дете при стрелба от кола. Заместничката й, Чарлийн Морис, работеше в бърза помощ и ходеше с ченге.
Като изключим цвета на кожата, прокуратурата можеше да сънува мокри сънища за такива съдебни заседатели.
Какво излизаше? Защо Адорновиц ги беше оставил? Стив имаше само един отговор — при морето от бели лица, с които трябваше да работи, общественият защитник е трябвало да се радва, че има и няколко черни кандидати.
Въпреки че имаше нещо, което му убягваше, в първата снимка. На Стив му се искаше да проучи расовия състав на седемнайсетте процеса в победната серия на Любер. Но снимките в папката на Мейс бяха приложени само за да онагледят вредния ефект на камерите в съдебната зала. При обжалванията на следващите дела този аргумент липсваше и в тях нямаше снимки. А нямаше как да се определи цвета на кожата на съдебните заседатели само по описанието.
Но протоколите от набирането на заседателите щяха да разкрият нещо. Домашните им адреси.
Маями е един от градовете с най-голяма сегрегация. Преди двайсет години, ако си живял в Либърти Сити, Оувъртаун или в отсечката на Гранд Авеню на Коконът Гроув, имаше много голяма вероятност да си афроамериканец. Боби, малкият статистик, можеше лесно да събере данните вместо него.
Оставаше да провери още едно нещо. Видеозаписа на втория процес на Мейс. От начало до край по обществената телевизия. Зловещо надничане в миналото. Шанс да погледне баща си отпреди двайсет години през ключалката. Това накара Стив да се замисли.
Защо всъщност го правя?
Много ясно, че искаше да върне разрешителното на баща си. Отчасти да възвърне репутацията му. Нека хората да го наричат отново „Съдия“ без ирония или бележки под линия. И отчасти, за да докаже на баща си, че може. Нямаше нужда от психиатър, за да стане ясно на какво беше готов един син, за да заслужи одобрението на баща си. Но имаше и още нещо.
Ако баща му беше корумпиран, той искаше да го знае.
Ако трябваше да има пукнатина между тях, предпочиташе да е достатъчно широка и дълбока, за да няма как да се хвърли мост през нея.
Чучело
39
Ричард Уадъл подпря лакът на перила та на ложата със съдебни заседатели.
— Това е история за алчност и корупция, за подкуп и убийство.
Силно начало, помисли си Виктория, докато седеше с идеална стойка зад масата на защитата и си водеше бележки. Използваше правилото на първенството.
Алчност и корупция. Подкуп и убийство.
Четиримата конници в един процес за убийство. Уадъл щеше да набива тази фраза в главите на заседателите при всеки удобен момент. Някои адвокати вярваха в академичното правило.
— Това, което ще ви кажа, не е доказателство — продължи Уадъл. — Това е предварителен преглед какви ще бъдат доказателствата. Съкратена версия на историята, която ще чуете.
Излагането на фактите. Или както адвокатите обичаха да го наричат — повдигането на завесата. Дванайсетте им съдебни заседатели вече бяха налице, плюс двамата заместници. Всички до един бяха вдигнали ръце и се бяха заклели да следват закона и доказателствата и да издадат честна и справедлива присъда.
— За какво става дума в тази история? — риторично попита Уадъл.
Виктория си помисли, че знае отговора.
— Алчност и корупция, подкуп и убийство — отговори си той сам.
Историята е за един богаташ, който няма нищо общо с Кийс и няма никакво отношение към нашия красив архипелаг, тази изумрудена огърлица, разпростряла се в морската шир. Вие, които живеете тук, знаете, че трябва да пазим плажовете и мангровите горички, тюркоазената вода и крехкия подводен живот. Но обвиняемият е дошъл с друга цел. Той е голям човек с големи планове и не позволява на никого да му се изпречи на пътя. Закони за опазване на околната среда? Ще намери начин да ги заобиколи. Закони против корупцията? Ще ги наруши безнаказано. Това е начинът, по който винаги е правил бизнес.
Виктория никога не беше чувала подобно предварително излагане на факти. Уадъл още не беше стигнал до обвинението в убийство, а вече беше прекрачил линията и отправяше лични нападки. Можеше да протестира, но в ушите й прокънтя съветът на Стив.
„Вбесяваш съдебните заседатели, когато протестираш по време на първоначалното излагане на фактите. Те искат да чуят версията и на двете страни. Стой спокойно. Усмихвай се мило. Ще дойде и твоят ред.“
Уадъл се приближи до масата на защитата и посочи с пръст клиента й.
— Това е Харолд Грифин, седнал до адвоката си от Маями. Той връхлетя града ни като вълна от напалм.
Шок и паника. Това е Харолд Грифин. Той взриви Кийс с частните си самолети, скъпите си яхти и купищата си пари и каза: „Правилата не важат за мен. Аз съм Харолд Грифин. Правя каквото искам. Подкупвам обществени чиновници, развращавам ги с мангизи и когато не правят това, което искам, ги убивам!“
Съдебните заседатели стояха като вцепенени. До нея Грифин неловко се размърда на стола си. Виктория отпусна ръка върху неговата, за да го успокои.
Уадъл се запъти към масата на секретаря, вдигна харпуна с едната ръка и стрелата с другата. Изглеждаше страшен, докато ги размахваше във въздуха. Това беше целта, предположи Виктория.
— С това смъртоносно оръжие Харолд Грифин е пробол живо човешко същество. Според нашите закони човек няма право да простреля дори рак. Но Харолд Грифин е използвал това, за да прободе жизненоважни органи на друг човек. Човек на име Бенджамин Стъбс, лоялен обществен служител, който е бил първо корумпиран, а после грубо премахнат от обвиняемия, след като отказал да свърши мръсната му работа.
Уадъл започна монотонно да рисува портрета на починалия мъж, за да му придаде човешки черти. Опитваше се да предизвика съчувствие, разбра Виктория, още щом каза: „Не търся съчувствие. Търся справедливост.“
Докато Уадъл бръщолевеше, Виктория внимателно огледа съдебната зала. Шериф Раск беше на обичайното си място на първия ред. Джуниър си беше взел почивен ден. Трябваше да упражнява свободно гмуркане в Тортуга, каза, че бил почнал да губи форма. И Кралицата беше фъснала нанякъде. Трябвало да купи нещо, но тъй като в радиус от 250 километра нямаше марков магазин, Виктория знаеше, че до обяд вече ще е в спа центъра на хотела.
— Сега защитата ще каже, че господин Стъбс може случайно да се е прострелял с харпуна. Ще призоват за свидетел вещо лице със схеми и диаграми, за да ви разкаже за ъгъла на влизане и скоростта и още куп врели-некипели, които според тях повдигали основателно съмнение.
— Протестирам! — Може би Стив щеше да го остави, но на нея й стигаше толкова. — Ваша Чест, предпочитам сама да обсъждам доказателствата ни. Вероятно знам малко повече за тях от господин Уадъл.
Любезен начин да му каже „Гледай си в куфарчето“.
— Отхвърля се. Господин Уадъл има право да прави предположения и съдебните заседатели имат право да го оборят, ако не е прав.
По дяволите!
— Знаете ли какво е „вещо лице“? — Уадъл се усмихна на съдебните заседатели. — Наемник. Е, може би не можеш да си купиш вещо лице, но със сигурност можеш да си наемеш. Съгласно подадената молба към съда защитата е наела „професор по безопасност“…
— … от Колумбийския университет в Ню Йорк Сити. Не знам защо е трябвало да бият път чак до Ню Йорк
