Заседателите наостриха уши. Появата на Ейб предвещаваше важен свидетел.
Доктор Маккензи беше висок и прав като върлина, с изящни черти и черен перчем, провиснал пред очите му. Още нямаше четиридесет години и личеше, че е израснал с всички предимства, които дават парите, добрият произход и елитното образование. Имаше навика да вири към небесата патрицианската си брадичка, да гледа отгоре надолу през очилата и да говори с тон, предназначен обикновено за невъзпитани домашни животни. Не му липсваше нищо, освен мъничко скромност.
Соколов се зае да обяснява колко е квалифициран. Завършил колеж в Пенсилвания, медицинско образование в Харвард, стаж в Ню Йорк, специализация по патология и тъй нататък. Постъпил на държавна служба като съдебен лекар в Маями, после станал главен съдебен лекар. Когато ми дойдеше редът, щях да го питам от кого се е учил. От Чарлс У. Ригс, разбира се. Да се знае кога техният свидетел е лъскал обувките на моя.
— Доктор Маккензи — изрече Соколов с натежал от почтителност глас, — позволете да предявя веществено доказателство номер три на обвинението и да ви помоля за разяснение.
Маккензи измъкна очилата от нагръдния джоб на сакото си, тържествено ги надяна и огледа документа.
— Това е нашият токсикологичен доклад за изследването на мозъчна и чернодробна тъкан от трупа на Филип Кориган…
— Възразявам — подскочих аз, за да напомня на заседателите, че съществувам. — Неточно твърдение. Липсват доказателства за начина, по който са взети въпросните образци от тъкани.
Соколов се стъписа. После помоли съдията за уточнение. Крейн загърби заседателите, приведе се над масата и тримата заговорихме шепнешком.
— Ваша светлост — каза Соколов, — предположих, че Джейк няма да оспорва произхода на образците, за да спестим на свидетеля известно смущение. Образците са били притежание на доктор Чарлс Ригс и моето чувство за почтеност не ми позволява да заявя официално откъде ги е взел.
Съдията ме погледна. И аз го погледнах.
— Става дума за обвинение в предумишлено убийство, Ваша светлост. Единственото, което не бих оспорвал, е решението какви сандвичи да поднесете на заседателите. Доктор Ригс ще ме разбере. Съдията сви рамене.
— Ейб, трябва да призовеш Ригс. Засега те оставям да продължиш, но всичко това ще е обвързано с показанията на Ригс.
Нямах нищо против. Колкото повече разпитват Чарли, толкова по-добре. Нека го призоват за свидетел на обвинението. Тъкмо прокуратурата ще потвърди неговата благонадеждност, преди да го потърся и аз.
Соколов продължи с Маккензи по всички точки. Откриването на сукцинилова киселина и холин — двете съставки на сукцинилхолина — в мозъка и черния дроб на Филип Кориган. Мускулният разрез със следи от инжекция. Експертното му мнение относно причината за смъртта — спиране на сърдечната дейност поради инжектиране на сукцинилхолин. Ами аневризмът? Нищо чудно предсмъртните гърчове да са предизвикали разкъсване на аортата. Но сукцинилхолинът несъмнено е главна причина за смъртта.
Цялата история продължи около десет минути. Соколов предложи токсикологичният доклад да бъде приет за доказателство и съдията прие при условие, че Чарли Ригс докаже произхода на образците. След това дойде моят ред.
Грабнах доклада, сбръчках чело и се престорих, че чета.
— И тъй, доктор Блумбърг…
— Доктор Маккензи — поправи ме свидетелят.
— О — изненадах се аз. — Сигурно има някаква грешка.
Този доклад е подписан от доктор Блумбърг.
— Блумбърг работи под мой надзор и аз отговарям за дейността му — заяви Маккензи с изтънял глас. Усещаше, че работата става дебела.
Завъртях се към съдията.
— Ваша светлост, предлагам да се отхвърлят всички показания на доктор Маккензи като сведения от втора ръка. Освен това той не е способен да отговаря на въпросите ми по доклада, тъй че и самото доказателство трябва да отпадне.
Преди Соколов да ми предложи Блумбърг, когото изобщо не желаех да виждам, Маккензи побърза да се намеси.
— Ваша светлост, аз съм отлично запознат с токсикологичните методи, както и с изработването на този доклад въз основа на хроматографски изследвания.
Ах, суета човешка.
— Много добре — казах аз. — След като имаме работа с експерт, оттеглям възражението.
Маккензи отново седна. Но преди да се настани удобно, аз попитах:
— Колко сукцинилова киселина бе открита в мозъка?
— Колко? — повтори той.
— Да, според вашия доклад — или според доклада на Милтън Блумбърг — в мозъка е открита сукцинилова киселина. Колко?
Той се стресна.
— Не знам.
— А в черния дроб?
— Не знам. Това няма значение…
— Колко холин?
— Възразявам! — Соколов се втурна към подиума. — Ваша светлост, той не оставя свидетеля да довърши.
Съдията погледна към журналистите. Хелън Бюкман от „Хералд“ кимаше. Или просто дъвчеше дъвка. Все едно.
— Приема се. Продължавайте, докторе.
Маккензи мълчеше. Помъчи се да съобрази. После объркано тръсна глава.
— Не сме измервали количеството.
Аз бях потресен. Рязко се завъртях пред заседателската ложа и разтръсках доклада срещу свидетеля като тореадор.
— Значи може да са били и десет милиграма, и двайсет, и литър, и пет литра?
— Вие не разбирате — навъси се презрително Маккензи.
— Не разбирам, естествено. Затова питам. Е, колко холин бе открит в мозъчните тъкани?
— Не знам. Повтарям, не сме проверявали за количество, а за присъствие. Изследването е качествено, а не количествено.
Докторски измишльотини.
— Тогава как различихте веществата, които уж сте намерили, от нормално присъстващите в организма холин и сукцинилова киселина?
Докторът се изблещи насреща ми. Аз пристъпих към него.
— Тези две вещества присъстват в нормалния човешки организъм, прав ли съм?
— Да, така е.
— Значи вашето изследване може да е засякло сукциниловата киселина и холинът, които се срещат във всяко тяло?
Той помълча. Озърна се умолително към Соколов. Това не му помогна. Стрелна очи към заседателите, отметна перчема и упорито заяви:
— Холинът и сукциниловата киселина в нормалното тяло са толкова малко, че тестовете не ги засичат.
— А какво е нормалното количество?
— Само следи. Нищо повече.
— И тези следи не се засичат с вашите тестове?
— Да, сър.
— Тогава откъде знаете, че ги има?
