— Не е ли опасен?
— Кой?… Ах, да, разбирам ви… Виждате ли, ако на едно дете дадете кутийка обикновен кибрит, то може да запали цял град…
— А тук деца не влизат ли?
— Не, естествено. Ако не се смята моят син, когото оставям вечер да си учи уроците. Тези дни у дома е шумно, цяло нашествие на гости, нали разбирате… Но синът ми е вече голямо момче.
— Сам ли учи тук?
— Сам.
— А „Ерудит“ може ли да се включи в градската телефонна мрежа?
— Навярно… Всъщност да, то е съвсем проста работа. Но позволете да ви попитам, откъде ви дойде наум…
— Благодаря ви… Да, трябва да тръгвам…
— Но вие видяхте…
— Всичко, което ми беше нужно. А вие повече не водете сина си тук. С кибрита шега не бива… Довиждане!
Информация за текста
© 1976 Тошо Лижев
Сканиране и OCR: Мандор, 2002
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1657]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46
