симпатия само към малките предмети и същества.
Като се върнал в къщи, Диоптрик се прегледал и почукал по всички части на тялото си със сребърно чукче, открил поставената на ходилата му тенекия и веднага разбрал кой е извършил тази работа. „О, подлецо! — помислил си Амасид. — Ах, какво да правя сега?“ След кратко размишление решил да се смали. Повикал верния си слуга и му заповядал да доведе добър шлосер. Но слугата не разбрал добре казаното, заплувал по улицата и довел някакъв беден тенекеджия, който се казвал Фротон. Той обикалял по цял ден града и викал: „Глави заварявам! Затягам стомаси, опашки заварявам, опашки полирам!“ Този тенекеджия имал лоша жена, която го чакала да се върне с кол в ръка, и когато се приближавал, цялата улица се изпълвала с нейната заядлива врява, вземала му всичко, което припечелвал, и го налагала по плещите. Фротон, треперещ, застанал пред великия програмист, който му казал:
— Ей, ти слушай! Ще можеш ли да ме смалиш? Нали виждаш, разбираш ли? Аз съм много голям… Впрочем все едно! Трябва да ме смалиш, но така, че да не се отрази на моята хубост! Ако направиш това добре, ще те възнаградя богато и след всичко това трябва да забравиш какво си вършил тук, от устата ти не трябва да излезе ни капка — в противен случай ще заповядам да те завинтят!
Фротон се изумил от казаното, но не се издал. Погледнал внимателно Диоптрик, разгледал го в средата, поочукал го и казал:
— Ваша светлост, аз мога да ви отвинтя средната част на опашката…
— Не, не искам! — бързо отговорил Диоптрик. — Жалко за опашката! Тя е тъй хубава!
— Мога ли да отвинтя краката! — попитал Фротон. — Те са съвсем непотребни!
И наистина аргонавтиците не си служат с крака, те са наследство от едно време, когато прадедите ни ги използвали по сушата. Тогава Диоптрик се разгневил:
— Ах, ти, глупчо железни! Не знаеш ли, че само ние от висшето потекло, само на нас е разрешено да имаме крака? Как смееш да ми отнемеш тези благородни достойнства?!
— Най-покорно се извинявам, ваша светлост, но в такъв случай какво мога да ви отвинтя?
Диоптрик разбрал, че да се опъва няма смисъл, и измънкал:
— Прави каквото искаш…
Фротон го премерил, поочукал го и казал:
— С ваше позволение мога да ви отвъртя главата…
— Ти май полудя! Как мога да остана без глава? С какво ще мисля?
— О, това е нищо, господине! Ще сложа в стомаха уважаемия ви мозък, ваша светлост — там има много място…
Диоптрик се съгласил, а тенекеджията сръчно му отвъртял главата, сложил полукълбото на кристалния мозък в стомаха, после го завинтил, почукал го, получил пет дуката и слугата го извел от дома на Диоптрик. На излизане видял в една от стаите Аурентина, дъщерята на Диоптрик, цялата в сребро и злато, а нейната стройна талия при всяка крачка издавала чуден звън. Изглеждала по-хубава от всичко, каквото той бил виждал до този момент. Върнал се в къщи, където го чакала неговата жена с железен кривак в ръка, и страшен трясък се разнесъл по цялата улица, а съседите казвали:
— Охо! Тази Фротонова вещица пак налага мъжа си.
Диоптрик много се зарадвал от това, което станало, и тръгнал веднага към двореца. Учудил се царят, като видял своя министър без глава, но последният му обяснил, че това е нова мода. Амасид разбрал, че всичките му усилия са отишли напразно, и когато се върнал в къщи, постъпил като своя враг. Оттогава се разгоряло между тях съперничество за смаляване. Амасид си отвъртял перките, хрилете, металния врат. След една седмица двамата неприятели можели, без да се навеждат, да се завират под масите, но останалите двама министри разбрали, че само най-малките същества ще симпатизира бъдещият цар и волею-неволею започнали и те да се смаляват. Станало така, че вече нямало какво да отвиват. Тогава отчаяният Диоптрик изпратил отново слугата си да доведе тенекеджията.
Учудил се Фротон, когато се изправил пред благородника. От достойния мъж почти нищо не било останало. Той му заповядал отново още повече да го смали.
— Ваша светлост — казал тенекеджията, като се чешел по главата, — мисля, че има само един начин, с ваше позволение да ви отвинтя мозъка…
— Ти полудял ли си? — извикал Диоптрик, но занаятчията му пояснил:
— Ще поставим мозъка ви в някоя от вашите стаи, на сигурно място, например ето в този шкаф, а вие ще имате в средата си само мъничко приемниче и говорителче и благодарение на това, ваша светлост, ще имате електромагнитна връзка с разума си.
— Разбирам! — казал Диоптрик. Тази идея му допаднала. — Е, направи това, което си намислил!
Фротон му извадил мозъка, сложил го в едно чекмедже на шкафа, заключил чекмеджето, ключа дал на Диоптрик, а в стомаха му поставил мъничко апаратче и микрофонче. Толкова малък станал Диоптрик, че изобщо не можел да се забележи. Неговите съперници затреперали, когато го видели, царят се учудил, но нищо не казал. Тогава Миногар, Амасид и Филонауто се захванали отчаяно за работа. Пред очите на другите се стапяли ден след ден. Те направили това, което занаятчията сторил с Диоптрик, скрили си мозъците кой където намери — в бюра, под легла, а самите те заприличали на лъскави консервни кутии с един-два ордена, малко по-малки от самите тях.
А Диоптрик отново изпратил слугата си при тенекеджията и когато последният застанал пред него, казал:
— Трябва да направиш нещо! На всяка цена трябва да ме смалиш, понеже ще стане много лошо!
— Ваша светлост — отговорил тенекеджията, като се поклонил ниско на благородника, който едва се забелязвал между облегалото и седалката на фотьойла. — Това е нечувано трудно и не знам дали изобщо е възможно…
— Нищо! Направи това, което ти казвам! Трябва! Ако успееш да ме смалиш и стана минимална личност, такава, че никой да не ме достигне, ще изпълня всичките ти желания.
— Ако, ваша светлост, ми даде честната си благородна дума, че ще бъде така, както казахте, ще се постарая да изпълня вашето желание — отговорил Фротон, на когото изведнъж нещо просветнало в главата, а в гърдите му сякаш някой налял най-чисто злато — от много дни той не мислеше за нищо друго, а само за златната Аурентина и за кристалните звънчета, които се криели в нейните гърди.
Диоптрик му се заклел. Тогава Фротон взел последните три ордена, които кичели дребните гърди на големия програмист, направил от тях тристенна кутийка, в средата сложил апаратче, малко като дукат. Всичко завил със златна тел, заварил отзад златната тенекийка, изрязал я във формата на опашчица и казал:
— Готово е, ваша светлост! Под тези високи отличия всеки лесно ще познае вашата личност, благодарение на тази тенекийка ще можете да плувате, апаратчето ще направи възможна връзката с разума ви, скрит в шкафа…
Диоптрик се зарадвал:
— Какво искаш? Моля те, говори — всичко ще получиш!
— Желая да взема за жена дъщеря ви, ваша светлост, златоликата Аурентина!
Диоптрик страшно се разгневил и заплувал около лицето на Фротон, като го обсипвал с обиди, звънял му с ордените си, наричал го безсрамен негодяй, нехранимайко, подлец, а после заповядал да го изхвърлят от замъка му. След това Диоптрик с шестстенна подводна лодка отплавал веднага при царя.
Когато Миногар, Амасид и Филонауто видели Диоптрик в новия му образ, те го познали само по великолепните ордени, от които в действителност той бил направен, ако не се вземе под внимание опашчицата, и ги обхванал страшен гняв. Като просветители на електричното дело разбрали, че ще е трудно по-нататък да извършват собствената си миниатюризация, а утре започвали тържествата по случай раждането на принца и работата не можела да се протака нито миг. Амасид и Филонауто се наговорили да нападнат Диоптрик, когато той се връща в своя палат, да го хванат и погубят. Това нямало да бъде трудно, понеже никой не ще забележи изчезването на такова дребно същество. Амасид приготвил стара тенекиена консервна кутия и се притаил до кораловия риф, покрай който щяла да мине лодката на Диоптрик, а когато се приближила, замаскираният враг изведнъж изскочил на пътя му. Лакеите на Диоптрик се помъчили да го предпазят с перките си, но господарят им бил покрит с кутията и хванат. Амасид веднага го покрил с тенекиено капаче, за да не може великият програмист да се измъкне на свобода, и като се подигравал с него, бързо се върнал в къщи. Когато бил у дома си, помислил, че не е хубаво да държи затворника при себе
