ДЖОНС (от време на време докосва коленете си, бедрата, масажира си ставите). Също.
АДВОКАТЪТ. И кой впрочем ви обвинява сега и в какво?
ДЖОНС. Първо, годеникът на тази Нанси Куин. Иска да му върна платината и златото.
АДВОКАТЪТ. Какво злато?
ДЖОНС. Ето това… (Отваря устата си и показва златни коронки). Годеникът е зъболекар. Трябвало да се венчаят. Е, и той като на годеница и поставил това-онова. Всичките са златни, а мостът — платинен. Сега иска да му ги върна.
АДВОКАТЪТ. Вие? На него?
ДЖОНС. Да. Казва, че така е направил подарък на годеницата си, а аз не съм му годеница. Като че ли е прав, но нима аз съм взел всичко това? Никого не съм молил за някакви коронки. Никакви златни коронки не съм си поръчвал, защо съм длъжен да ги връщам?
АДВОКАТЪТ. Е… ъ… разбира се… мистър Джонс. Рядък случай! Това ли са всичките претенции към вас?
ДЖОНС. Де да бяха! Тази, другата жена, Саломея Тайнъл… не я познавах. Очите и не съм виждал, а сега чичо и иска да плащам издръжка на децата.
АДВОКАТЪТ. Нейните деца ли?
ДЖОНС. Ами да.
АДВОКАТЪТ. Разбирам. Тъй като катастрофата на пътя е станала по ваша вина, макар и във вашите действия да е нямало зла умисъл, нали?…
ДЖОНС. Нищо не разбирате. Комисията установи, че не съм виновен за катастрофата, тъй като там е било разсипано масло. Трябва да плащам не заради катастрофата, а… С една дума — като майка или продължение на майката.
АДВОКАТЪТ. Продължение на майката ли? Кой измисли това определение?
ДЖОНС. Адвокатът на чичо и. Той казва, че съм една четвърт майка.
АДВОКАТЪТ. За каква майка става дума?
ДЖОНС. Много добре се разбираме с вас, няма що! Вижте какво, тази жена, Тайнъл, е имала три деца. Нали? И е страдала от ужасен ревматизъм. Сега, когато наближи да вали, така ме щракат коленете, че не чувствам нито амбреажа, нито газта. За мене това е краят, сигурно разбирате!
АДВОКАТЪТ. Значи, мисис Тайнъл… нейните крака…
ДЖОНС. Ами да. Някъде дотук. (Неопределени жестове в областта на бедрата). Такъв ревматизъм, така боли, а чичото, негодникът му с негодник, иска да се грижа за малките, изпраща ми заплашителни писма! Ето какво ми пише (вади от джоба си писмо): „Или ще даваш пари за децата, или настоявам веднага да положиш незабравимите останки на моята племенница в семейната гробница. Няма да допусна някой да притежава останките на скъпата ми покойница!“. Какво ще кажете за това? Хората са толкова безсъвестни!
АДВОКАТЪТ. Хм! Много неща станаха. Ще позволите ли да си запиша? (Пише, мърморейки). М-м… Оскверняване на гроб, златни коронки, мост, задължения на майка, ревматизъм… И така, скъпи мистър Джонс, тъй като вече ми обяснихте всичко…
ДЖОНС. Ами, всичко! Остава още дългът към доктор Милър, а плюс това кучето.
АДВОКАТЪТ. И какво иска този доктор?
ДЖОНС. Да платя за лечението на ревматизма. Мисис Тайнъл се е лекувала при него, но плащала веднъж за цяла година. И точно сега е дошъл срокът да се плаща. Докторът казва, че е лекувал краката и краката са налице, значи трябва да плаща този, който ги притежава! Заплашва ме, че ще подаде срещу мене жалба и ще разпродаде имуществото ми на търг! Но най-напред — ставите дяволски ме болят…
АДВОКАТЪТ. Не! Не така, мистър Джонс. Това не е правилният път. Моля ви да не си го признавате!
ДЖОНС. Какво? Казвам ви, че щом наближи да вали…
АДВОКАТЪТ. Не е от значение. Ако само веднъж си признаете, че това не са вашите крака…
ДЖОНС. Мои са! Нали ходя с тях?
АДВОКАТЪТ. Във всеки случай ви забранявам да влизате с ищците в каквито и да е спорове или разговори. От този момент само аз ще представлявам вашите интереси.
ДЖОНС. Чудесно.
АДВОКАТЪТ. А, споменахте и за някакво куче?
ДЖОНС. Да. Там отстрани стоеше един тип. Той не пострада, но кучето му, боксер, е изчезнало. И той твърди, че съм си го присвоил.
АДВОКАТЪТ. Вие?
ДЖОНС. Да. Но това са глупости. Изсмукал си го е от пръстите. Нищо за никакво куче не зная. Доктор Бартън също не си спомня за него.
АДВОКАТЪТ. Почакайте. Ще запишем за всеки случай. Куче, порода боксер. Добре. Това вече всичко ли е?
ДЖОНС. Засега да. (Става). Къде ли е? Бих могъл да се закълна, че я сложих някъде. Не сте ли я виждали?
АДВОКАТЪТ. Какво?
ДЖОНС. Чантичката.
АДВОКАТЪТ. Ето тук една чантичка. (Показва дамската чантичка, която Джонс е сложил отстрани на бюрото.)
ДЖОНС. Наистина. Благодаря. (Взема чантичката, вади от нея кърпичка, изтрива си челото.)
АДВОКАТЪТ. Вие използвате чантичка?…
ДЖОНС. Да, така е по-удобно. Нали? Не се раздуват джобовете…
АДВОКАТЪТ. А мога ли да зная откога?
ДЖОНС. Не помня. От известно време. И така…
АДВОКАТЪТ. Момент, мистър Джонс. Разходите пак ще започнат да се увеличават. Сами разбирате колко главоболия има! Принуден съм да ви помоля за аванс.
ДЖОНС. Очаквах това. Засега мога да ви дам само сто долара, но следващата седмица стартирам в централноамериканското рали. Първата награда е 80 хиляди — това ще покрие всички разходи, нали? Сега трябва много да тренирам. Натъпкан съм с аспирин като аптека… Ох, тези крака, тези крака! Но няма какво да се прави. Впрочем, смятам да се застраховам преди ралито, но така, че след това, ако стане нещо, компанията да не може да се измъкне. Ще ми помогнете ли?
АДВОКАТЪТ. С удоволствие. Ще се погрижа за това. Мистър Джонс, вие винаги ли ходите при един и същ психоаналитик?
ДЖОНС. Да. При доктор Банглъс. Защо?
АДВОКАТЪТ. Няма нищо. Просто исках да зная. Довиждане… и успех.
ДЖОНС. Дявол го знае.
Адвокатът в кабинета на психоаналитика доктор Банглъс.
АДВОКАТЪТ. И така, аз съм адвокатът на Ричард Джонс. Между другото вече обясних целта на посещението си по телефона.
БАНГЛЪС. Да, да. Моля. Вие искате да разберете, ъ… причината за всичко това. Добре, Джонс… е необикновен случай.
АДВОКАТЪТ. Именно. Срещу него са подадени едновременно няколко жалби. Съдът може да призове експерти, разбирате… за да дадат своето заключение. Като негов защитник съм длъжен да бъда подготвен за това.
БАНГЛЪС. Да. Спомням си, че ми казахте. Тук при мене са неговите материали… но по принцип това е лекарска тайна.
АДВОКАТЪТ. Аз действам от името на Джонс. В негова полза. И също съм обвързан с професионална тайна.
БАНГЛЪС. Ами добре. През последната година поведението му се измени…
АДВОКАТЪТ. Измени ли се? Как?
БАНГЛЪС. (посочва магнетофон) Имам тук записани някои откъси от курса на лечението на Джонс. Използвам метода на свободните асоциации. Известно ли ви е на какво се основава? Казвам някаква дума, а
