краля с молба да му помогне да изгони рицаря от земите си. Тъй като имаше и други грижи, крал Хенри беше изпратил Рейналф да постигне компромис, който да удовлетворява и двете страни.
Очакваха ги. Рейналф и един от придружителите му бяха допуснати в замъка, но повечето от хората му останаха отвън.
— Очаквам, че напълно ще ми се подчиняваш, Лиз-Ан — каза Рейналф, след като слязоха от конете, и направи знак на Геоф, който тъкмо минаваше покрай него.
Лиз-Ан успя да зърне, че към тях се приближава огромен, набит мъж. Геоф обаче застана пред нея — дали за да не бъде забелязана, или за да не види нищо, не се разбра. Тя реши да извика, да запротестира, но Геоф бързо запуши устата й с ръка. Лиз-Ан се опита да се отскубне, но напразно. Обидена от грубото му държание, тя се опита да го ухапе, но успя само да захапе вътрешната част на бузата си. Трепна, защото изпита силна болка, и престана да се бори. Примири се и зачака.
— Барон Уордю — чу да казва техният домакин, — добре дошъл в Килиън.
— Пътуването беше дълго — каза Рейналф и поздрави мъжа. — Хората ми са уморени и гладни. Искам бързо да се погрижите за тях.
— Веднага ще им сервираме — отговори му домакинът. — Наредих на слугите отрано да започнат да приготвят храната.
Рейналф одобрително кимна с глава.
— Трябва да се извиня за посрещането — каза сър Хамил, — но ви очаквахме още преди няколко дни. Вече бяхме решили, че няма да дойдете.
— Бях възпрепятстван — обясни накратко Рейналф.
— Добре ли вървят преговорите?
Последвалата тишина, която трябваше да изрази неодобрението на Рейналф, увисна заплашително във въздуха и накара и двамата да се почувстват неудобно.
— За това ще говорим по-късно — каза той остро. — Бих искал първо да се изкъпя.
— Разбира се — съгласи се сър Хамил. — Ела, ще те заведа вътре.
Рейналф и Уолтър изкачиха рамо до рамо стъпалата, които водеха към замъка. Геоф махна ръката си от устата на Лиз-Ан и й се закани с пръст.
— Нито дума! — предупреди я той и я накара да се присъедини към групата мъже, които тръгнаха напред.
Главната зала се оказа доста впечатляваща. Лиз-Ан се захласна по гоблените, които висяха на всяка една стена. Но думите на сър Хамил привлякоха вниманието й.
— Дъщеря ми Елспет ще те заведе до стаята ти, барон Уордю.
Тъй като Геоф все още я държеше здраво, Лиз-Ан едва успя да обърне глава, за да разгледа по-добре момичето. Огромната фигура на баща й я закриваше отчасти, но въпреки това веднага се виждаше, че е красавица. Лицето й беше сърцевидно, очите — огромни, а косата — кестенява и се спускаше на вълни по раменете й. Тялото й имаше идеални пропорции, но беше дребно и крехко. Стигаше едва до средата на ръката на Уордю. Беше толкова невероятно женствена, че Лиз-Ан заскърца със зъби, макар да не знаеше защо.
— Надявам се, че не сте срещнали трудности по време на пътуването, милорд? — учтиво се заинтересува Елспет. Гласът й беше толкова сладък, като подсладен с мед. Лиз-Ан беше сигурна, че наблизо има кошер.
— Беше поносимо. — Рейналф й целуна ръка.
Лиз-Ан почувства да я разкъсва странна болка, болка, която едновременно с това я и задушаваше.
— Ревнуваш ли? — прошепна Геоф в ухото й.
Тя смело срещна погледа му. Скуайърът обаче не отмести своя.
— По-добре е този звяр, когото наричате свой господар, да легне с нея, а не с мен — отговори тя също шепнешком.
Той се усмихна.
— Не е вероятно да го направи. Все пак тя е дама.
Многозначителната му забележка дълбоко нарани Лиз-Ан. Беше готова да заплаче, но с много усилия успя да потисне риданията си. Наведе глава, като се престори, че нещо в облеклото й не е наред. Следващите думи на Елспет обаче я накараха да вдигне очи.
— Милорд, с вас има и дама?
Като че ли забравил за нея, Рейналф се обърна и потърси с поглед Лиз-Ан. Погледна я с презрение, а после отново се обърна към Елспет.
— Не.
— Тогава коя е тя? — Елспет посочи с пръст към Лиз-Ан.
И всички като един насочиха погледите си към нея. В този момент, ясно усещайки нередностите в своята външност, на Лиз-Ан най-много от всичко й се искаше да побегне.
— Слугиня — отговори Рейналф, след като се позамисли малко.
Лиз-Ан рязко си пое дъх, приготви се да отрече току-що казаното от него, но Геоф й попречи, като заби ноктите си в ръката й. Лицето й се изкриви от болка, тя стисна здраво зъби и не отдели втренчения си поглед от жената. Елспет запърха с мигли, повдигна красивите си вежди и отново посвети вниманието си на Рейналф.
— Сигурно сте много богат, щом обличате слугините си в такива прекрасни дрехи — каза тя, като неприкрито кокетничеше с него.
Сър Хамил излезе напред.
— Елспет, заведи барон Уордю до стаята му. Вземи и едно от момичетата, за да се погрижи за банята му.
— Това няма да е необходимо — спокойно го прекъсна Рейналф. — Моята слугиня, Лиз-Ан, се грижи за всичките ми нужди.
Елспет повдигна вежди и няколко пъти погледна от Рейналф към Лиз-Ан. А после, с многозначителна усмивка, се обърна и започна да се изкачва по стъпалата. Геоф настъпи Лиз-Ан по крака, за да й напомни, че трябва да се държи добре, и двамата ги последваха.
— Стаята не е голяма — говореше Елспет, докато ги водеше по късия коридор, — но е с добро разположение, както можете и сам да видите, милорд.
— Чудесно — отговори кратко Рейналф.
На прага на стаята Геоф принуди Лиз-Ан да застане зад него.
— Ще изпратя гореща вода, за да напълнят ваната ви — продължи да говори Елспет. — Ако имате нужда от нещо друго, изпратете да ми кажат и аз ще направя всичко възможно, за да се чувствате добре.
Лиз-Ан стискаше здраво длани в юмруци и си мислеше, че много би искала да удари дамата по малкото носле. Следвана от Рейналф, Елспет излезе от стаята, като се усмихваше широко и поклащаше бедра. „Моите зъби поне са равни“ — помисли си Лиз-Ан, като забеляза, че долните зъби на Елспет изпъкват пред горните.
— Лиз-Ан! — Гласът на Рейналф рязко я изтръгна от мислите й.
— Какво? — войнствено отговори тя.
— Влез вътре.
Геоф я избута пред себе си, а после я преведе през прага. Разтривайки ръката си на мястото, където Геоф безмилостно я беше стискал, тя мина покрай Рейналф, като подчертано клатеше бедра, за да се подиграе на Елспет. Рейналф и Геоф си размениха погледи. Лицето на единия беше като огледално отражение на лицето на другия. Леглото беше много широко и заемаше по-голямата част от стаята. Лиз-Ан стигна до средата на стаята и твърдо реши, че ще остане там. Скръсти ръце на гърди и почака, докато Рейналф влезе и затвори вратата. Изправиха се един срещу друг като врагове. Лиз-Ан беше тази, която направи първото движение. Тя се втурна и го бутна, при което двамата залитнаха и щяха да паднат на пода, ако Рейналф не беше опрял гръб във вратата. Тя го нападна със зъби, нокти, юмруци и крака, но той успя да хване китките й с огромната си длан и да сложи край на атаката й. А после я вдигна от пода и я занесе до леглото. Сложи я да легне и натисна гърдите й с крак, за да не може да се съпротивлява.
— Веднага престани с тази враждебност! — нареди той.
