съединяват отново, образувайки някакво подобие на малка кръгла планета.
Тогава началникът излязъл от укритието и попитал по радиото квази-Матрас какво означава тази кълбовидна метаморфоза, а също какъв е той всъщност — робот или човек?
Отговорът гласял, че бившият Матрас приема такава форма, каквато си поиска, че не е робот, защото е възникнал от човек, и не е човек, защото се е преобразувал в робот. От по-нататъшни обяснения решително се отказал.
Това събитие, получило широка гласност в пресата, постепенно прерасна в скандал, тъй като летящите покрай Ракообразната мъглявина кораби ловяха откъси от радиограми на така наречения Матрас, наричащ себе си в тях „Катодий Първи А“. Доколкото можеше да се разбере, Катодий Първи А, тоест Матрас, се обръщаше към някого (към други роботи?) като към свои собствени части, все едно някой беседва със собствените си крайници. Дрънканиците на Катодий Първи А навеждаха на мисъл, че става дума за някаква държава, основана от Матрас или от произлезлите от него роботи. Държавният департамент незабавно поиска подробно разследване. Патрулите установиха, че в мъглявината понякога мърда метално кълбо, а понякога — човекоподобна формация с размер около петстотин мили, която разговаря сама със себе си за това-онова, а на въпросите за нейния държавен строй отговаря уклончиво.
Властите решиха мигом да пресекат развитието на узурпатора, но понеже тази акция трябваше да носи безусловно официален характер, трябваше някак да я нарекат. Тук възникнаха първите спънки. Актът на Макфлакон се явяваше приложение към гражданския кодекс, трактуващ движимото имущество. По същество електронните мозъци се смятат за движимост, дори ако нямат крака. Обаче загадъчното тяло в мъглявината беше с размерите на астероид, а небесните тела, макар че се движат, се считат за недвижимост. Възникна въпрос: може ли да бъде арестувана планета, може ли едно сборище роботи да бъде планета, и накрая — е ли това формирование един съставен робот или съвкупност от такива? Точно тогава към властите се обърна адвокатът на Матрас и представи заявление от своя клиент, в което той твърдеше, че се отправя в Ракообразната мъглявина, за да се превърне в комплекс от роботи.
Първоначалното тълкуване на този факт, предложено от юридическия отдел на Държавния департамент, се свеждаше до следното: Матрас се е превърнал в роботи, с което е унищожил своя организъм, а значи е извършил самоубийство. Това деяние не е наказуемо. Роботът или роботите, представляващи продължение на Матрас, са създадени от него и следователно се явяват негова собственост, а сега, след смъртта му, трябваше да влязат в държавната хазна, тъй като Матрас нямаше наследници. Въз основа на това определение Държавният департамент изпрати в мъглявината съдия- изпълнител със заповед за конфискация и запечатване на всичко, което открие там.
Адвокатът на Матрас подаде апелация, твърдейки, че признатият съгласно споменатото определение факт на продължаване на Матрас изключва самоубийството, защото който е продължен, съществува, а който съществува, не е извършвал самоубийство. Значи няма никакви роботи, явяващи се собственост на Матрас, а съществува само Катодий Матрас, който се е преправил така, както е решил. Никакви експерименти над самия себе си не са и не могат да бъдат наказуеми, също както не могат да се конфискуват по съдебен ред части от нечие тяло, било то златни зъби или роботи.
Държавният департамент подложи на съмнение подобно тълкуване на делото, от което произтичаше, че живо същество, в дадения случай човек, може да се състои от явно неодушевени части, а именно от роботи. Тогава адвокатът на Матрас представи на властите заключение на група водещи физици от Харвардския университет, които единодушно твърдяха, че въобще всеки жив организъм, в това число и човешкият, се състои от атомни частици, а последните несъмнено трябва да се смятат за неодушевени.
Виждайки какъв опасен обрат приема делото, Държавният департамент прекрати опитите за атака на „Матрас и приемници“ откъм физико-биологичния фланг и се върна към първоначалното определение, в което думата „продължение“ бе заменена с „продукт“. Тогава адвокатът незабавно представи на съда ново заявление на Матрас, в което той твърдеше, че така наречените роботи в действителност са негови деца. Държавният департамент поиска да му се представи акт за осиновяване, което беше коварен маньовър, тъй като законът не допускаше осиновяване на роботи. Адвокатът на Матрас веднага поясни, че става въпрос не за осиновяване, а за истинско бащинство. Департаментът заяви, че по закон децата трябва да имат баща и майка. Готовият за това адвокат приложи към делото писмо на електронния инженер Мелания Фортинбрас, която твърдеше, че споменатите индивиди се се появили на бял свят вследствие на най-тясно сътрудничество между нея и Матрас.
Държавният департамент подложи на съмнение характерът на споменатото сътрудничество като „лишено от естествени родителски черти“. В упоменатия случай, гласеше правителственото заявление, за бащинство и съответно майчинство може да се говори само в преносен смисъл, тъй като става дума за духовно родителство, а за да влязат в сила законите за семейството, е нужно телесно.
Адвокатът на Матрас поиска разяснение с какво се отличава духовното родителство от телесното, а също на какво основание държавният департамент счита плодовете на съюза на Катодий Матрас с Мелания Фортинбрас за лишени от физическата природа на детството.
Департаментът отговори, че съгласно буквата на семейните закони, приносът на духовните сили в създаването на потомство се смята за нищожен, решаващи са физическите действия, каквито в упоменатия случай не е имало.
Тогава адвокатът предяви заключение на кибернетични експерти-акушери, свидетелстващи колко много е трябвало да се потрудят Катодий и Мелания, за да произведат напълно самостоятелно потомство.
Тогава департаментът, вече без да се съобразява с благоприличието, се реши на отчаяна стъпка. Той заяви, че действията на родителите, които по причинно-следствени връзки трябва да предхождат появата на децата, съществено се отличават от програмирането на роботи.
Адвокатът само това чакаше. Той заяви, че в известен смисъл и децата се програмират от родителите в хода на подготвителните процедури, и поиска департаментът точно да определи как по негово мнение трябва да се зачеват деца в съгласие с буквата на закона.
Департаментът призова на помощ експерти и подготви обширен отговор, илюстриран със съответните таблици и схеми. Но тъй като един от авторите на тази т.нар. „Розова книга“ беше 80-годишният професор Трупълдрек, адвокатът тутакси подложи на съмнение неговата компетентност, изхождайки от факта, че в резултат на преклонната си възраст старецът вече е забравил някои важни за делото подробности и се основава само на различни слухове и разкази на трети лица.
Департаментът реши да подкрепи „Розовата книга“ с показания на много бащи и майки, дадени под клетва, но тогава се откри, че техните данни често се отличават коренно едни от други — особено що се касае до някои елементи на встъпителната фаза. Виждайки, че ключовият проблем се обгръща от пагубна неяснота, департаментът понечи да подложи на съмнение материала, от който са създадени така наречените деца на Матрас и Мелания Фортинбрас, но тогава тръгна слух, пуснат, както се изясни по-късно, от адвоката, че Матрас е поръчал от една компания за рогат добитък 450 хиляди тона телешко, и заместник-държавният секретар бързо се отказа от планираната стъпка.
Вместо това департаментът, по съвет на професора по теология суперинтендант Сперитус, необмислено се позова на Библията. Това беше голяма грешка, тъй като адвокатът на Матрас парира този ход с обширно изследване, където показа, опирайки се на цитати, че с технологията, по която Господ Бог е програмирал Ева, вземайки за основа само един детайл и действайки твърде ексцентрично в сравнение с методите, към които обикновено прибягват хората, той все пак е създал човек, тъй като никой психично нормален субект няма да сбърка Ева с робот. Тогава департаментът обвини „Матрас и приемници“ в действие, нарушаващо закона на Макфлакон и прочие, защото той като робот или роботи е влязъл във владение на небесно тяло. А законът забранява на роботите да притежават планети или друга недвижимост.
Този път адвокатът представи на Върховния съд всички предишни актове на департамента, насочени срещу Матрас. Той подчерта, че първо, от съпоставянето на определени точки от тези актове следва, съгласно твърденията на департамента, че Матрас е и собствен баща, и собствен син, и в същото време — небесно тяло; второ, той обвини департамента в противозаконно тълкуване на акта на Макфлакон. Тялото на някое лице, а именно на гражданина Катодий Матрас, съвсем произволно е било признато за планета. Извод, абсурден от правова, логическа и семантическа гледна точка. И се започна. Скоро пресата не пишеше за нищо друго, освен за „държавата-планета-баща-син“. Властите възбуждаха нови и нови обвинения, незабавно парирани от неуморния адвокат на Матрас.
Държавният департамент великолепно разбираше, че интригантът Матрас ненапразно витае и се
