си, и точно тогава чул някой да вика на улицата:
— Глави заварявам! Стомаси, опашки полирам! — зарадвал се Амасид и повикал тенекеджията, който бил Фротон. Заповядал му да завари херметично кутията, а когато Фротон направил това, дал му талер и казал:
— Слушай какво, тенекеджийо, в тази кутия има метален скорпион, който е хванат в зимниците на моя замък. Вземи го и го хвърли извън града, там, където е голямото бунище, нали знаеш? А за по-сигурно натисни кутията с камък за всеки случай, нищо се не знае. Вярвай във великия Матриц и не отваряй тази кутия, понеже на часа ще умреш!
— Ще направя това, което заповядвате, господарю! — казал Фротон, взел кутията, спечеления талер и си отишъл.
Заинтригувала го тази история, не знаел какво да мисли. Разклатил веднъж кутията, а в нея нещо издрънкало.
„Това не може да бъде скорпион — помислил си. — Такива малки скорпиони няма… Ще видим какво е това, но не сега…“
Върнал се в къщи, скрил кутията на тавана, затрупал я със стари тенекии, да не я намери жена му, и легнал да си почива. Но жена му видяла, че той сложил нещо под покрива, и на другия ден, когато излязъл да обикаля, както винаги, града, викайки: „Глави полирам! Опашки заварявам!“ — тя бързо се качила горе, намерила кутията и като я раздрусала, чула звън на метал.
„Ах, че негодник, ама че мошеник! — помислила си за Фротон. — Стигна дотам да крие от мене съкровища!“ Бързо направила една дупка на кутията, но нищо не видяла. После взела едно длето и чукала с него кутията, а когато малко я поотворила, видяла блясък на злато — това били ордените на Диоптрик. Тя махнала похлупака на кутията и тогава Диоптрик, който дотогава лежал като мъртъв, понеже кутията го изолирала и той нямал връзка с мозъка си, който се намирал в шкафа на замъка му, се пробудил, получил връзка с мозъка си и завикал:
— Какво е това? Къде съм?! Кой се осмели да ме нападне?! Коя си ти, отвратителна кретенко? Знай, че ще загинеш мизерно завинтена, ако не ме освободиш веднага!
Жената на тенекеджията, която видяла трите дукатови ордена как подскачат към очите й, как пищят и изпускат огън, се уплашила, искала да избяга, скочила към таванския капак, а Диоптрик непрекъснато плувал над нея и я заплашвал, изведнъж тя се препънала в напречната греда на стълбата и заедно с нея полетяла надолу. Като паднала, счупила си главата, а стълбата се обърнала и вече не подпирала таванския капак, който се отворил и по тоя начин Диоптрик останал затворен на тавана, там той плувал от стена до стена и напразно викал за помощ.
Фротон се върнал вечерта в къщи и се учудил, че жена му не го чака на прага с железен кривак в ръка. А като влязъл вътре, видял я, разтревожил се и понеже бил много честен, светкавично се досетил, че може да я използува и за запасни части, което било добре дошло за него. Той седнал на пода, взел си отвертката и се хванал да отвива частите на покойницата. Когато дочул пискливи викове, които идели отгоре, си казал:
— Ах, познавам този глас — това е великият царски програмист, който заповяда вчера да ме изхвърлят от замъка и нищо не ми плати, но откъде се е взел на моя таван?
Той сложил стълбата до капака, качил се и попитал:
— Това вие ли сте, ваша светлост?
— Да, да! — завикал Диоптрик. — Това съм аз, някой ме отвлече, нападна ме, сложи ме в една кутия, някаква жена я отвори и тя падна от тавана, капакът се затвори, аз съм като затворник тук, пусни ме който и да си — в името на великия Матриц! — и ще ти дам всичко, което пожелаеш!
— Тези думи вече ги слушах, ваша светлост, и знам колко струват — отговорил Фротон. — Понеже аз съм тенекеджията, когото заповядахте да изхвърлят.
И му разказал историята как един неизвестен благородник го повикал при себе си и му заповядал да завари една кутия и да я хвърли на бунището край града. Диоптрик разбрал, че това е някой от царските министри и без съмнение Амасид. Той веднага започнал да моли Фротон да го пусне от тавана. Другият попитал как може да вярва на думите му?
И едва когато Диоптрик се заклел във всичко свято, че ще му даде дъщеря си за жена, тенекеджията му отворил капака, взел магната с два пръста и го занесъл в замъка. В това време часовниците плискали дванадесет часа на обяд. Започвало голямото тържество по случай изваждането на царския син от пещта. Диоптрик закачил към трите ордена, от които бил сглобен, голямата всемогъща морска звезда върху лента, украсена с идоли, и бързо заплувал към двореца на ипоксидите. Фротон веднага се отправил към стаята, където сред дамите стояла Аурентина и свирела на електролира. Двамата много си допаднали. Чули се фанфари от дворцовите кули, а когато Диоптрик доплувал до главния вход, вече започвало празненството. Отначало стражата не искала да го пусне, но го познала по ордените и отворила вратата.
А когато тя се отворила, подводното течение заляло цялата тронна зала, отвлякло Амасид, Миногар и Филонауто и понеже били миниатюрни, отплували към кухнята, където малко се повъртели и викали напразно за помощ, после се намерили над мивката, паднали в нея и по подземните канали се намерили извън града и докато се измъквали от тинята и от блатото, докато се очистили и върнали в двореца, тържеството свършило. Същото това подводно течение, което така наредило тримата министри, отвлякло и Диоптрик и го завъртяло около трона с такава сила, че се скъсало златното телче, което го опасвало, и се разпилели на всички страни ордените и морската звезда, апаратчето с всичка сила се ударило в челото на цар Хидропс, който много се учудил, понеже от дребосъчето се разнесло писукане:
— Ваше величие! Извинете ме! Без да искам! Това съм аз, Диоптрик, великият програмист…
— Що за глупави шеги в този час? — запитал царят и махнал апаратчето, което паднало на пода, а великите подхрилни възвестили откриването на тържеството като ударили три пъти с жезлите си и без да искат, пръснали апаратчето на дребни парчета. Принцът излязъл от детската пещ и неговият поглед се спрял на една електрическа рибка, която плувала в сребърен кафез, близо до трона. Лицето му се прояснило и той заприличал на това малко творение. Тържеството отивало към своя щастлив край, принцът се възкачил на трона и заел мястото на Хидропс. От този момент станал владетел на аргонавтиците и велик философ, отдал се на изследване на небитието, за което най-малко може да се мисли, управлявал справедливо, нарекъл се Неапофил, а малките рибки били неговото най-любимо ядене. Фротон взел за жена Аурентина. По нейна молба той ремонтирал почиващото в мълчание Диоптриково тяло и му сложил мозък, този, който се намирал в шкафа. Като видял, че няма друг изход, великият програмист и останалите министри служили вярно на новия цар. Аурентина и Фротон, който станал велик царски тенекеджия, живели дълго и щастливо.
Информация за текста
© 1972 Станислав Лем
© 1979 Васил Кинов, превод от полски
Stanislaw Lem
Doradcy krola Hydropsa, 1972
Сканиране: Xesiona, 2009
Редакция: Alegria, 2009
Издание:
Тайнственият триъгълник. Сборник разкази
Издателство „Георги Бакалов“, 1979
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова, Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Отговорен редактор: Милан Асадуров
