изгубите делото. Защо ли? Защото двамата братя Джонс нямат застраховка нещастен случай. Те имат застраховка живот. А кой от тях е жив? Жив е този, чиито жизнено необходими органи са живи. Къде се намират те, няма никакво значение. Тук или там — за нас е безразлично. Важното е, че са живи. А щом те са живи, значи е жив и самият застрахован — в определено процентно отношение. Това е. Мога да ви кажа какво е то. Мис Ланд! Дайте, моля ви, телесните активи на Томас и Ричард Джонс.
Служителката докарва две колички с пластмасови тела и подава на представителя също толкова папки.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ (по телефона). Балансът на Томас Джонс е следният: 48.5 процента от телесните му движимости във вид на редица лични органи са инвестирани в брат му Ричард като вложение, имащо характер на необратимо дарение. 21.5 процента от телесните движимости на споменатия Томас са инвестирани в други лица, а в семейната гробница са положени останалите 30 процента, записани като щети. По такъв начин балансът на чистите загуби на Томас Джонс е около тридесет процента и в този размер компанията е съгласна да признае застрахователния договор като пълноправен. Какво? Какво казахте? Ричард ли? Но нали вие сам твърдите, че Ричард е жив, как можем да му изплатим застраховка за настъпила смърт. Какво? Томас? Да, Томас е мъртъв 30 процента. Това е. Останалото е инвестирано и се чувства отлично.
Главният вход на клиниката. Адвокатът слиза от колата си. Крачи бързо по коридора на клиниката. Врата с надпис „Рекламации“. Надниква вътре. Нещо като приемна. Човекът, който седи открая, има две леви ръце. Адвокатът затваря бързо вратата и върви по-нататък. Влиза в голяма зала. Огромни шкафове- хладилници. Сред залата стои главният хирург, заобиколен от лекари. Адвокатът отива към него.
ЛЕКАРЯТ. При мен ли идвате? Слушам ви.
АДВОКАТЪТ. Докторе, аз съм адвокатът на Ричард Джонс. Вие сте оперирали мистър Джонс и неговия брат. Работата е в това, че застрахователната компания…
ЛЕКАРЯТ. Аха. Момент. Сестра! Моля, историята на болестта на Джонс и Джонс!
ВТОРАТА СЕСТРА (приближава се към лекаря). Извинете, от седма операционна. Казват, че не става.
ЛЕКАРЯТ. Ами нека от склада да им дадат по-голям размер. Казах, че този ще бъде малък.
Първата сестра донася на лекаря историята на болестта.
ЛЕКАРЯТ. Аха. Разбирам. Да, да.
АДВОКАТЪТ. Както ми съобщиха от застрахователната компания, не всичко от това, което… ъ… е останало от умрелият брат, е било наследено от този, който е останал жив.
ЛЕКАРЯТ. Какво пък. Имаше някакъв излишък. Просто остана това-онова, а поради огромното количество нуждаещи се, не можем да изхвърляме подобни излишъци. Надявам се, че разбирате? Хуманизмът трябва да се споделя. Това е една от тези сложни ситуации, която носи със себе си прогресът.
АДВОКАТЪТ. Значи освен живия брат има и някой друг?…
ЛЕКАРЯТ. Ами да! Що се отнася до последствията, аз изпълнявам дълга си, спасих човек, без да ме е грижа семейното му положение, ерген ли е той или е женен. Не мога да ви кажа сега дали мисис Джонс е вдовица или не. Това трябва да реши съдът. Освен ако не се стигне до някакво споразумение. Но това мене не ме засяга.
АДВОКАТЪТ. Какво говорите, докторе?! Аз между другото не идвам по този повод, но… Според вас излиза, че вдовицата може изобщо да не е вдовица? Но нали тя е заявила, че жив е останал братът на съпруга и. Била е на погребението на съпруга си! Какви съмнения може да има?!
ЛЕКАРЯТ. Уви, има съмнения. И дори много сериозни. Да предположим, че подчинявайки се на необходимостта, която не търпи отлагане, направя такава операция… (Прави жест с ръката си сякаш се разрязва в кръста на две половини). Кой според вас в този случай е останал жив? Кой е сключил брак — този ли? (Показва от кръста нагоре). Или този? (Показва от кръста надолу). Ние тук се занимаваме само с тялото. А това каква част е решаваща от съпружеска гледна точка, трябва да установи законът.
АДВОКАТЪТ. А, така ли било! И на кого е горната част?
ЛЕКАРЯТ. О, не! Само ви дадох нагледен пример. Реалната операция изглежда много по-сложно. Ние сме създали ново органично цяло, приспособено към живот. Със същия успех може да бъде и така… (Прави жест с ръка сякаш се разрязва вертикално и хоризонтално — на четири).
ТРЕТАТА СЕСТРА. Извинете, пациентът от осемнадесета умря.
ЛЕКАРЯТ. Какво, пак ли? Нека доктор Фингър веднага да го съживи. (На адвоката). Различно бива, разбирате ли. Това е нашата задача. Ние не можем да отговаряме за всички последствия от правен характер.
АДВОКАТЪТ. Такъв казус още не съм имал. Какво ще ме посъветвате, докторе.
ЛЕКАРЯТ. Има и по-сложни случаи, уверявам ви. Миналата седмица на доктор Крег от Цинцинати му докарали наведнъж осемнадесет пациента. Автобусът, с който пътували, паднал от един мост. В автобуса се качили осемнадесет човека, а след операцията се оказали деветнадесет. И сега — помислете сами! Проблем с идентификацията на деветнадесетия! Как да му се намерят документи! Къде е баща му? Майка му?
АДВОКАТЪТ. Възможно ли е подобно нещо?
ЛЕКАРЯТ. Нали ви казвам — случи се на доктор Крег. Следвайки хипократовата клетва, ние сме длъжни да спасяваме колкото се може повече живота. Всички пациенти навярно са били много пълни, много високи. На добрия шивач не му остават изрезки. Какво пак има там?
Шум. Появява се пастор и още отдалече, жестикулирайки бурно, вика пронизително.
ПАСТОРЪТ. Няма да понеса това! Това ще погуби духовната ми кариера! Не мога да чета проповеди с такъв глас!
ЛЕКАРЯТ. Но чуйте ме! Вече ви обясних, че нищо не може да се поправи! (На лекаря, който стои до него). Колега, заемете се с господин пастора…
Отвеждат пастора.
АДВОКАТЪТ. И вие нищо няма да ме посъветвате?
ЛЕКАРЯТ. В брака еднакво важна е както духовната, така и плътската страна. Що се отнася до духовната, можете да се обърнете към психоаналитика, при когото се лекуваше един наш клиент. Трябва да свиквате. С подобни случаи се сблъскваме все по-често. Ако донорите са повече, възрастта на клиента често трябва да се определя като средно аритметично от тяхната сборна възраст.
ТРЕТАТА СЕСТРА. Извинете, докторе. Звънят от седма, пациентът е готов.
ЛЕКАРЯТ. Идвам. Извинете. Трябва да вървя… (Излиза.)
Адвокатът, дълбоко замислен, върви след един санитар, който кара пред себе си количка, покрита с бяло. Влиза след санитаря в една стая, след него се затваря стъклена матова врата. Секунда по-късно изскача оттам сякаш го гони дяволът.
Кабинетът на адвоката. Влиза вдовицата.
АДВОКАТЪТ. Здравейте. Вие сте мисис Джонс, нали?
ВДОВИЦАТА. Да. А вие сте неговият адвокат? Дойдох само за да ви кажа: няма да се отърве така лесно.
АДВОКАТЪТ. Кой? Ричард ли?
ВДОВИЦАТА. Още не се знае дали това е Ричард.
АДВОКАТЪТ. Вие съмнявате ли се?
ВДОВИЦАТА. Какво значение имат съмненията! Все ми е едно. Но ако това е Ричард, нека ми даде застраховката за полученото от моя съпруг, ако пък е Томас, няма защо да стои в хотела и да пръска пари по адвокати, ами да се върне при жена си и децата си.
АДВОКАТЪТ. Почакайте за момент! Вие смятате, че или сте вдовица, или сте омъжена. Ако…
ВДОВИЦАТА. Зная, зная! Искате да ме объркате. Не възнамерявам да споря с вас. Имам си свой адвокат. Чакам до събота, а след това ще поговорим, само че в съда. (Отива си.)
ДЖОНС (влиза внимателно) Видях я. Беше при вас, нали?
АДВОКАТЪТ. Съпругата на брат ви ли? Да. Знаете ли какво иска?
ДЖОНС. Как да не зная! Иска или само парите, или и мене като добавка. Ако не стане иначе, може би ще рискувам. Във всеки случай като съпруг ще бъда по-близо до парите, нали? Вие какво ще ме посъветвате?
