Да не би да се съмняваш, че не съм направил това? И то само за да угодя на моята стара баба!
— Добре, ама от това краката ти не са станали по-сухи — отбеляза Дребосъчето.
— Нима съм твърдял подобно нещо! — каза Карлсон. — А!
— Е, но тогава — запъна се Дребосъчето — ти си сменил чорапите си съвсем напразно.
Карлсон кимна.
— Разбра ли сега кой има най-досадната баба в целия свят? Твоята баба мърмори, защото е необходимо, като си има такъв непоправим внук като теб. Моята обаче е най-досадната в целия свят, защото ме хока съвсем без причина. Ще се побере ли това най-сетне в твоя нещастен череп, а?
Но после Карлсон се разсмя неудържимо и потупа дружески Дребосъчето.
— Хопала, тралала, Дребосъче — провикна се той. — Хайде да зарежем бабите си и да започнем да се забавляваме. Крайно време е, според мен.
— Хопала, тралала, Карлсон, и аз мисля така — съгласи се Дребосъчето.
— Да си получил някоя нова парна машина? — попита Карлсон. — Помниш ли колко беше весело, когато вдигнахме онази във въздуха? Нямаш ли нова, та да го направим пак?
Но Дребосъчето не беше получил друга парна машина и Карлсон се нацупи. За щастие обаче той съгледа прахосмукачката, която майката на Дребосъчето бе забравила в стаята му, след като я бе изчистила. С радостен вик Карлсон се спусна към нея и натисна копчето за пускане.
— Ха познай кой е най-добрият прахосмукачочистач в целия свят!
И той се залови да чисти с все сила.
— Ако около мен не е чистичко и спретнато, няма да играя — провикна се Карлсон. — На тази мръсотия трябва да се сложи край. Какъв късмет имате, че във вашия дом е дошъл най-добрият прахосмукачочистач в целия свят!
Дребосъчето знаеше, че майка му бе минала с прахосмукачката навсякъде из стаята и каза това на Карлсон, обаче той презрително се засмя.
— Всекиму е известно, че жените не знаят да боравят с такива апарати. Ей така трябва да се върши тази работа — заяви той и започна да чисти с прахосмукачката едно от тънките бели пердета, което с леко съскане изчезна в нея почти до половината.
— Чакай, спри! — извика Дребосъчето. — Пердето е много тънко, не виждаш ли, че заседна в прахосмукачката… Престани!
Карлсон сви рамене.
— Добре, щом ти се живее в смет и мръсотия, твоя воля.
Без да изключи прахосмукачката, той започна да дърпа и тегли пердето. Но то здравата се бе напъхало вътре и прахосмукачката не искаше да го пусне.
— Не се опъвай! — каза Карлсон на прахосмукачката. — Защото насреща си имаш Карлсон от покрива, най-добър по дърпане на въже в целия свят.
Той дръпна силно и измъкна пердето. То беше почерняло и освен това поокъсано.
— О, виж на какво е заприличало! — завайка се Дребосъчето. — На, гледай, станало е съвсем черно!
— Да, да, а смяташ, че такова перде нямало нужда от чистене, мърльо такъв — смъмри Карлсон Дребосъчето, но сетне го помилва по главата. — Е, не тъгувай, от теб все пак може да излезе свестен мъж, макар да си толкова нечистоплътен. Между другото, я аз да те опрахосмуча малко … или може би майка ти вече го е направила?
— Не, наистина не! — каза Дребосъчето.
Карлсон пристъпи напред, насочи прахосмукачката към него.
— Виж ги тия жени — поде той, — да изчисти с прахосмукачката цялата стая и да пропусне най- кирливия предмет! Хайде, ще започнем от ушите!
Дотогава Дребосъчето никога не беше чистен с прахосмукачка и сега, когато му се случи, изпита такъв гъдел, че викаше от смях. Карлсон прояви голямо старание. Той прокара прахосмукачката по ушите му, по косата и около врата, под мишниците, по гърба и по корема — та чак до стъпалата.
— На това му викат есенно чистене — поясни Карлсон.
— Само да знаеш как гъделичка — рече Дребосъчето.
— Да, за това всъщност би следвало да платиш допълнителна такса — заяви Карлсон.
След това Дребосъчето поиска да направи есенно чистене и на Карлсон:
— Сега е мой ред. Ела да ти изчистя ушите с прахосмукачката!
— Няма нужда — възрази Карлсон, — защото аз си ги измих през септември миналата година. Тук има много по-спешни задачи.
Той хвърли поглед из стаята и съзря марката на Дребосъчето, оставена на масата.
— Малки отвратителни късчета хартия са пръснати наоколо и замърсяват всичко — възмути се Карлсон. И преди Дребосъчето да успее да го спре, прахосмукачката вече беше погълнала „Червената шапчица“.
Тогава Дребосъчето изпадна в отчаяние.
— Марката ми! — извика той. — Ти ми изсмука „Червената шапчица“. Никога няма да ти го простя!
Карлсон изключи прахосмукачката и скръсти ръце на гърдите си.
— Прощавай — промълви той, — прощавай за това, че съм добър и изпълнен с желание да ти помогна, че съм малък чистофайник, който иска да прави в живота си само добрини, прощавай за това!
Думите му прозвучаха, сякаш Карлсон всеки миг щеше да се разплаче.
— Всичко е за тоя, дето духа — продължи той с треперещ глас, — никаква благодарност… Само хокане и хокане!
— О! — възкликна Дребосъчето. — Не искам да ти е мъчно, но разбираш ли, „Червената шапчица“…
— За каква вехта червена шапчица дигаш тази врява? — попита Карлсон, вече без да хленчи.
— Ами за тази от пощенската марка — обясни Дребосъчето. — Най-хубавата ми марка.
Карлсон застана неподвижно, потънал в размисъл. Сетне очите му засвяткаха и той се ухили хитро.
— Ха познай кой е най-изобретателният съчинител на игри в целия свят? И отгатни на какво ще играем… На Червената шапчица и вълка! Ужким прахосмукачката е вълкът, а аз съм ловецът, който идва, разпорва му търбухът и хоп — Червената шапчица излиза оттам.
Той бързо се огледа наоколо.
— Да имаш под ръка някоя брадва? Тези прахосмукачки са твърди като желязо.
Дребосъчето нямаше брадва и това искрено го радваше.
— Не може ли просто да отворим прахосмукачката, пък да си мислим на ужким, че сме разпорили търбуха на вълка?
— Ако решим да шмекеруваме — може — рече Карлсон, — макар че обикновено, когато поря вълчи търбуси, не постъпвам така. Но след като в този окаян дом липсват всякакви сечива, ще играем на ужким!
Той се просна по корем върху прахосмукачката и захапа дръжката й.
— Глупачка такава — провикна се Карлсон. — Защо глътна „Червената шапчица“?
Дребосъчето си помисли, че Карлсон съвсем се вдетинява с подобни наивни игри, но все пак му беше весело да го гледа.
— Спокойствие, само спокойствие, мила Червена шапчице! — крещеше Карлсон. — Сложи си шапката и галошите, защото сега ще излезеш оттам.
После Карлсон отвори прахосмукачката и взе, че изтърси върху килима всичко, което се намираше в нея. Образува се голяма и отвратителна сива купчина.
— Олеле, трябваше да изсипеш този боклук в някаква кесия — разтревожи се Дребосъчето.
— Кесия ли … тъй ли е в приказката, а? — попита Карлсон. — Да не би там да пише, че ловецът разпаря търбуха на вълка и изсипва Червената шапчица в една кесия, а?
— Не — съгласи се Дребосъчето, — там наистина няма такова нещо …
— Е тогава не се обаждай — заяви Карлсон. — Не се опитвай да измисляш неща, дето ги няма, защото така няма да играя!
Повече не можа да издума, защото откъм прозореца подухна лек ветрец и вдигна доста прах право към носа му. Той се разкиха. И кихна точно върху купчината прахоляк. Кихавицата му отнесе една хартийка, която полетя над пода и падна точно пред Дребосъчето.
