принцеса на хайлендския народ.
Крале и кралици идваха и си отиваха, но от шести век, когато свети Кълъмба бе донесъл на шотландците християнството, всяко поколение на нейния род отглеждаше по една дъщеря със зелени очи и гарвановочерни коси.
Почитана и обичана от шотландците, тя и само тя можеше да короняса съпруга си за крал на Хайлендс.
Но тя беше само на осем години. Ривъс не можеше да се ожени за това дете. Той се обърна изумен към краля.
— Хубава е, нали? — смигна му той. — Или, по-скоро, трябва да кажа, че е едно симпатично момиче?
Ривъс си помисли, че определението точно подхожда на Меридийн Макгиливри. Тя носеше червена туника, облечена над риза от толкова фина бяла тъкан, че през нея прозираха слабите й ръце. Ръкавите и деколтето на дрехата й бяха обрамчени с петолистни цветя — символ на принцесата. На кръста й бе завързан вълнен кариран шарф. Яркочервеното, синьото и зеленото се преплитаха в каре, което имаше право да носи само кралската фамилия на Хайлендс. Един ден нейният съпруг щеше да носи това специално каре.
Според старите жени, принцесата би трябвало да излъчва сияние, което да се разпръсква навред около нея. Но не и в този ден. Меридийн Макгиливри изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да повърне вечерята си. В яркозелените й очи се виждаше мъка, а симпатичното й лице бе пребледняло като след болест. Едната й страна се загрозяваше от голяма синина. Нима бруталният крал я беше ударил?
Тя вдигна малката си ръка към синината на бузата, после примигна замаяно.
Ривъс разбра, че ако тя не седне веднага, ще се строполи на земята.
Трябваше да й помогне. Той пристъпи напред, като се престори, че е стъпил на нещо остро — нещо, което често му се случваше. Изохка и като се сви на две, хвана крака си.
— Нямаш ли обувки, момче? — попита го кралят.
— Не, Ваше Величество — без да откъсва очи от нея и като се опитваше да я накара да разбере замисъла му, Ривъс отговори. — Искам да кажа, да, имам обуща, но само за църква.
— Но не и когато си на аудиенция при краля си! — мрачно промърмори кралят.
Ривъс се олюля и попита:
— Можем ли да седнем, Ваше Величество?
С болезнена усмивка кралят махна към пейката.
— Нека всички седнем.
Едуард се настани на единствения стол. Ривъс помогна на принцесата да стигне до пейката и сам седна до нея.
— Благодаря — тихо прошепна тя. — Страх ме беше да не припадна и да се изложа.
— Няма. Аз ще ти помагам.
— Много си любезен.
Тя миришеше на чисти дрехи, изпрани със скъп сапун. Беше просто едно момиче, което някой бе наранил. На Ривъс му се искаше да е по-голям и да умее да се бие с меч. Тогава щеше да завлече побойника на двора и да го накълца на парчета.
— Нищо ли няма да ми кажеш, Макдъф? — попита кралят.
Ривъс не можа да се сдържи и отново погледна към нея. Черната й като нощ коса се стелеше по гърба й и се разливаше върху пейката. На сватбата си тя щеше да носи корона от листа на офика. В деня на венчавката дъщерята на Макгиливри щеше да поиска меча на баща си. А после с това церемониално оръжие, тя щеше да провъзгласи съпруга си за крал на Хайлендс.
— Да не си си глътнал езика? — рече кралят на Англия.
— Не, Ваше Величество — Ривъс погледна краля в очите. — Обаче принцесата е сгодена за наследника на граф Мори. Баща й иска да се съюзи с него.
Едуард Плантагенет с въздишка почеса сивата си брада.
— Този избор не отговаря на плановете ми за бъдещето на Шотландия. Бракът между вас двамата ми допада.
— Не! — изстена червенокосата слугиня.
— Вън!
Заповедта на краля я накара да пребледнее. Ръцете й трескаво се опитваха да отворят вратата и когато накрая успя, тя се втурна навън.
— Нещастни, високомерни шотландци — промърмори той.
— Но аз не мога да стана крал на Хайлендс — заяви Ривъс. — Аз съм син на месар.
— Точно така — дяволито кимна кралят, явно извънредно доволен от себе си. — И още сега ще се ожениш за това момиче.
Нима кралят не виждаше окаяното състояние на принцесата?
— Нея я боли, Ваше Величество.
— Разбира се, че я боли — извика той, достатъчно силно, та да го чуе чак епископът на Неърн. — Глупавият й баща предпочете да я пребие от бой, вместо да я види омъжена за теб. Какво ще кажеш, Ривъс Макдъф, за тази жестокост?
Малките й, блестящи като перли зъби, се бяха впили в долната й устна. Плоските й гърди се разтърсваха от ридания, които се мъчеше да овладее. Въпреки това момичето държеше брадичката си вдигната високо, а гърба изправен.
Изпълни го страхопочитание. Годините на подчинение на властващите Макгиливри определяха състоянието му.
— Но баща й е крал на Хайлендс.
— Кътбърт Макгиливри е крал на нищото. — Сините очи на Плантагенет се разшириха. Кралят сви десница в юмрук и я сложи върху гърдите си. — Сега аз властвам тук и ако смъртта, която си видял не е достатъчна, кълна се в свети Джордж, ще поведа отново хората си в бой.
Старите хора смятаха, че Англия може да завладее крайбрежието на Шотландия, но че никога не може да установи властта си над Хайлендс. Ривъс си помисли за просмуканото с кръв бойно поле, простиращо се само на един час езда от тях. Навсякъде край тях се виждаха доказателства за мощта на Англия. Телата на много хайлендци бяха струпани на високи купи и чакаха факлата, която да запали кладите. Отсечените глави на дузина старейшини на кланове стърчаха, набучени на копия край вратите на града.
Ривъс потрепери при мисълта за това, как се пропиляваше човешки живот и шотландско достойнство. Дали принцесата изпитваше същото? Изглеждаше така вглъбена в себе си, че Ривъс не можеше да разгадае чувствата й. Къде ли бяха роднините й?
— Къде е баща й? — попита той.
— Оттегли се — изръмжа кралят. — Отиде там, където е мястото на всички страхливци. И така. Още днес се връщам в Англия, но ти заповядвам да вземеш това момиче за своя жена и да държиш този замък в мое подчинение.
Идеята да се ожени за легендарната принцеса на Инвърнес изглеждаше напълно невероятна за Ривъс Макдъф. Управлението на замъка Олдкеърн не породи възражения. Така че Ривъс каза първото, което му дойде наум:
— Но тя е слаба като агне.
Едуард Плантагенет се изсмя и подметна:
— А пък аз се обзалагам, че ти си невинен също като нея. Да не са се свършили мераклиите моми в Елджиншър?
Намекът, относно мъжествеността му го засегна повече, отколкото Ривъс можеше да понесе. Той изду гърди и рече:
— Можех да имам дъщерята на коларя.
— Ривъс — прошепна принцесата, — не го оставяй да те подбуди към непокорство.
Кралят се изсмя и посегна към високата чаша с ейл.
