Продадена принцеса

затрептя в очите й като сянка на бледата луна.

С мокро от сълзи лице Елинър подаде меча.

— Властвай дълго и разумно, Меридийн. А ако в сърцето ти има място за прошка, моля те, дай ни я.

Меридийн се олюля под смесената тежест на меча и чувството в думите на майка й. Една ръка я подхвана през кръста и я задържа. Ривъс. Както винаги съпругът й беше на мястото си, за да й даде поддръжка и сила.

Двамата останаха неподвижни, докато Елинър, придружена от Кътбърт, напускаше бойното поле. Лишен от кралска титла, той вече беше един воин без армия. Малкото момиче в Меридийн изведнъж го съжали, но прошката й щеше да свърши по-добра работа другаде.

Вдигна глава и видя новия крал на Хайлендс.

— Мисля, че този меч е твой — усмихна му се тя. Той посегна да го вземе, но тя го спря с думите:

— Но с него идват много отговорности.

— Тях търся, Меридийн, любима моя.

Той коленичи пред нея, а тя си спомни как веднъж си бе мислила, че короната ще подхожда на разкошната му коса. Сложи я на главата му. Той вдигна лице към нея, с чело, опасано с пръстен златни магарешки бодли. Меридийн си помисли, че той е най-хубавият и способен мъж в целия християнски свят.

— Вярвам — тържествено каза той, — че никога няма да видиш в действията ми слабост.

Тълпата започна да шуми. През гълчавата тя му отвърна:

— Само ако бях сляпа, бих открила слабост.

Той кимна, но очите му просветнаха дяволито.

— Тогава може би ще видиш в греха ми една мъничка грешка, направена от един замаян от любов мъж?

Като отмести меча настрани, тя се приведе над него и попита:

— Коя беше онази жена в леглото ти?

Ривъс почервеня от смущение.

— Бабата на Гиби.

Меридийн му повярва и изпита такова облекчение, че трябваше да се облегне на меча. О, какъв негодник беше този Ривъс! Но беше нейният негодник.

— Ако ми простиш, Меридийн Макгиливри, ще прекарам остатъка от дните си в усилия да те направя щастлива. Обичам те повече от тази корона, която ми даде с любов, повече от този меч, който можа да ми дадеш, дори повече от следващия дъх, който ще влезе в гърдите ми.

— И аз те обичам, Ривъс Макдъф.

Тя отстъпи назад и сложи меча върху обърнатите си нагоре длани. С гордост и любов, тя пое задълженията си на кралица на Хайлендс.

— Чуйте ме, хора на Елджиншър — каза тя в настъпилата почтителна тишина. — Аз, Меридийн, предавам управлението на нашата страна и властта над нашия народ на Ривъс Макдъф и с това го наричам наш владетел и господар на моето сърце.

Настана всеобща веселба. В яркото синьо небе полетяха шапки и шлемове. Той взе меча от ръцете й, а Меридийн направи дълбок поклон.

— Стани, моя любов — той я изправи и я притегли в ръцете си, които бяха силни и сигурни, ръце, които щяха да я пазят през дните и нощите пред тях.

Скрита на сигурно място в топлината на прегръдката му, Меридийн прокуди духовете на миналото и гордо застана до мъжа, който щеше да управлява тази страна с топлина и доброта. Мъжът, който щеше да й даде любов и смелост да посрещне съдбините си.

ЕПИЛОГ

Аз съм принцеса Меридийн, втората с това име, която сложи офиковата корона и първата, която роди принц на Инвърнес. Нарекохме момчето си Кенет Александър.

Аз съм Ривъс Макдъф, крал на Хайлендс и изтормозен съпруг на най-опърничавата сред всички жени, принцеса Меридийн. Архиепископ Томас кръсти нашия мъничък принц Хейкън от Инвърнес.

,

Информация за текста

© 1995 Арнет Лем

© 1996 Радослав Христов, превод от английски

Arnette Lamb

Maiden of Inverness, 1995

Сканиране и разпознаване: ?

Начална редакция: Xesiona, 2008

Редакция: maskara, 2008

Издание: ИК „Бард“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9734]

Последна редакция: 2009-10-28 13:43:46