— Знам и толкоз!
— Добре. По време на вашето обучение като химик…
— Не казвам, че съм химик — изхленчи той. Вече беше преминал изцяло в отбрана и се свиваше на стола.
— Но сигурно знаете как се правят тестове с газов хроматограф?
— Не — каза той и бързо добави: — Аз надзиравам.
— А — казах аз.
Това ми хареса. Заседателите много добре знаят как се надзирава — подпираш се на камиона и пиеш кафе, а баламите копаят канавки.
— Без съмнение, вие сте открили сукцинилова киселина и холин около мястото на инжекцията, нали?
— Не, не съм казал такова нещо. Знаете, че не открихме следи.
— Как си го обяснявате?
— Очаквах да ги открием, ако това питате.
Кимнах одобрително и помълчах, за да подсиля ефекта.
— Очаквали сте да откриете около убождането сукцинилова киселина и холин, защото концентрацията трябва да е най-голяма около мястото на инжекцията, прав ли съм?
Той пак се озърна към Соколов.
— Обикновено е така.
— Тогава как ще обясните липсата на тези две вещества около мястото, където уж била инжектирана отровата?
Той мълчеше. Секунда, две. После промърмори едва чуто:
— Понякога науката не може да обясни всичко.
— Съвършено вярно — казах аз и си седнах.
Ейб Соколов беше старо куче и знаеше как се съживява смачкан свидетел.
— Само няколко кратки въпроса — каза той съвършено спокойно. Никога не бива да показваш на заседателите, че те е страх. — И тъй, доктор Маккензи, какво друго издирваха вашите тестове, освен наличието на сукцини лова киселина и холин? Обърнете внимание на страница седем.
Маккензи се окопити и изпълни съвета. Прелисти доклада на Блумбърг, откри страница седем и се усмихна.
— Проверихме за други токсини. Тези тестове се оказаха отрицателни. Положителни резултати имаше само за съставките на сукцинилхолина.
Соколов кимна.
— По какъв начин изключихте и най-малката възможност да бъдат отчетени следи от естествено присъстващи в тялото количества сукцинилова киселина и холин?
Доктор Маккензи пак наведе глава над протокола и очите му се проясниха.
— Изследвахме още три тела, наскоро пристигнали в моргата. Направихме хроматографски тестове на мозъчна и чернодробна тъкан. В нито един от случаите не открихме сукцинилова киселина и холин.
Ейб Соколов се усмихна. На заседателите. Ето, вижте, нищо лошо не правим, само изясняваме бъркотията, която предизвика онзи лош адвокат.
— Нямам повече въпроси — каза Соколов и се отправи към своя стол.
Съдията беше готов да удари с чукчето и да обяви деня за приключен. Но аз имах още един-два въпроса.
— Доктор Маккензи, интересуват ме другите три тела, които сте изследвали. Колко от тези хора са починали след операция.
Той не усещаше накъде бия. Но Ейб Соколов усети. Скочи на крака. Помъчи се да измисли възражение, но не успя. Въпросът беше съществен, а и самият той бе отклонил разпита в тази насока.
— Нито един — отговори докторът, след като се консултира с доклада. — Двама починали от огнестрелни рани, един от автомобилна злополука. И тримата са загинали намясто.
— Значи на нито един от тях не е инжектиран сукцинилхолин през последните дванайсет часа преди смъртта?
От свидетелското място долетя нечленоразделно мънкане. Маккензи поклати глава. Сега вече разбираше.
— Отговорете високо, за да бъде записано в протокола — посъветвах го аз.
— Да, на нито един от тях не е инжектиран сукцинилхолин.
— Запознат ли сте с документите за гръбначната операция на Филип Кориган в деня преди смъртта му?
— Да — отговори той съвсем тихичко.
— Прилаган ли е сукцинилхолин при анестезията?
— Петдесет милиграма венозно — изрече Маккензи толкова тихо, че гласът му заглъхна в шума откъм залата.
27
Икен Хисацу
Казах на Роджър, че още е рано да тържествува, но той продължи да ме тупа по рамото. Гениален, както винаги.
— Унищожихме Маккензи — възкликна възторжено той.
— Може би. Но все още имат време да направят тестове на някой пациент, починал след операция, а Чарли Ригс няма представа какво ще покажат тестовете. Изглежда, че никой не е наясно.
— И все пак днес спечелихме — настоя Роджър.
— Така е — съгласих се аз, — но утре идва ред на Мела ни Кориган. Ако й повярват, заседателите ще те осъдят, ако не — ще те оправдаят. Експертите са само крем върху тортата.
За неговия научен ум бе трудно да възприеме това.
— Значи съдът е само театър — оплака се той, — щом печели онзи, който има по-красиви и по- симпатични свидетели.
— Понякога става точно така — кимнах аз. — Моята задача е да внуша на заседателите неприязън към нея и Серхио.
— Как ще го направиш?
Намигнах му многозначително. Все едно, че криех някаква тайна. И наистина беше тайна. Особено за мен.
Спах добре. Бях подготвен. Започвах да се отпускам. Мъчех се да забравя коя е тя и какво стори на Сюзън. Първото ми задължение беше към Роджър Солсбъри. По-късно щях да почивам.
И този път, когато тя влезе в залата, всички глави се обърнаха към нея. Но за разлика от миналия процес, не седна на масата на обвинението. Правилникът беше категоричен — свидетелите присъстват само когато дават показания. Заседателите виждаха Мелани Кориган за пръв път и това правеше появата й още по-драматична. А тя не ги разочарова. Самоуверена и достойна, крачеше с кръшна походка към свидетелското място.
Пак облечен изцяло в черно, Великият инквизитор я попита кога за пръв път е срещнала Роджър Солсбъри.
Тя беше добре подготвена.
— Всъщност бях още хлапе. Захласнах се по него. Той беше лекар, а аз учех за професионална танцьорка. Сближихме се. Той започна да ме преследва. Беше луд по мен. Желаеше ме и аз отстъпих.
И тя се изчерви. Наистина се изчерви. Много й отиваше на елегантното тъмносиньо костюмче. Беше страхотна — бяла копринена блузка, къдрава панделка, косата стегната на опашка. Малката гимназистка. Къде беше изчезнала похотливата изкусителка от видеозаписа? Всъщност нямаше от какво да се изненадвам. Обикновено се преобличат виновните. Уличните биячи се къпят, обръсват брадите си и прикриват татуировките под евтини скромни костюми. Наркотърговците пристигат в съда, облечени като дребни банкери. И ето че Мелани Кориган, бивша стриптийзьорка, бивша уличница и проститутка, идваше да се изчерви пред заседателите. Ейб Соколов започваше втория ден с победна атака.
