери, че днес си заминават.
Трябваше да изчака осем часа. Явно след като си е тръгнал, Каси е заспала. Той прекара деня седнал на дивана във фоайето, наблюдавайки стълбите, уморен и гладен, тъй като бе похарчил всичките си пари предишната вечер, за да подкупи администратора да му даде резервния ключ от стаята на съпругата му.
Бе спал само няколко часа, преди Кирби да почука на вратата му. Не се бе връщал в стаята си и по страните му бе набола брада, косата му бе разрошена от пръстите на Каси, а няколко копчета на ризата му липсваха.
От управата на хотела идваха на два пъти при него, за да го помолят да си тръгне. Плашеше гостите. Най-напред дойдоха двама мъже в изискани костюми, а след това още четирима. Ейнджъл им отговаряше по един и същ начин — нямаше да си тръгне преди жена си. Очевидно те решиха да не го насилват, въпреки че сигурно са проверили дали наистина съпругата му е регистрирана в хотела.
Ейнджъл бе в отвратително настроение. Чувстваше се раздвоен. Искаше Каси да си замине, но в същото време копнееше тя да остане, за да можеше отново да я посети в стаята й, вместо да се намира на километри разстояние от него. Все още й бе ядосан, задето се опитваше да се намеси в живота му, но му се искаше да не се бяха разделили скарани. Би могъл да опита да се сдобрят преди да си тръгне, но нямаше да го направи, тъй като смяташе, че ще е по-добре за нея, ако му е ядосана. В такъв случай нямаше да се бави и щеше да сложи край на брака им.
Докато не го стори, той не можеше да се върне в Шайен. Щеше да бъде прекалено близо до нея, а изминалата седмица му доказа, че не можеше да се сдържа, когато е до нея. По този начин тя никога нямаше да получи развод. Защото вместо това щеше да забременее.
Мисълта го разтърси и едновременно с това Ейнджъл осъзна, че иска тя да зачене неговото бебе. По този начин тя щеше да бъде завинаги негова и повече нямаше да има приказки за развод. Искаше тази вбесяваща жена, която обичаше да се намесва в живота на другите, повече от всичко друго на света.
Но тя не го желаеше за съпруг. Би било отвратително от негова страна да се стреми да забременее. Но пък кой е казал, че той е мил и благороден джентълмен?
Двама мъже излязоха от ресторанта и се насочиха към изхода на хотела. Ейнджъл не би ги забелязал, ако те внезапно не спряха пред него, закривайки бюрото на рецепцията. Той нямаше нищо против. И без това възнамеряваше да се премести, за да не би Каси да го забележи, ако случайно погледнеше в неговата посока. Сега не бе необходимо да го прави… по дяволите предпазливостта! Не искаше да се лишава от тази последна възможност да се наслади на прекрасната гледка, каквато представляваше съпругата му. Колко ли време щеше да измине, преди отново да я види?
Ейнджъл стана и се запъти към една от високите колони, които поддържаха тавана на фоайето. Налагаше се да мине покрай двамата мъже и без да иска чу това, което каза по-привлекателният от двамата.
— Тя се нарича госпожа Ейнджъл. Отначало почти не я забелязах, но сега… не знам, нещо в нея ме заинтригува.
— Не виждам какво — отвърна искрено озадачен приятелят му, докато двамата се взираха в Каси.
— Добре, защото не възнамерявам да я споделям с някого.
Ейнджъл си напомни, че Каси напускаше Сейнт Луис и не бе необходимо да казва нищо.
— Нито пък аз — заяви той, което накара мъжете да се обърнат към него. Ръката му машинално отметна жълтата мушама, откривайки револвера.
— Извинете? — Бартоломю Лоурънс отстъпи, за да огледа мъжа, който ги прекъсна.
— Дамата е омъжена — с нисък глас обясни Ейнджъл.
— Барт харесва омъжени жени — подигравателно подхвърли приятелят му, тъй като явно Барт бе загубил дар слово, втренчил поглед в Ейнджъл.
