Дълга целувка за сбогом

Той я разпита за всичко, както бе обещал във встъпителната си реч. Роджър Солсбъри я преследвал дълго след края на връзката, показвал й лекарството, искал да убие съпруга си. Тя помислила, че е луд, че се шегува и никога няма да го стори. После Филип умрял, скъпият Филип. Изящна сълза в ъгълчето на окото. Естествено, въпросите спират за момент. След първото дело Роджър я поканил на гости и тя открила черното куфарче в кабинета му.

Стана по-бързо, отколкото очаквах. Соколов я разпита, изпълни обещаното и си седна. Аз заех мястото му. И стана най-лошото, което може да се случи при разпит на свидетел.

Нищо.

Никакви произшествия.

Скука, пълна скръб.

Бях хвърлил толкова усилия да се овладея, да потисна яростната омраза, че покрай нея бях изгасил и всичко останало. Не ми оставаше нито искрица злоба и вдъхновение. Скучни въпроси, кратки отговори.

— Поддържахте ли след брака интимна връзка с Роджър Солсбъри?

— Не, разбира се.

Нямаше как да я опровергая. Записът беше направен преди брака, а и съдията Крейн не го приемаше за доказателство. Роджър щеше да оспори нейните показания, но това нямаше да е кавалерска постъпка. Само щяхме да раздразним заседателите.

— Имахте ли интимна връзка със свой служител на име Серхио Мачадо-Алварес?

— Възразявам! — изрева Соколов. — Не е по същество.

Съдията стрелна очи към залата. Хелън Бкжман беше отишла до тоалетната. Той използва момента.

— Приема се. Мистър Ласитър, спомнете си какво говорихме относно молбата на мистър Соколов. В момента не съдим мисис Кориган.

— Благодаря, Ваша светлост — казах аз, за да объркам заседателите. — Мисис Кориган, било ли е някога у вас черното куфарче, за което говорихте?

— Не.

Пак нямаше как да я оборя. Ако Сюзън бе жива, можеше да разкаже за черното куфарче в чекмеджето с бельо. Да провали показанията. Отчаяно се нуждаех от Сюзън — за това и за хиляди други неща. За миг затворих очи и я видях как ме прегръща в колата на път за бабината къща. Пак примигах и тя се озова по очи в басейна. Разсейвах се, губех контрол.

— Какво знаете за обира в бунгалото на Сюзън Кориган?

Безсмислен въпрос. С предварително ясен отговор. Затъвах все по-дълбоко.

— Нищо. Клетата, да умре толкова млада.

Задавях се от собствената си некадърност, а не можех да събера гняв и ярост. Зърнах Роджър зад масата на защитата. Седеше като вцепенен. Знаеше, че се провалям. Реших да импровизирам.

— Смятахте, че доктор Солсбъри е убил хладнокръвно съпруга ви, но все пак след първото дело отидохте в дома му?

— Да.

— Не се ли страхувахте?

— Не, но… сигурно би трябвало.

Не съм телепат. Често ми е трудно да разбера хората, дори когато казват каквото мислят. Ако знаех накъде бие, щях незабавно да млъкна. Вместо това налапах въдицата.

— И защо би трябвало?

Попиташ ли вражеския свидетел защо, сам си дириш белята.

— Преди това той ме нападна в дома ми. Удари ме ето тук, защото… защото отказах да се любя с него.

Сочеше точно под лявото си око. Две от заседателките настръхнаха. Какъв мръсник! Добре де, убил човека, това ясно. Но как смее да удря жена?

Бях онемял и тя продължи:

— Сигурна съм, че и вие си спомняте, мистър Ласитър. Бяхте толкова любезен да дойдете, когато ви се обадих. След смъртта на Филип нямах към кого да се обърна. Тогава ви благодарих, благодаря и сега.

Ха така! Колко мило. Колко женствено. Соколов сияеше. Просто умираше от удоволствие. Роджър изстена. Всичко бе вярно. Както всяка голяма лъжа, и тази се състоеше от малки истини. Роджър наистина я удари. Аз наистина отидох, за да не стане скандал. Тя наистина ми благодари с горещия си език и обещание за нещо повече. А сега ме взимаше на подбив. Много обичаше да унижава мъжете. Реших да млъкна, преди да съм затънал до шия. Тя отплава от залата, елегантна в своята скръб.

Нямах време за прегрупиране на войските.

— Обвинението призовава доктор Чарлс У. Ригс — обяви Ейб Соколов.

Приставът отвори вратата към коридора и Чарли нахълта в залата с бързи, ситни крачки. Брадата му бе все тъй рошава и очилата висяха накриво върху дребничкия му нос. От джоба на старото сиво сако, което все още пазеше за посещения в съда, стърчеше лула. Нямаше нужда да го упътват към свидетелското място. Още преди секретарката да го попита, той вдигна дясната си ръка и обеща да говори истината. Усмихна се на съдебните заседатели и зачака.

Предполагах, че Чарли няма да създава проблеми на Соколов. Обвинението искаше само да се потвърди произходът на тъканите — чиста формалност, нямаща нищо общо с въпроса за вината или невинността на Роджър. Ейб Соколов предпазливо пристъпи напред. Любезно прескочи нощното приключение на гробището. Само попита Чарли, дали е извършил дисекция на Филип Кориган и дали е предал на съдебния лекар мозъчни, чернодробни и мускулни образци.

Чарли отговори, както се полага и беше готов да стане. В този момент нещо трепна зад черните очи на Соколов. Усетих как сянка забули мислите му. Знаеше много добре — когато дойде ред на защитата, Чарли ще заяви, че Кориган е починал от естествена смърт. Соколов нямаше намерение да се предава.

— Доктор Ригс, не искам да изпреварвам събитията, но вие сте готов да подкрепите твърдението на защитата, че Филип Кориган е починал от спонтанен аневризъм на, аортата, нали?

— Правилно.

Соколов накара Ригс да обясни на заседателите какво означава това и Чарли повтори дума по дума показанията си от предишното дело. Страхотно. Не знаех накъде бие Соколов, но щом държеше да изслуша два пъти моя най-добър свидетел, нямах нищо против.

— Много неща могат да причинят аневризъм, нали?

— Разбира се. Високо кръвно налягане, атеросклероза, сифилис, травми.

— Травми. А какво ще речете за инжектиране на огромна доза сукцинилхолин вместо малките венозни дози при операция? Това не би ли довело до травма на сърцето, която може да предизвика аневризъм?

Значи това целеше. Плашеше се от моя разпит на Маккензи и искаше да свърже инжекцията с аневризма. Вкарваш на човека лекарството и артерията се пука. Пълна измислица.

— Би трябвало да попитате кардиолог — каза Ригс. — Но аз имах предвид съвсем друг вид травми.

Той се усмихна на Соколов уверено и спокойно. Беше давал показания пред съда стотици пъти. Щом Соколов искаше да си бъбрят за медицина, Чарли Ригс с удоволствие се съгласяваше.

— Правилно. Неотдавна дадохте показания, че шофьор може да получи аневризъм, ако при катастрофа се блъсне във волана, така ли е?

Ейб беше изчел за домашно протоколите от предишното дело.

— Да. Виждал съм няколко подобни случая.

— Такава катастрофа е жесток шок за организма, нали?

— Несъмнено — съгласи се Чарли Ригс.

— Можете ли категорично да заявите, че аневризмът е причинен от удара във волана, или причината може да се крие в шока на целия организъм и на сърцето?

Сега го усукваше, мъчеше се да направи сравнение между автомобилна катастрофа и инжекция със сукцинилхолин. Това нямаше да го доведе доникъде. Нито помагаше, нито вредеше на обвинението. Просто един от заобиколните пътища, по които понякога тръгват юристите.

Чарли Ригс не се хвана на въдицата. Поклати глава и неколцина заседатели последваха примера