Думите му изненадаха и двамата. Нея, защото не се беше надявала да ги чуе, а него — защото не знаеше, че е способен да ги произнесе. Лиз-Ан обърна грейналото си лице към него.
— Наистина ли? — попита го уж недоверчиво.
— Да, ти винаги ще бъдеш до мен, любима!
Тя се усмихна.
— Отдавна ли ме обичаш, Рейналф?
Той също се засмя.
— Струва ми се, че винаги съм те обичал!
— Но кога го разбра? — продължи тя да задава въпроси.
Той се замисли съвсем сериозно.
— Мисля, че тогава, когато се качи на онова проклето дърво и отказа да слезеш долу. Нямам много опит в любовта.
— Но ги обичаш майка си.
— Тази любов е съвсем различна — След няколко мига той каза: — Имам нещо за теб — И й подаде камата.
Тя я погледна е любов и нежно погали острието.
— Борих се с него — промълви тя.
Рейналф стисна зъби.
— Не искам да ми обясняваш. Приемам всичко — каза той. — Всичко е зад гърба ни.
— Макар да не ми се удаде да го пробода с камата — продължи тя, — успях да го ритна по мъжествеността му.
Рейналф погледна тържествуващото изражение на лицето й и каза.
— Значи той не…
Тя поклати глава, а очите й блестяха толкова ярко, колкото и бижутата, с които беше украсена камата. Рейналф въздъхна облекчено.
— Защо ли винаги те подценявам, съпруго моя? — попита той учуден — Та нали ти спаси живота ми… За което съм ти много благодарен. — Очите му просветнаха дяволито, когато допълни: — Ако ти доставя удоволствие, Лиз-Ан, можеш да обучаваш хората ми в бойните изкуства. И особено в стрелба с лък.
ГЛАВА 26
— Момиче! — извика гордо Рейналф, когато поставиха доста едрото новородено в ръцете му. После нежно докосна меките копринени коси на детето.
— Красавица! — прошепна лейди Зара. Говореше тихо, за да не събуди снаха си, която беше заспала, изтощена от раждането.
— Мислиш ли, че ще бъде така красива като майка си? — прошепна Рейналф.
— Разбира се — отговори лейди Зара. — Като се изключи цветът на косите, тя изцяло прилича на Лиз- Ан.
— Хайде, споделете щастието си и с мен. — Лиз-Ан се беше събудила и също искаше да подържи дъщеря си.
Рейналф отиде до леглото и я положи в ръцете й.
— Ах, колко е красива! — въздъхна щастливо Лиз-Ан. Едва сега я виждаше за първи път. Раждането беше продължило цяло денонощие.
— Джилиън — каза тя. — Ще я кръстим Джилиън.
Рейналф отстъпи изненадан.
— Джилиън?! И какво е това име?
Лиз-Ан целуна дъщеря си по челото.
— Тъй като не можем да я кръстим Джилбърт, а не мога да измисля друго име така близко до неговото, ще я кръстим Джилиън — каза тя.
Рейналф погледна майка си и разбра, че тя няма да го подкрепи, затова несигурно попита:
— Сигурна ли си?
Лиз-Ан разбра, че вече е спечелила, и отговори:
— Да.
— Трябва да кажа на Уолтър — каза лейди Зара. — Той беше нервен колкото и Рейналф. — И тя излезе, за да намери съпруга си.
Лиз-Ан въздъхна щастливо и повика Рейналф по-близо до себе си.
— Сега искам една истинска целувка — каза тя.
Рейналф я целуна, а после загледа с нежност дъщеря си.
— Разочарован ли си, че не е момче? — попита го Лиз-Ан.
Той докосна светлите копринени коси на детето.
— Не!
— Изпрати ли съобщение на Джилбърт? — попита Лиз-Ан.
— Да, още вчера — отговори Рейналф.
— Мислиш ли, че ще дойде?
Рейналф сви рамене, защото знаеше, че напоследък Джилбърт има много проблеми със сестрата на Филип Чаруик.
— Не му е много лесно с онази жена, нали знаеш? — каза той.
— Жалко, че тя научи за смъртта на брат си едва след като вече бяха произнесли сватбената клетва — отговори Лиз-Ан.
— Джилбърт ще оцелее — увери я Рейналф.
— Разбира се! — възкликна Лиз-Ан — Та нали е Балмейн!
А после, забравили всичко на света, посветиха вниманието си на дъщеря си, която жадно смучеше от гръдта на Лиз-Ан.
— Наистина ли си щастлив, Рейналф? — попита Лиз-Ан след няколко минути, когато детето вече беше заспало в ръцете й.
Той нежно погали лицето, а после и шията й.
— Много съм щастлив! — каза той и се усмихна. — Сега имам две жени, за които съм готов да умра!
Информация за текста
© 1994 Тамара Лий
© 1999 Силвия Ненкова, превод от английски
Tamara Leigh
Warrior Bride, 1994
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Тамара Лий. Войнствена любима
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Мариета Суванджиева
Технически редактор: Никола Христов
ИК „Торнадо“, 1999
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13913]
Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00
