дециметровия обхват, използвайки за посредник канала йонизиран въздух, който образува създалата ги линейна мълния.
Само че загубата на енергия превишава количеството, което кълбовидните мълнии поглъщат и затова тяхното съществуване се измерва с не много десети от секундата. Като озарят всичко наоколо със синкаво- жълто сияние, като пообиколят в трепетен и възвишен полет, те изчезват в грохота и блясъка на взрива или се стопяват и изгасват почти беззвучно. Разбира се, те не са живи същества, с живота те имат не повече допирни точки от капките масло в хлороформа, за които ни беше разказал професорът.
А огненият червей, който създадохме, жив ли беше? На задаващия ми този въпрос (разбира се, не с цел да подразни лудия, защото не съм луд), ще отговоря честно: не зная. Но самата тази неувереност, това неведение крие в себе си възможност за такъв преврат в нашите познания, какъвто на никого и на сън не се явява.
Съществува, ми казват, само една форма на живот: вегетацията на познатите ни белтъчните организми, разделени на растително и животинско царство. При температури, отдалечени едва на триста дребни крачки от абсолютната нула, се е появила еволюцията и нейният венец — човекът. Само той и неговите подобни могат да се противопоставят на тенденциите на хаоса, който господства във Вселената. Е да, този постулат се основава на убеждението, че всичко наоколо е хаос и безпорядък — ужасяващата горещина в центъра на звездите, огнените предели на галактическите мъглявини, разпалващи се от взаимното си проникване, газовите балони на слънцата. Никакъв, казват тези трезви, разумни и поради това безусловно винаги прави хора, ред, нито вид или поне зародиш на организираност не може да възникне в океаните на кипящия огън. Слънцата са слепи вулкани, чиито недра изригват планетите, а те по изключение, съвсем рядко, създават човека. Всичко останало е само мъртва ярост на изродените атомни газове, сборище на зловещи огньове, разтърсвано от протуберансите.
Усмихвам се, слушайки тази самохвална лекция, продиктувана от сляпа мания за величие. Съществуват, казвам аз, две форми на Живот. Едната от тях, могъща и гигантска, е усвоила целия видим Космос. Това, което ни ужасява, което ни заплашва с гибел — звездните температури, исполинските мощни магнитни полета, чудовищните вулканични изригвания — е за тази форма на живот комплекс от благоприятни условия, нещо повече — необходими условия.
Хаос ли казвате? Водовъртеж от мъртъв пламък? Защо тогава астрономите наблюдават на повърхността на Слънцето неизброимо множество от явления, макар и неразбираеми, но редовно протичащи? Защо са така удивително регулярни магнитните бури? Защо има ритмични цикли в активността на звездите, както има цикли на обмяната на веществата във всеки жив организъм? Човекът има денонощен и месечен цикъл, освен това по време на целия му живот в него се борят противостоящите сили на растежа и умирането. Слънцето има единадесетгодишен цикъл, а всеки четвърт милиарда години изпада в депресия, преживява свой „климакс“, който предизвиква на земята ледникови епохи. Човекът се ражда, старее и умира — както и звездата.
Вие слушате и не вярвате. И ви е смешно. Искате да ме попитате — заради насмешката — да не би да вярвам, че звездите имат разум? Смятам ли, че мислят? Това също не зная. Но вместо да обсъждате безгрижно моите безумства, вгледайте се в протуберансите. Опитайте се още един път да видите филм, направен по време на слънчево затъмнение, когато тези огнени образувания се устремяват навън и се отдалечават от своята люлка на стотици хиляди, на милиони километри, за да могат, маневрирайки странно и непонятно, разпускайки се и свивайки се наново, непрекъснато сменяйки формата си, накрая да се разсеят, да изчезнат в космическата пустота или да се върнат в нажежения до бяло океан, който ги е създал. Не твърдя, че това са пипалата на Слънцето. Със същия успех могат да бъдат и негови паразити.
Но да речем, казвате вие, за да поддържате дискусията, като не искате този оригинален, макар и преизпълнен с абсурд разговор да прекъсне преждевременно, че искаме да изясним още едно нещо. Защо не се опитаме да поговорим със Слънцето? Ще го щурмуваме с радиовълни. Може би ще ни отговори. Ако не отговори, теорията ти ще бъде опровергана…
Интересно ми е за какво бихме могли да си говорим със Слънцето? Какви общи идеи, понятия и проблеми можем да имаме с него? Спомнете си какво видяхме в първия си филм. За една милионна част от секундата огнената амеба се превърна в две бъдещи свои поколения. Разликата в скоростта също има определено значение. Разберете се първо с бактериите, които живеят във вашия организъм, с храстите в градината си, с пчелите и цветята и тогава може да се помисли над методиката за информационен контакт със Слънцето.
Ако е така, ще каже най-добродушният от скептиците, всичко това се оказва просто… оригинална до известна степен гледна точка. Твоите възгледи изобщо няма да променят съществуващата действителност, нито сега, нито в бъдещето. Въпросът за това дали звездата е живо същество, се превръща във въпрос на договорка, на съгласие да се приеме подобен термин и само толкова. С една дума, ти ни разказа приказка…
Не, отговарям. Грешите. Вие мислите, че Земята е частица живот в океана на небитието. Че човекът е сам и звездите, мъглявините и галактиките са негови противници. Че единствено възможни и достъпни са тези познания, които е постигнал и ще постигне по-нататък той, единственият създател на Хармонията и Реда, непрекъснато подложен на опасността да се задуши сред потока на безкрая, светещ с далечните си точки. Но това не е така. Йерархията на активното съществуване е повсеместна. Който иска, може да я нарича живот. По върховете й, на височините на енергетичната възбуда съществуват огнените организми. На самата граница, плътно до абсолютната нула, в областта на тъмнината и стинещото дихание животът се появява отново като бледо отражение на другия, като слабо угасващо напомняне за него — и това сме ние. Приемете тази гледна точка и се учете на скромност, а заедно с това и на надежда, защото някога Слънцето ще се превърне в Нова, ще ни вземе в милосърдните си огнени обятия и връщайки се по този начин във вечния кръговрат на живота, ставайки частица от неговото величие, ние ще придобием по-задълбочено знание от това, което сме получили в съдбата си на обитатели на ледената сфера. Вие не ми вярвате. Така си и знаех. Сега ще събера тези изписани листи, за да ги унищожа, но утре или вдругиден ще седна отново на празната маса и ще започна да пиша истината.
Информация за текста
© 1964 Станислав Лем
© Павел Николов, превод от полски
Stanislaw Lem
Prawda, 1964
Източник: http://pavelnik.narod.ru (през http://sfbg.us)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1559]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:42